Галактиката NGC 1448 притежава черна дупка в центъра си. Credits : Carnegie-Irvine Galaxy Survey/NASA/JPL-Caltech

9 януари 2017 г. 08:10 ч.

Светослав Александров. Чудовищните черни дупки понякога е трудно да бъдат открити с телескоп, тъй като се случва да се крият зад газове и звезден прах. И въпреки това могат да издадат своето присъствие - когато, хранейки се с околния материал, излъчват високоенергийно рентгеново лъчение. Това лъчение лесно може да бъде засечено от космическия телескоп на НАСА NuSTAR, който бе изстрелян през 2012 г. и продължава да работи до ден днешен.

Изненадващото е, че новооткритите две черни дупки се намират доста близко до Млечния път, нашата галактика.

"Тези черни дупки са сравнително близко до Млечния път, но оставаха скрити до настоящия момент", съобщава Ади Енуър, дипломиран студент от университета Дърам във Великобритания. Именно той представи новите резултати на събранието на Американското астрономическо общество в Грейпвайн, Тексас. "Те са като чудовища, които се крият под леглото ти".

Кадър от днешната извънбордова дейност. Credit : NASA TV

6 януари 2017 г. 19:00 ч.

Светослав Александров. Астронавтите на НАСА Шейн Кимброу и Пеги Уитсън излязоха днес в 14:23 ч. в открития космос, за да извършат критичен ъпгрейд на "Международната космическа станция". Очаква се космическата им "разходка" да продължи около шест часа и тридесет минути.

Основната задача пред двамата е да инсталират адаптерни плочи и да свържат в електрическата мрежа шест нови литево-йонни батерии, които ще заменят остарелите дванадесет никелово-водородни батерии.

На снимката - астронавтът на НАСА Едгар Мичъл по време на престоя си на Луната на 6 февруари 1971 година. Credit : NASA

8 януари 2017 г. 10:30 ч.

Светослав Александров. 2017-та е знаменателна година за пилотираната космонавтика - навършва се половин век от началото на програма "Аполо". През тази и следващите няколко години ще отбележим някои важни годишнини - в това число 50-годишнината от първата пилотирана обиколка на Луната (декември 2018 г.), 50-годишнината от първото пилотирано кацане на Луната (юли 2019 г.), 50-годишнината от "успешния провал" на "Аполо 13" (април 2020 г.) и 50-годишнината от последното лунно кацане на "Аполо 17" (декември 2022 г.).

Програма "Аполо" обаче започва с трагедия и нейната 50-годишнина ще отбележим на наближаващия 27-ми януари. На този ден през 1967 г. загиват астронавтите Гъс Грисъм, Ед Уайт и Роджър Чафи след внезапно възникнал пожар в капсулата по време на наземен тест.

Ако всичко бе минало по план, техният кораб "Аполо 1" е трябвало да излети на 21 февруари 1967 г. и командир Грисъм е трябвало да тества командния модул в продължение на 14 дни - шест пъти повече, отколкото е необходимо за да се отиде, кацне и да се завърне от Луната. Вече били планирани и мисиите "Аполо 2" и "Аполо 3". А вместо това НАСА прекратява пилотираните си стартове в продължение на 20 месеца - за съжаление подобни дълги паузи в пилотираните изстрелвания се превръщат в традиция - две години отнема на НАСА, за да се съвземе от трагедията "Чалънджър" през 1986 г., две години отнема на агенцията, за да се съвземе от катастрофата на "Колумбия" през 2003 г., две години отнема и на Върджин Галактик да започне отново полети след катастрофата на "СпейсШипТу" през 2014 г.

Илюстрация: Вляво - мисията Lucy, вдясно - мисията Psyche. Image credit : SwRI and SSL/Peter Rubin

4 януари 2017 г. 21:40 ч.

Светослав Александров. Днес НАСА оповести избора си за нискобюджетни междупланетни мисии, които ще бъдат изстреляни в началото на следващото десетилетие. Агенцията трябваше да се спре на две от общо пет предложения към нискобюджетната програма Discovery - и резултатите вече са ясни. Някои от космическите ентусиасти са доволни, но други са дълбоко разочаровани.

За огромно съжаление нито едно от предложенията за мисия до Венера не беше прието - през ситото не мина нито венерианският спускаем апарат DAVINCI, нито орбиталният VERITAS. Учените, които искат да изучават Венера, трябва да преглътнат за пореден път горчивото разочарование, свързано с отказа на НАСА да посети планетата. За последен път НАСА изстреля космически апарат до Венера през 1989 година. Очакваше се, че след 25-годишно затишие агенцията ще обърне внимание на планетата, но уви... уви, голямо уви!

Вместо това агенцията избра и двете мисии, които ще бъдат изстреляни в началото на следващото десетилетие, да посетят астероиди.