6 август 2013 г. 14:00 ч.
Светослав Александров. Точно преди една година, на днешния ден, милиони хора стояха пред телевизори и компютри и очакваха със затаен дъх първите сигнали от марсохода "Кюриосити" от повърхността на Марс.
Успешното провеждане на мисия до Марс винаги е било предизвикателство. От всички космически апарати, пратени към Марс, около две трети са аварирали. НАСА, за разлика от други космически агенции и предприемачи, има по-голяма успеваемост, но и американската агенция има провали - космическите ентусиасти още помнят тежката загуба на спускаемия апарат "Марс Полър Лендър", който след кацането си през 1999 година никога повече не се свърза със Земята... В случая с марсохода "Кюриосити", когато се приземи през 2012 година, имаше два фактора, които вдъхваха несигурност. Първо, "Кюриосити" е доста голям марсоход - тежи един тон, а размерът му е на лек автомобил. Никога преди това човечеството не е предприемало да изпрати полезен товар на повърхността на Марс с такава маса и размери. Второ, системата за кацане беше нова и никога не бе тествана преди. От НАСА подчертаваха, че бяха тествани отделни компоненти, но системата за кацане в пълна цялост - не. Специалистите бяха оптимисти и даваха сигурност над 90%... но винаги имаше едно "но", защото Марс е непредсказуема планета... а и място за грешки винаги има.
Марсоходът "Кюриосити" премина през атмосферата, топлинният щит издържа на нагряването. Парашутът се отвори успешно. Спускаемата платформа се отдели и двигателите се запалиха. "Кюриосити" беше спуснат на повърхността с помощта на т.нар. "небесен кран" - на въжета от спускаемата платформа. Скоро марсоходът потвърди - намираше се на повърхността на Марс невредим. Сълзи от щастие в контролния център!

Това е част от мозаечно изображение, съставено от камерите на марсохода "Кюриосити" на 24 юли 2013 г. Линк към пълната версия на изображението - тук. Photo credit : NASA/JPL-Caltech/Malin Space Science Systems
През следващата една година, до ден днешен, "Кюриосити" изпрати към Земята над 190 гигабита данни, направи над 70 000 снимки, изстреля 75 000 лазерни пулсации, за да анализира състава на скалите, събра материали за анализ от вътрешността на две скали и пропътува на повърхността общо 1.6 километра!
НАСА оценява мисията на "Кюриосити" до този момент като изключително успешна. Марсоходът измери успешно радиационното ниво по време на полета към Марс, както и след кацането на повърхността, откри, че Марс е загубил голяма част от първоначалната си атмосфера чрез процеси, които настъпват в горните слоеве. Предишни мисии доказаха, че някога в далечното минало на Червената планета е имало вода в течно агрегатно състояние, но все още не се знаеше със сигурност дали водата е била с подходящо pH и дали елементият състав на планетата е позволявал поддържането на живот.
"Днес ние знаем, че Марс е предлагал благоприятни условия за развитието на микробиален живот преди милиарди години", съобщава Джон Гроцингер от Калифорнийския технологичен институт в Пасадина. "Удовлетворени сме, че успяхме, но в същото време ни се изостри апетитът да научим още. Надяваме се, че тези съблазнителни слоеве на Маунт Шарп ще са запазили разнообразието на други условия, които биха могли да са повлияли по някакъв начин на обитаемостта на Марс".
Основната цел на "Кюриосити", поставена от учените, е да изучава слоевете на гигантската планина Маунт Шарп. Но скоро след кацането те решиха да отложат изучаването на планината, а първо да изучат друг регион с име Гленелг. Това се оказа печеливша стратегия - в областта на Гленелг се оказа, че има останки от древно марсианско речно корито.
След приключването на изучаването на Гленелг, "Кюриосити" се насочи към Маунт Шарп и през последните четири седмици измина близо 700 метра към тази цел.
Изучаването на Марс продължава да бъде основен приоритет за НАСА и агенцията ще продължи да изучава Червената планета. През есента на тази година НАСА ще изстреля нов апарат - "Мейвън", който ще работи в орбита около Марс. Самият "Кюриосити" е с предвидена двугодишна основна мисия, но би могъл да работи на Марс в продължение на цяло десетилетие, ако бъде експлоатиран правилно.
По информация от: НАСА