На 5 октомври Блу Ориджин проведе успешен тест на аварийната система в полет. Засега това е единствената компания, която притежава реален потенциал да изпрати човек в космоса през 2017 година. Credit : Blue Origin
С тази публикация започва традиционната за КОСМОС БГ поредица от т.нар. "празнични статии", които се публикуват на страниците на сайта около Рождество Христово и Нова Година. Краят на годината е най-подходящият момент да си дадем равносметка относно това, което е постигнато през изминаващата година и какво предстои през следващите 12 месеца.
3 декември 2016 г. 16:16 ч.
Светослав Александров. Ако има някакво твърдение, около което всички космически ентусиасти се съгласяват, то е че космическите технологии никога не се развиват толкова бързо, колкото ни се иска. Донякога това се дължи на носталгията и субективното усещане, че по време на космическата надпревара космонавтиката е вървяла с по-скоростни темпове. Това се дължи и на осъзнаването, че човешкият живот е кратък и понякога се питаме: "Ще доживеем ли да видим нещата, за които мечтаем?"
Но най-неприятното е, когато са зададени срокове и тези срокове подбуждат у нас очаквания, че дадено нещо трябва да се случи именно тогава. Да си го кажем така: когато космическата совалка беше пенсионирана през 2011 г. се знаеше, че ще измине един неприятен период от няколко години, през който американски пилотирани кораби няма да летят. Във времето до пенсионирането на совалката НАСА не съумя да разработи нови ракети "Арес" и нов кораб "Орион", които веднага да поемат транспорта до "Международната космическа станция". Още с встъпването си в длъжност президентът Обама зададе тон, че новата космическа епоха принадлежи на частните компании и че те трябва да разработят новите кораби. Знаеше се, че ще мине време за това. Колко време? Години - да, със сигурност. Но колко години? Имаше песимистични прогнози - например проф. Мартин Барстоу от университета Лестър смяташе, че може да отнеме едно десетилетие. Илон Мъск, харизматичният основател на компания СпейсЕкс, беше оптимист. В началото казваше - няма да има период на прекъсване. После каза - до 2-3 години сме готови.
Но сега сме вече в края на 2016 година. Изминали са пет години и половина от последния полет на космическата совалка, а СпейсЕкс и Боинг, основните компании, на които разчита НАСА, все още не са готови. Макар че все още не е оповестено нищо официално, по коридорите на агенцията вече се говори упорито, че ще бъдат щастливци, ако първите тестови полети на хора в космоса се проведат през втората половина на 2018 година. Редовни трасета до "Международната космическа станция" не се очакват до 2019 година. Междувременно американската агенция се готви да даде още пари на Русия да превозва астронавтите на борда на кораби "Союз" до края на 2019 година. Съответно е видно, че независимо от смелите изказвания на Мъск, не оптимистичните прогнози ще се сбъднат. А по-скоро песимистичните (може би е по-редно да кажем реалистичните) оценки на проф. Бартстоу. Съвсем отделен е въпросът, че ние, хората като цяло, обичаме да слушаме сладкодумци и оптимисти и вярваме на тях, а не на другите.
