5 юни 2014 г. 22:20 ч.
Светослав Александров. Това не е шега.
Истината е, че т.нар. летящи чинии са много известни сред хората, но в един друг контекст. Всеки човек ги свързва с извънземни, даже летящите чинии се приемат почти за синоним на НЛО. Но защо НАСА строи космически апарати с формата на летящи чинии? Нима американската космонавтика се опитва да си направи самореклама по този начин?
През следващите няколко дни, може би на 7-ми, 9-ти, 11-ти или 14-ти юни, НАСА ще изстреля т.нар. нископлътностен свръхзвуков забавител (англ. Low Density Supersonic Decelerator, LDSD). Това е летателен апарат формата на летяща чиния, който ще тества нови технологии. Тези нови технологии ще се използват някой ден при бъдещи мисии до Марс - роботизирани и пилотирани.
Т.нар. летяща чиния на НАСА е готова да полети до близко-космическото пространство. Credit : NASA
По време на експерименталния полет този месец, специален балон, напълнен с хелий, ще изведе LDSD в близко-космическото пространство на височина 30 километра над земната повърхност. Достигне ли тази височина, летящата чиния ще се отдели от балона. След това ще се запали специален ракетен двигател, който ще я изведе на височина 50 километра. На тази височина ще се тестват нови системи за кацане на други планети.
Както сами разбирате, това не е вашата научнофантастична чиния, в която просто се качвате и тя с невъобразима скорост отлита към звездите. И НАСА не се опитва да си направи реклама по този начин.
Космическите капсули, които кацат на Марс, имат топлинен щит с формата на чиния. Това не е случайно, а погледнато от гледна точка на физиката и аеродинамиката е най-удачната форма за кацане. Даже се случва понякога след успешно кацане на Марс тази "чиния" да бъде заснета от камерите на марсохода, след което в Интернет разни уфолози започват да твърдят убедено, че на Марс е открит извънземен живот... което е абсурдно.
Проблемът е, че съвременните технологии за кацане на Марс работят само за малък товар. И макар и съвременният марсоход "Кюриосити" да тежи един тон и той е наистина върхова и модерна технология, в бъдеще ще трябва да се изпращат дори по-тежки летателни апарати. Това е особено вярно, ако решим да изпращаме не само роботи, а и хора. Пилотираните спускаеми апарати ще тежат десетки и стотици тонове.
Това изисква създаването на нови и по-съвършени технологии.
Новата "летяща чиния" на НАСА представлява такава по-съвършена технология. Тя ще лети близо до космоса, защото при такава височина малкото останала земна атмосфера е с такава плътност, каквато е и марсианската.
При първия полет LDSD ще разгърне около себе си гигантска обвивка тип Кевлар. А след това ще се разгърне и гигантски парашут.
Вероятно тези, които следят сайта на НАСА и гледат развитието на мисията през НАСА ТВ, ще се изумят, като видят летящата чиния и парашута. Но за специалистите от НАСА основният въпрос е... дали летателният апарат ще се спусне в атмосферата по план?
Макар че няма гаранции дали чинията ще работи успешно при първия полет, специалистите се надяват, че ще научат много по време на теста и евентуалните грешки ще бъдат коригирани при по-нататъшни полети.
Това му е хубавото на близко-космическото пространство. Тук, в близост до Земята, могат да се тестват технологии за сравнително ниска цена, при които шансът да се провалят е по-голям. Тези неузрели технологии още не са готови да бъдат изпробвани по-далеч, например на Марс, но има време за всичко.
За повече информация, посетете сайта на НАСА.