5 май 2013 г. 16:24 ч.
Светослав Александров. Роботизираната междупланетна станция на НАСА "Касини" направи снимки с висока разделителна способност във видимата светлина на чудовищен ураган с форма на роза, който се намира в района на Северния полюс на планетата Сатурн.
"Окото" на урагана е с широчина 2 000 километра. Това е двадесет пъти по-голям ураган от средностатистическите урагани тук, на Земята! Тънки, ярки облаци от външната страна на урагана пътуват със скорост 150 метра в секунда. Местоположението на урагана е една странна, мистериозна, шестоъгълна метеорологична формация на Сатурн, която е известна на учените под името Хексагон.
Хексагонът е открит от космическите сонди "Вояджър" още през 1980 година, преди да се отправят към междузвездното пространство. През 2004 година в орбита около Сатурн се установи автоматичната междупланетна станция "Касини", но тогава тя можеше да го снима само в инфрачервения диапазон, тъй като регионът беше покрит в мрак. След местното Равноденствие през август 2009 година светлината започна да осветява този регион и сега "Касини" вече може да снима във видимия диапазон!
Този гигантски ураган на Сатурн наподобява червена роза. Photo credit : NASA/JPL-Caltech/Space Science Institute
Но това, което камерите на "Касини" заснеха, беше зашеметяващо и невероятно красиво! А пропорциите на урагана наистина са космически!
Разбира се, научната полза от изучаването на извънземните урагани е огромна, защото така научаваме много неща и за ураганите, които възникват тук, на Земята. На нашата планета ураганите се захранват от топлата океанска вода. На Сатурн няма големи водни басейни в тази околност, но научавайки как точно сатурнианските бури използват водни пари, научаваме повече и за формирането и устойчивостта на земните урагани.
Както ураганите на Земята, така и този ураган на Сатурн имат централно "око", в което няма облаци или има само много ниски облаци. И в двата случая има високи облаци, които формират стената на "окото", а други облаци обикалят по спирала около "окото". При сатурнианския ураган има и облаци, които се движат обратно на часовниковата стрелка в северното полукълбо.
Голямата разлика е в много по-големия размер на сатурнианския ураган. Освен това той се върти много по-бързо от земните урагани. На Сатурн вятърът в стената на "окото" духа четири пъти по-силно от ураганните ветрове на Земята. Има и още една разлика - на Земята ураганите се преместват и с това преместване причиняват бедствия. На Сатурн ураганът е прикован на едно място.
Учените вярват, че този ураган е активен в продължение на години, обаче не знаят колко точно. Както вече споменах по-горе, "Касини" обикаля около Сатурн от 2004 насам, а наблюдения във видимата област има от 2009 година. Но още преди да получим видимите снимки, учените са имали информация за наличието на гигантски вихър - по данни от инфрачервена спектрометрия. За да може космическият апарат да снима вихъра, учените трябваха да променят параметрите на орбитата му около Сатурн. Трудно може да се заснемат полярните региони от екваториална орбита.
А смяната на орбитата е събитие, което протича с разход на гориво. Колкото повече "Касини" остава без гориво, толкова повече наближава краят на мисията му. Затова роботизираната междупланетна станция използва облитания около спътника Титан, за да може да извършва промени на орбитата с минимален горивен разход. Пътят на "Касини" се планира внимателно, при това няколко години предварително, за да могат учените да бъдат сигурни, че ще има достатъчно гориво за по-нататъшна научна мисия и маневри, които да позволят на "Касини" да посети различни места.
Снимки и клипове на гигантския ураган на Сатурн могат да бъдат разгледани на следния адрес: http://www.nasa.gov/mission_pages/cassini/whycassini/cassini20130429.html