Използват се „бисквитки“, за да бъде персонализирано съдържанието и рекламите на този блог-сайт. Също така се споделя информация за начина, по който използвате сайта, с партньорски социални медии, рекламни партньори и партньори за анализ. Моля, запознайте се с условията за ползване и политиката на поверителност на уебсайта: натиснете тук, за да прочетете условията за ползване - ще се отвори линк в нов прозорец. В случай, че не сте съгласни с тези условия, няма как да използвате блога пълноценно и не би следвало да го използвате занапред.

Начало

10 август 2013 г. 11:25 ч.

Светослав Александров. Плутон е много интересен космически обект. След откритието му през 1930 година, Плутон е признат като деветата планета в Слънчевата система. Тези от нас, които са завършили училище преди 2006 година, също са изучавали, че в Слънчевата система има девет планети - Меркурий, Венера, Земя, Марс, Юпитер, Сатурн, Уран, Нептун и Плутон. Но през последното десетилетие на 20-ти век и първото на 21-ви бяха открити множество обекти като Плутон. През 2005 година беше открита Ерида, която е дори по-масивна от Плутон. Изведнъж астрономите се оказаха в затруднена ситуация - или трябваше да признаят, че в Слънчевата система има повече от 10-15 планети, или да преосмислят класификацията. През съдбовната 2006 година Международната астрономическа общност даде следната дефиниция за термина "планета" - астрономически обект, който обикаля около звезда, достатъчно е голям, че да се е самооформил като кълбо вследствие на собствената си гравитация, не е достатъчно масивен за да осъществява термоядрени реакции и е най-големият обект в околността, без около него да има малки небесни тела. Именно последният критерий изключва обекти като Церера, Веста, Палада, Седна, Юнона, Плутон от определението за планета... Учените днес не разпознават Плутон като планета, а като планета-джудже - която е сходна с останалите обекти с подобен размер отвъд орбитата на Нептун.

Изключването на Плутон от класа на планетите доведе до "хейтърска" кампания, при която сърдити хора изпращаха гневни писма на астрономите. Разбира се, не само разстроени ученици реагираха гневно. Какво да кажем за екстрасенси, врачки и баячки, които гадаят съдбите на хората по девет планети Cool

Но през същата тази съдбовна 2006 година към Плутон беше изстреляна автоматичната междупланетна станция на НАСА "Ню Хърайзънс". Планета или не, човечеството ще посети Плутон. А пътешествието се оказва ... доста дългичко. На 7 април 2006 година "Ню Хърайзъснс" мина орбитата на Марс, на 28 февруари 2007 - орбитата на Юпитер, на 8 юни 2008 година - орбитата на Сатурн, на 18 март 2011 - орбитата на Уран. "Ню Хърайзънс" все още е доста далече и му остават две години път - ще достигне Плутон чак на 14 юли 2015 година, след близо девет години и половина пътешествие!!!

New Horizons

Тази снимка, направена от автоматичната междупланетна станция на НАСА "Ню Хърайзънс" може да не изглежда особено забележителна - но тя за пръв път показва Плутон и неговия спътник Харон като два отделни обекта! Снимката е направена през първата седмица на месец юли 2013 г. Photo credit : NASA/JHUAPL/SRI

В началото на месец юли тази година "Ню Хърайзънс" се опита да заснеме Плутон. В момента на заснемането, Плутон се намираше на по-голямо разстояние от автоматичната междупланетна станция, отколкото е разстоянието между Земята и Юпитер. Но независимо от това камерата на "Ню Хърайзънс" беше вече в състояние да различи Плутон от най-голямата му луна Харон като два отделни обекта.

Плутон има общо пет открити луни - най-голямата от които е Харон (открита 1978 година), Никс и Хидра (открити през 2005 година), Керберос (открита през 2011 година) и Стикс (открита през 2012 година).

Много неща не знаем още за Плутон - и няма да знаем, докато "Ню Хърайзънс" не премине наблизо и не снима планетата-джудже в детайли. Един актуален въпрос, например, е : има ли Плутон пръстени? Наличието на множество луни около Плутон загатва, че при сблъсъците им с други небесни тела би могъл да се дигне прах, който да обгради Плутон като пръстените на планетите-гиганти. Тези пръстени не биха съществували дълго, защото биха били привлечени от Плутон и Харон. Но дали все пак съществуват? Земните астрономи не са успели да открият наличието им, но това не е гаранция. Ще трябва да чакаме понещението на "Ню Хърайзънс".

Сегашните астрономически наблюдения намекват за различия в състава на повърхностите на Плутон и Харон. Предполага се, че в ядрото на Плутон се съдържа воден лед, но няма данни за наличието на вода на повърхността. Вместо това астрономите откриват наличието на метан и азотен лед, също както и въглероден моноксид. Харон изглежда различен - неговата повърхност е съставена от воден лед и от амониев хидрат. Защо Плутон и Харон са толкова различни - това е въпрос, който също чака своя отговор.

Пътешествието на "Ню Хърайзънс" се оказва доста дълго, но вече му се вижда краят. 2015 ще бъде голяма година за междупланетните изследвания.

НАСА планира да започне заснемането на Плутон около шест месеца преди голямото сближение на "Ню Хърайзънс" с него. Два месеца преди голямото сближение снимките на "Ню Хърайзънс" вече трябва да са с по-добра резолюция от тези на космическия телескоп "Хъбъл". По време на най-голямото сближение снимките ще трябва да са изключително детайлни, с резолюция 50 метра на пиксел.

"Ню Хърайзънс" ще събере много данни, които няма да могат да бъдат изпратени веднага към Земята. Екипът планира още година, преди всички данни да пристигнат. Разбира се, компресираните снимки ще пристигнат най-напред - в рамките на няколко дни след облитането. Некомпресираните изображения ще пристигнат след още няколко месеца. Разбира се, снимките не са единствената цел на "Ню Хърайзънс" - автоматичната станция ще наблюдава атмосферата на Плутон, взаимодействието й със слънчевия вятър и ще анализира химичния състав.


http://www.space-bg.org/

http://www.cosmos.1.bg/