Илюстрация на венероход. В бъдеще подобни венероходи могат да станат и реалност. Image credit : NASA

10 февруари 2017 г. 12:30 ч.

Светослав Александров. Понястоящем има два марсохода, които пъплят по повърхността на Червената планета. Китайците ни изненадаха с дългоживущ спускаем апарат на Луната през 2013 година, който все още излъчва радиосигнали. А какво да кажем за Венера? В последно време имаме само орбитални апарати - европейският "Винъс Експрес", който работеше до 2014 година, и японският "Акатсуки", който понастоящем е в околовенерианска орбита.

В миналото съветските учени са изпращали космически апарати към програма "Венера" между 1961 и 1984-та година, като някои от тях са били спускаеми и дори са изпращали снимки от венерианската повърхност. Поради изключително високите температури, надхвърлящи стотици целзиеви градуси, съветските спускаеми апарати са работили само между 23 минути и 2 часа. Не повече. Венера просто не позволява дългосрочно изучаване на нейната повърхност и се счита, че е безперспективно да се изпращат спускаеми апарати.

Но това скоро може да се промени - специалисти от центъра Глен на НАСА са построили компютърен чип, който е успял да работи в продължение на цели 22 дни в симулирани условия като на Венера!

Снимка на Марс, заснета от марсохода "Кюриосити" на 6-ти февруари 2017 г. Credit : NASA/JPL-Caltech

7 февруари 2017 г. 17:00 ч.

Светослав Александров. Учените, които днес изучават Марс, са се сблъскали с много сериозен научен проблем - не могат да обяснят защо навремето планетата е била топла и е поддържала вода в течно агрегатно състояние.

Има много доказателства, че в далечното минало на Марс е имало реки, потоци, езера и може би дори морета и океани. Проблемът е, че древното слънце е давало една трета по-малко топлина в сравнение с днешно време. Как Марс е успявал да задържи и малкото постъпващо количество топлина?

Водещата теория е, че в далечното минало атмосферата е била съставена от плътен слой въглероден диоксид, който е играел ролята на парниково "одеало".

Но ако това е така, къде са карбонатите?

Орбиталният наклон на "ЕкзоМарс-2016"-"Трейс Газ Орбитър" - преди и след. Credit : ESA/C. Carreau

8 февруари 2017 г. 18:15 ч.

Светослав Александров. Руско-европейската автоматична междупланетна станция "ЕкзоМарс-2016"-"Трейс Газ Орбитър" продължава да е в добро състояние през втория месец на 2017-та година. През януари "Трейс Газ Орбитър" проведе критични запалвания на основния двигател с цел промяна на ъгъла на орбитата.

По време на пристигането през октомври 2016 г. "Трейс Газ Орбитър" беше въведена в орбита с ъгъл спрямо екватора 7º. Тази орбита беше подходяща за доставянето на демонстратора по навлизане, спускане и кацане "Скиапарели" и комуникация с него. За да може автоматичната станция да извършва научните си изследвания (но и същевременно да може да комуникира с настоящи и бъдещи спускаеми апарати), тя ще трябва да е в състояние да наблюдава по-голямата част от повърхността на планетата. Поради това ъгълът беше сменен на 74º.

Кюриосити направи тази снимка от марсианската повърхност на днешния ден, 6-ти февруари 2017 г. Credit : NASA/JPL-Caltech

6 февруари 2017 г. 19:30 ч.

Светослав Александров. Марсоходът на НАСА "Кюриосити" е позициониран така че да може да изучава следващия сегмент от марсианските дюни Багнълд, съобщава американският космически журналист Ленърд Дейвид.

Ще кажете - какво пък толкоз? Някакви дюни. Всъщност изучаването на марсианските дюни има много голямо значение за разбирането на геологичната история на Марс. През 2016 г. беше съобщено, че някои от дюните, снимани на Марс от "Кюриосити", са от непознат до този момент тип, какъвто не се среща на Земята.