Дата на публикацията: 1 август 2013 г. 15:51 ч.
Борис Станимиров е роден през 1976 година в София. Магистър е по Молекулярна биология в СУ „Св. Климент Охридски“, бил е и на междууниверситетски обмен във Франция. Понастоящем е в ръководството на политическа партия ДСБ и е един от преговарящите по формирането на нов Реформаторски блок. Една от каузите, за която ще работи Борис Станимиров като политик, е науката да бъде приоритет в България. В настоящето интервю ще ви запозная с неговите виждания за науката, космонавтиката и тяхното развитие в България.
Интервюто взе Светослав Александров, администратор на КОСМОС БГ.
-Господин Станимиров, вашата биография е изключително интересна. Първо сте завършил молекулярна биология, а след това се занимавате активно с политика. Защо избрахте пътя на политик, а не на учен?
Най-напред за космоса. В детството си помня ентусиазма при полета на Иванов със "Союз-33", а после съвсем ясно и този на Александров със "Союз ТМ-5" и скачването с орбитална станция "Мир". Космонавтиката беше силна пропагандна тема на онова време, която истински вълнуваше всички българи. Вярвам, че споменът за тези емоции е жив и днес. В същото време баща ми не може да прости на комунистическата власт, че Българската телевизия не е показала чудото на кацането на "Аполо" на Луната. Той и колегите му, тогава млади кандидат-електроинженери, са го слушали тайно по Радио Белград.
Запалих се по природните науки от книгите на Джералд Даръл, още като дете. В гимназията си дадох сметка, че Молекулярната биология е сред най-трудните научни области и бях амбициран да превзема тъкмо нея. В същото време това бяха години на бурен обществен кипеж. По време на януарските събития от 1997 бях втори курс и живеех във вихъра на протеста. За разлика от сегашните протести, тогава студентите бяха основната движеща сила на промените. Когато се дипломирах, бях прекалено обществено ангажиран, за да мога да се скрия в уюта на лабораторията. Малките, затворени научни общности, които са изцяло погълнати от своя обект на изследване и като че ли са слепи за света наоколо, не бяха за мен. Пък и перспективите за наука бяха навън. Аз не исках да емигрирам. Започнах работа във финансовата сфера, имам квалификация и по международни икономически отношения. Така тръгна животът ми, но винаги една част от мен е съжалявала, че не работя наука.
На снимката: Борис Станимиров с втория космонавт на България - Александър Александров
-В продължение на целия преход науката в България беше изключително пренебрегната. Ако трябва да направим паралел между останалите страни от Източния блок – Румъния и Чехия са членове на Европейската космическа агенция. Съглашение за сътрудничество са подписали Литва, Латвия, Естония, Словения и Украйна. А България засега е само със статут на наблюдател и единствена от страните в Европейския съюз не е подписала съглашение за сътрудничество. Миналата година обсерваторията в Рожен беше пред закриване. От първи юли тази година обсерваторията в Стара Загора беше на практика закрита като самостоятелна структура. Какво всъщност се случи в България и защо науката бе задушавана и унищожавана през изминалите две десетилетия на преход?
Жалко е, че от шестата космическа страна, България стана последната, която не е член на ЕКА. Безгрижието към науката е тежка стратегическа грешка, чието поправяне ще бъде трудно, дълго и скъпо, защото се губят опит, кадри и традиции. Причините за днешното състояние са няколко и доста разнопосочни. Не е без значение фактът, че водещите фигури, които решаваха стратегическите цели на държавата и обществото, бяха предимно хора на хуманитарното знание. Точните науки и високите технологии просто бяха слабо представени в новата политическа класа. Имаше една особено глупава и устойчива мантра, че България няма нужда от висока наука, а трябва да заляга на земеделие и туризъм. Науката стана жертва на посредственост в мисленето. Съществуващата инфраструктура и опит във високите технологии бяха причислени към „безумията на социализма” заедно с тежката индустрия. Но това са грешки на растежа. Истината е, че научният елит също не е бил на висота и не е успял да защити пред общественото мнение една сериозна, аргументирана и не на последно място атрактивна стратегия за развитие на науката. В пазарна среда „рекламата” на науката има огромно значение. С разговори за пари в затворени кабинети не става. Не може и да се лежи само на стара слава от 80-те години.
Борис Станимиров е космически ентусиаст и има автограф от Георги Иванов
-Да се върнем на текущата обществена обстановка в България. Големи протести, които са изкарвали десетки хиляди на улицата и са сваляли правителства, са се случвали във времена на глад, на невъзможност човек да се справя с битовите проблеми. Дори и февруарските протести възникнаха като отзвук от високите сметки за ток. Но през юни и юли месец десетките хиляди, които излязоха на улицата, не го направиха заради липса на храна или липса на пари за сметки, а защото управлението безобразничи. Ако приемем, че битовизмът е задушавал дори самата идея в България да се занимаваме с изследователски дейности, можем ли да кажем, че текущата обществена обстановка вече предразполага политиците да говорят за по-абстрактни каузи: като развитието на науката?
