30 юли 2013 г. 16:00 ч.
Светослав Александров. Стартовият прозорец за изстрелвания на космически апарати към Марс наближава! За тези от вас, които не знаят - изстрелванията към Червената планета не са възможни във всеки един възможен момент - те могат да бъдат провеждани само когато местоположението на Земята и Марс го позволява - а такова благоприятно местоположение настъпва веднъж на приблизително две години. Стартови прозорци е имало през 2003, 2005, 2007, 2009 (тогава не излетя нито един апарат към Марс), 2011 година. Следващата възможност на човечеството да се отправи към Марс е през ноември тази (2013) година, така че НАСА и Индийската космическа организация (ИСРО) бързат да подготвят своите автоматични междупланетни станции за изстрелване към Червената планета. Ако пропуснат полета през ноември, следващата възможност ще се отвори чак в началото на 2016 година.
НАСА ще изстреля космическия апарат "Мейвън". Според последна информация, оповестена от НАСА в събота, част от екипировката на "Мейвън" е пропътувала разстоянието от Денвър до космическия център в Кейп Канаверал. Все още не разполагаме със снимки на подготовката на ракетата-носител, очевидно е твърде рано. "Мейвън" ще бъде изпратен на правилната траектория към Марс с помощта на ракета "Атлас 5" с четириметров обтекател и без спомагателни твърдогоривни ускорители.
Индийската орбитална автоматична междупланетна станция, която ще излети към Марс през тази година. Image credit : ISRO/Glen Nagle
Повече информация имаме за подготовката на индийската орбитална мисия. Вече разполагаме с информация, че е започнала интеграцията на космическия апарат с ракетата PSLV (Polar Satellite Launch Vehicle). В същото време узнахме, че всичките пет научни инструмента са вече заедно с космическия апарат в Бангалор. Напълно сглобеният и интегрираният космически апарат ще бъде доставен на стартовия комплекс в Шрихарикота към средата на месец август. Засега изглежда, че Индийците работят в рамките на изключително кратко време. Но от друга страна, самите научни инструменти не са истинският фокус на мисията. За Индия това, което е важно, е преди всичко да успеят да достигнат до Марс. Ако индийският космически апарат се добере до Червената планета, това само по себе си ще бъде огромно постижение.
Не всички са съгласни с приоритетите, поставени по този начин. През изминалата седмица няколко медии цитираха бившия шеф на ИСРО Мадхаван Наир, според който мисията до Марс e преди всичко "публична сензация" и така той си навлече критики. Неговите забележки са били направени преди всичко във връзка с ограничените възможности на апарата и неговият намален размер. Първоначално Индия е имала доста амбициозен план за марсианска мисия - голяма автоматична междупланетна станция, която да бъде изстреляна с тежкотоварната ракета GSLV. Но ракетата GSLV все още е изключително ненадеждна - от общо седем полета, четири са завършили с провал и само три са били успешни. Индия не би искала да рискува да изстреля мисия до Марс с такава ненадеждна ракета, затова изстрелването ще бъде осъществено с ракетата PSLV. Тази ракета е изключително надеждна- имала е само два провала през 1993 и 1997 година, като от тогава насам всички изстрелвания са успешни. Но ракетата PSLV е с по-скромни възможности. Затова сега космическият апарат към Марс ще носи със себе си само 15 килограма полезен товар.
Нещо повече - ракетата PSLV не може да изведе космически апарат директно в междупланетна траектория. Първоначално марсианският апарат ще бъде вмъкнат в околоземна орбита, след което специална горна степен постепенно ще разширява апогея на орбитата, докато апаратът достигне втора космическа скорост. Когато апаратът достигне Марс след няколко месеца, процедурата ще бъде повторена - но поради ограничения в запаса на горивото той ще бъде оставен в елиптична околомарсианска орбита.
Това е единственият засега възможен и надежден начин Индия да изпрати апарат към Марс. Хубавото е, че Индия (за разлика от Русия) не рискува много и не разчита на нови и нетествани технологии - а разчита на стари и добре изпипани методи. Пожелавам на Индия успешен полет - космическите специалисти имат всички предпоставки за успех - също както успяха през 2009 година, когато "Чандраян-1" достигна благополучно Луната.
По информация от: Planetary.org (blogs)