15 октомври 2013 г. 11:30 ч.
Светослав Александров. На днешния ден Китай отбелязва 10 години от полета на първия си астронавт - Ян Ливей. Космическият кораб "Шенчжоу 5" излетя на 15 октомври 2003 година и обиколи Земята 14 пъти, преди да се завърне благополучно. Тогава обаче светът научи за успешния полет на Ливей едва след като всичко приключи. Китайските власти толкова били загрижени затова дали полетът ще бъде успешен, че нито излитането, нито кацането бяха излъчени на живо по телевизията. Днес имаме едва няколко броени снимки от полета.
Китай често е определян като закъснелия играч в пилотираната космонавтика. Отнело е повече от 40 години след полетите на Юрий Гагарин (СССР) и Алан Шепард (САЩ) преди трета страна да придобие възможност за самостоятелно изпращане на хора в космоса. Въпреки че Китай до голяма степен е догонващата страна, дори и преди 10 години мнозина космически ентусиасти от САЩ се страхуваха, че в един момент страната дотолкова ще дръпне напред, че нейните пилотирани кораби ще почнат да усвояват Луната още преди Запада да е успял да реагира на това.
На снимката: китайският астронавт Ян Ливей, излизайки от капсулата след завръщането си. Photo : CNSA
Днес, 10 години по-късно, Китай все още е в ролята на догонващата страна. Макар че, наистина, в периода между 2003 и 2013 година догонването беше твърде успешно. Китай в този период изстреля космически кораби с двама или трима астронавти на борда, успешно проведе безпилотни облитания около Луната и изведе в орбита тестов модул "Тянгонг" за да изпробва процедурите по скачване и разкачване.
През следващите месеци и години китайската космонавтика ще продължи да се развива. В края на тази година Китай ще трябва да проведе първото меко кацане на Луната с роботизиран апарат и да достави на лунната повърхност луноход. По-късно през това десетилетие китайска сонда ще трябва да вземе проби от Луната и да ги достави на Земята за по-нататъшен анализ в земните лаборатории. Кулминацията на космонавтиката обаче се очаква да е след около още 10 години - тогава в орбита ще бъде изведена модулна орбитална станция, подобна на "Мир".
Ако днес космонавтиката на Китай все още има характеристики на догонваща, след още 10 години ситуацията може да е съвсем различна. Защото моментът на строежа на модулната орбитална станция на Китай съвпада с един друг момент - извеждането на "Международната космическа станция" от орбита. Ако страните-участнички не се съгласят за удължаване на периода на експлоатация и руснаците не запазят модулите си за по-нататъшно развитие, нищо чудно е след 10 години единствените, които имат постоянно присъствие в космоса, да са Китай. Защото за "Международната космическа станция" не се планира заместител.
Както е упоменато (ref. spacedaily), технологично Китай не прави скок напред, но има политическата воля да го направи. В демократични условия политиците трябва да се съобразяват с желанието на електората, затова нещата на Запад стават по-бавно. Космонавтиката в Китай е национален приоритет, независимо дали това е съобразено с желанието на всеки един китаец, и ще продължи да се развива.