Опит за такъв обществен натиск имаше - и то много мощен. Учителската стачка през 2007 г. беше най-големият съсловен протест в новата ни история, който продължи 40 дни с десетки хиляди учители на улицата. Това беше огромен опит за поставяне на въпроса за образованието и грамотността на нацията, отвъд битовизмите. Този опит беше смазан от пропагандата на управляващите, които го принизиха до „протест за заплати” и разтуриха седянката. След това имаше и протест на младите учени срещу мизерията в науката и безобразията с фонд „Научни изследвания”. Така че обществено настроение има, но то няма политическо представителство. Трябва ясно и достъпно да бъде обяснена пряката връзка между развитата наука и богатото проспериращо общество. Хората не биха приели с данъците им да се финансира нечие прекалено скъпо хоби или интелектуално упражнение. Трябва да бъдат убедени, че учените общества са богати и от научните изследвания има полза за всички, че те издигат България в по-висока орбита.
-Хайде да бъдем откровени. През изминалите две десетилетия нямаше нито една политическа партия, която да постави науката като основен приоритет. Може би отделни политици като Соломон Паси говореха за космос и даваха някакъв проблясък. Ще успее ли Реформаторският блок единствен да се откъсне от това бездушие по отношение на изследователските дейности и да се превърне в прецедент в новата политическа история на България, заговаряйки за пръв път за наука пред обществеността?
Понеже казвате да бъдем откровени, отговарям така: Не знам! Но се надявам и ще работя за това. Бих върнал лентата четвърт век назад, когато онова първото, голямото СДС се радваше на ентусиазираната подкрепа на цялото научно съсловие. Вие сте докторант в БАН, разходете се из лабораториите, убеден съм, че на много шкафове още стои лепенка с усмихнатото лъвче. Смениха се поколения и в политиката и в науката, но днес и утре Реформаторският блок има смисъл само ако представлява интелигентните и просветени хора.
-Огромна трагедия е, че в България младите хора, които искат да работят в една авангардна област като космонавтиката, практически нямат много възможности за работа. Младите учени продължават да търсят реализация в чужбина. Не е така в други държави. В западния свят виждаме тенденция едри бизнесмени като Елон Мъск да създават космически фирми. Дори в съседна Румъния има частна космическа агенция. Виждаме, че проблемът в България не е само в политиката – едрият бизнес е до голяма степен незаинтересован към науката. Случайно ли е това?
Успехът трябва да има поне три компонента: политика, бизнес и наука. Струва ми се, че преди да обвиним бизнеса и политиците, редно е да потърсим проблемите и в учените. Те не правят достатъчно за да популяризират успехите, визията си, ползите от проектите, по които работят. Повечето сайтове на българските научните звена, ако въобще ги има, са трагични – допотопни, без информация. Новини за науката се разпространяват от ентусиасти като вас. Така няма как да се заинтересува нито бизнесът, нито обществото, което влияе върху държавниците.
Има едно прекрасно изключение: Антарктическата експедиция. Ентусиазмът, с който проф. Пимпирев поддържа вече четвърт век българска научна база на Ледения континент, ражда книги, филми, фотоизложби, дори тази седмица се откри нова изложба на Моста на НДК... един постоянен диалог с активните българи, който носи на полярниците ни популярност и публична подкрепа, с която министрите и чиновниците, определящи бюджетите трябва да се съобразяват. Успяват да се намерят и спонсори и трибагреникът ни се вее на 13 000 километра от София.
А колкото до младите и космонавтиката: наскоро четох, че студенти вече правят спътници. Има такива китове за сглабяне, които имат цена от няколко хиляди долара. На тях може да има камери, метеорологично оборудване. Остава да се договорим с някоя от космическите агенции и да се ползва планирано изстрелване на ракета, която да изведе спътника в орбита. Така че, когато има ентусиазъм, намира се и начин и това е все по-лесно.
-Има ли начин да се спре изтичането на мозъци в чужбина? Под този въпрос разбираме – бързи и спешни мерки, които да дадат резултат?
В общото европейско културно и научно пространство терминът „изтичане на мозъци” е отживелица. Учените от цял свят работят по цял свят, десетки лаборатории от различни страни правят общи проекти. Международните научни програми дават сериозни възможности за научна работа на високо ниво и в България, осигуряват оборудване и консумативи. Държавата трябва да набележи няколко приоритетни области на науката, в които да осигури високо заплащане на учените. Парите за наука и образование са най-умно похарчените пари. Ясно е, че не можем да си позволим богато финансиране на целия спектър чиста наука. Но няколко, говоря за 2 – 3 области, в които има традиции и перспективи, могат да бъдат развивани целево, така че да бъдат на световно ниво, да имаме водещи лаборатории.
-Като за финал – какво бихте казали на младите читатели на КОСМОС БГ, които тепърва ще търсят професионална реализация? Как бихте ги поощрили да се занимават с това, което искат?
Мечтайте, но бъдете реалисти. Нека сърцето ви води, но разумът да навигира. Дайте си ясна сметка за цената на мечтите, за онова, от което се лишавате, за да ги постигнете. И ако сте съгласни да платите тази цена, тогава: пълен напред!