16 април 2014 г. 22:20 ч.
Светослав Александров. Днес беше оповестено от OFFNews, че България ще работи по създаването на собствена космическа програма и изпращането на трети българин в космоса. За да се потвърди информацията и за да научим допълнителни детайли, администраторът на КОСМОС БГ Светослав Александров се свърза с проф. Петър Гецов, директор на Института за космически изследвания и технологии (ИКИТ) на БАН.
Да, възможно е България да има и трети български астронавт и е реалистично, но за да се стигне до тази стъпка, България най-сетне трябва да стане член на Европейската космическа агенция (ЕКА). Както нееднократно е писано на страниците на КОСМОС БГ, през изминалите години така и не успя да се наложи политическо решение за влизане и така се оказахме единствената страна - член на Европейския съюз, която не е член на ЕКА (като не броим новопостъпилата членка Хърватска). Основният аргумент, който се е изтъквал, е че България не може да плаща такса за членство. По този въпрос обаче има развитие и според думите на проф. Гецов до края на годината се очаква да е задвижена процедурата. Разбира се, дотогава ние от Инициативния комитет ще продължим да лобираме за решаването на този проблем - за повече информация, посетете страницата по въпроса.
Но макар и засега да нямаме трети български космонавт, България е космическа държава и има сериозни научни дейности на "Международната космическа станция". От 2013 година - м. април на борда на станцията е инсталирана българска апаратура в състава на иначе международен проект "Обстановка". Българската апаратура включва т.нар. Сонда на Ленгмюр, с която се изучават параметрите на космическата плазма - температура, плътност, електрически потенциал др.
Корицата на списание "Български Воин" след полета на българския космонавт Георги Иванов. На снимката : Георги Иванов и руския космонавт Николай Рукавишников, които участваха през 1979 година като част от мисията на "Союз 33".
Разбира се, продължава работата и на нашите дозиметри, които изучават космическа радиация и се очаква да работим по този въпрос поне до 2020 година. Имаме и мостри във връзка с материалознание.
Потвърдено е и българското участие в международната мисия между Европейската космическа агенция и Русия "ЕкзоМарс", която трябва да излети през 2016 година към Марс. На тази мисия ще бъде монтиран наш дозиметър за изучаване на космическа радиация. Напомням на читателите, че такъв български дозиметър летя успешно през 2008 година до Луната с индийската сонда "Чандраян-1" и щеше да лети и към Марс към проекта "Фобос-Грунт" през 2011, но "Фобос-Грунт" се провали. Сега ние имаме отново шанс да изпратим наша апаратура към Марс.
Друг български космически проект, който предстои, е създаването на трето поколение космическа оранжерия.
Продължаваме да следим с интерес развитието на българската космонавтика. Напомням на читателите, че през февруари бе оповестено, че България става член на EUMETSAT, друго обединение между европейски страни, което работи и експлоатира спътници за метеорологични нужди и за изучаване на климата.