16 януари 2013 г. 23:30 ч.
Светослав Александров. Днес се навършват цели 10 години от злополучното изстрелване на совалката "Колумбия". По време на изстрелването на 16 януари 2003 година парче от изолационната пяна на горивния резервоар се откъсва и удря фатално лявото крило на совалката. Проблемът е забелязан часове след изстрелването, когато совалката е вече в орбита, но НАСА игнорира всички опасения, че нещо лошо може да се случи. Фаталният проблем се проявява минути преди кацането на 1 февруари, когато радиовръзката с "Колумбия" е преустановена и стотици свидетели наблюдават нейното разпадане в небето... Причината - горещите газове навлизат през увредения регион на крилото и довеждат до цялостното разрушаване на конструкцията на космическия кораб.
Десет години (едно десетилетие) представляват съществен период от живота на един човек. Децата, родени след 1 февруари 2003 година, не са съвременници на събитието. Дори и родените няколко години по-рано деца, а днес тийнейджъри, които сега са в седми, осми и дори девети клас, нямат никакви спомени или те са много бледи... През 2003 година обаче аз бях гимназист и спомените ми от катастрофата на совалката "Колумбия" са все още много ярки.
На снимката: последното изстрелване на совалката "Колумбия" на 16 януари 2003 година. По време на това изстрелване парче от изолационната пяна на горивния резервоар се откъсва и удря фатално лявото крило на совалката. Photo credit : NASA
Тогава все още нямах връзка с интернет вкъщи, макар че имах личен компютър (използвах го най-вече като пишеща машина). Запознавах се с последните космически новини чрез вестник "Телескоп" или в местния компютърен клуб, като снимките от последните космически мисии свалях на дискети, след което ги прехвърлях на домашния си компютър. Спомнях си много ясно, че броени минути преди самото кацане на "Колумбия" бях в местния компютърен клуб "Перъдайз" (някога емблематичен интернет клуб на територията на град Плевен, заедно с клубовете "Грийн" и "Пентагона"). Времето ми свърши, аз изключих компютъра и дори отказах да наблюдавам самото кацане по НАСА ТВ, макар че знаех за него. Прибрах се вкъщи и само час по-късно всички мои роднини бяха пред телевизорите... "Нещо се е случило със совалката, нещо ужасно"... Бяха загинали седем души-астронавти: Рик Хъзбанд, Уилиам МакКуул, Майкъл Андерсън, Илан Рамон, Калпана Чаула, Дейвид Браун, Лоръл Кларк...
Космическите ентусиасти (в това число и аз) си спомнят много добре, че тогавашната НАСА беше много различна от днешната НАСА. Днес американската космическа агенция е известна с невероятните постижения на марсоходите "Спирит", "Опортюнити" и новопристигналия "Кюриозити". Американски космически апарат посети Сатурн. Друга сонда донесе на Земята проби от комета. "Международната космическа станция" е в завършен вид и на нея живеят постоянно шестима души...
В края на 2002 и зората на 2003 година обаче НАСА преживяваше един от най-тежките си периоди. Спомням си, че през август 2002 година сондата "Контур" трябваше да напусне околоземна орбита и да се отправи към комета, но сигналът беше загубен завинаги и така и не разбра какво се беше случило. Бяха изминали малко повече от три години от катастрофите на "Марс Клаймит Орбитър" и "Марс Полър Лендър". През 2003 година Джордж Буш беше на власт, но НАСА още ближеше рани от фаталната политика на Клинтън и Голдин "По-евтини, по-бързи и по-добри". Агенцията все още се съвземаше от провалите в безпилотната космонавтика.
Що се касае до пилотираната програма до катастрофата на "Колумбия", не бяха минали дори три години от първото нанасяне на постоянен екипаж на "Международната космическа станция". Строежът на станцията беше стигнал до... кривата круша, както се изразяваме на жаргонен български език - в орбита бяха изнесени едва няколко модула...
И това, което е по-интересно, през 2002 и до катастрофата на совалката "Колумбия" в началото на 2003 година нямаше никакви идеи да бъдат пращани хора повторно към Луната, а след това към астероид или Марс!!! Нещо повече - планираше се "Международната космическа станция" да бъде във фокуса на пилотираната космонавтика поне до 2015 година, а космическите совалки да летят поне до 2020 година!
Изненадващата трагедия обаче промени всичко. Това беше втората катастрофа на совалка в рамките на по-малко от 20 години! Почти незабавно стана ясно, че катастрофата на "Колумбия" е подписала смъртната присъда на програмата "Космическа совалка". Дори по-късно, когато полетите на совалки бяха възобновени през 2005 година, беше ясно, че няма връщане назад. Совалките бяха използвани само за завършване на основната конструкция на "Международната космическа станция" и една обслужваща мисия до "Хъбъл"...
Катастрофата на "Колумбия" отприщи и гореща дискусия относно това какво е бъдещето на пилотираните космически полети. Някои спорещи настояваха за незабавно прекратяване на цялата пилотирана програма, спиране на изпращането на хора в космоса, след което цялото изучаване на космоса да бъде поето от безпилотни роботизирани апарати. Други спорещи настояваха за нова пилотирана космическа програма, но която е смислена и вдъхновява хората. Скучните обиколки на космическите совалки около Земята вече не впечатляваха обществото. Така се роди "Визията за космическите изследвания" и идеите човек да се отправи отново към Луната и да лети към астероиди и Марс. Днес ние все още сме повлияни от тази "Визия", макар че програмата "Съзвездие", която трябваше да я изпълни, пропадна.
Трагедията на "Колумбия" доказа, че НАСА все още повтаря минали грешки. Също както навремето агенцията е игнорирала проблемите с "О-пръстените", довели до катастрофата на "Челинджър", така е игнорирала и проблемите около падането на изолационна пяна. Инженерите са знаели, че пяна от горивния резервоар периодично се откъсва и удря совалката, но понеже до този момент не се е стигало до големи проблеми, това се е считало за "приемлив риск".
Но това, което е може би най-важно, е че катастрофата на "Колумбия" ни показа, че покоряването на космоса е трудно начинание и че ако искаме да колонизираме планетите, ние ще трябва да свикнем с мисълта, че провали ни дебнат на всяка крачка.
Астронавтите на "Колумбия" са знаели какъв риск поемат... и са дали живота си за това. Днес ние продължаваме да изследваме космоса в тяхна памет. И докато сме свидетели на успехите на НАСА в областта на безпилотната програма, пъплещите по повърхността на Марс марсоходи, построената с размер на футболно игрище "Международна космическа програма", няма как да не си спомним, че стоим на раменете на гиганти... някои от които са платили прескъпа цена в името на тези успехи.