14 януари 2014 г. 18:15 ч.
Светослав Александров. През последните два месеца обществото научи за два неприятни случая. Първият беше с ученичката Катерина Найденова, която е носителка на световни и национални награди по физика. Тя беше лишена от стипендията си за отличен успех, заради натрупани голям брой извинени (да, извинени) отсъствия. Вторият беше с Божидар Маринов, на който държавата му отне награда от национално състезание по информатика, тъй като е домашен ученик.
Положението в България относно грамотните хора и възможностите за тяхната реализация е, меко казано, странно. Според данни от НОВА (справка -> тук) българските деца имат 100 медала, общо колкото Великобритания и Франция, взети заедно. Тоест - у нас има много талантливи деца, които се изявяват и прославят самото име на България.
От друга страна държавата се явява мащеха и се осмелява да отнема заслужени награди. И докато в единия случай става въпрос за някакви си 50 лева месечно, а във втория за грамота за първо място, в България все още няма условия за това децата да работят по специалностите си, когато пораснат. Ние все още сме единствената държава от ЕС (като изключим новоприетата Хърватия), която не е член на Европейската космическа агенция. И докато в цяла Европа има съгласие, че образованието, науката и технологиите трябва да са приоритет, нашата политическа "класа" в по-голямата си част нехае за това. Нехае, че децата ни си отиват от България и работят там, където те ще бъдат оценени.
На снимката - астронавти на Европейската космическа агенция. Photo credit : ESA
Ако трябва да съм обективен, съгласен съм, че някои от скандалните случаи са по-комплексни и изискват по-задълбочен анализ. Когато става въпрос за домашно обучение, има спорове дали то трябва да бъде прието и дали трябва да бъде отхвърлено. Важни са аргументите на неговите привърженици - че държавният монопол над образованието е пагубен за качеството, че трябва да бъдат приети и други форми на обучение, които да създадат условия на конкуренция. Някои родители изтъкват като аргумент, че в училище децата им няма да получат определен тип ценностна система (в случая, християнска). От друга страна, хората на противоположното мнение се притесняват, че Божидар общува с връстници основно по Скайп, тревожат се дали тези деца без образование ще могат да работят и т.н...
Но някак си този спор отиде на по-заден план. Като че ли обществото ни не се интересуваше толкова от самия спор за формите на образованието. На преден план излезе всеобщо възмущение - към начина, по който държавата третира грамотните деца.
Защото отнемането на награди винаги е демотивиращо и това е големият проблем. Изключително, изключително, изключително демотивиращо. Убиващо желанието на човек да се развива. Създава усещане у въпросния човек, че е нежелан у нас.
Това е почти като да ти орежат заплатата, но да се налага да продължаваш да работиш и да полагаш същите усилия, както и преди.
Хората, които искат пагубното отношение на държавата към грамотните да се промени, се борят. Но желани ли са и тези, които се борят, или... както се изказа един ректор на университет (да не му правя реклама, не казвам името) - с думите - "Ако не ви харесва, емигрирайте?"
Наистина ли изходът трябва да е Терминал 1 и Терминал 2, както казва популярният виц?
През последните месеци на страниците на КОСМОС БГ тръгна кауза за членство на България в Европейската космическа агенция (връзка към страницата ->тук ). Над 500 човека подкрепиха тази кауза в електронна гражданска подписка (връзка -> тук). Каква беше реакцията? Имаше подкрепа на някои политици - от ДСБ, ДБГ и Зелените. Други продължават да си затварят очите. Беше направен опит да се достигне и до лидера на ПП "ГЕРБ", но напук на изпращаните електронни писма, напук на коментарите, че колкото и спортът да е важен, трябва да се вземе отношение по въпроса с образованието и науката, отговор нямаше. Нямаше отговор и към поканата да се коментира защо държавата отнема отличия на деца.
Много популярна стана думичката "катарзис". За мен признак на истински катарзис би бил едно наистина коренно различно отношение на политическата "класа" към образованието, науката и развитието на технологиите у нас. Докато това не се промени и докато някой не се сети да отговори над вопъла на тези, които искат това отношение към знаещите и грамотните у нас, няма да има положителна промяна и в България като цяло.
Докога ще живеем така?