3 юни 2013 г. 23:00 ч.
Светослав Александров. Не е изненада за никого, че днес Марс е интересна тема за разговор и че много хора се вълнуват от това, което става на повърхността на Червената планета. Интересът се подсилва от факта, че днес на Марс работи мощна мобилна машина, тежаща един тон - това е марсоходът "Кюриозити". През следващите няколко години нови и все по-нови машини ще излитат по посока към Марс. Няма как новините от Червената планета да бъдат пропуснати.
Но на фона на интересните научни открития - за наличието на древни марсиански водоеми или за перхлоратите, медиите в последно време започват да бълват невероятни заглавия: "Марсоходът откри шлем на нацистки войник", "Марсоходът засне плъх на Марс", "Гущер на Червената планета". Материалът в медиите винаги е придружен с шокиращ на пръв поглед снимков материал - наистина намерените обекти приличат на плъхове, каски и всякакви известни обекти със земен произход! Съвсем естествено в публичното пространство плъзват нови конспиративни теории - че НАСА е изпратила тайно на Марс експеримент с живи организми (плъхове), който е скрила от публиката, че на Марс има живот, че навремето нацистите наистина първи са покорили Космоса и днес на Луната и Марс действително съществуват секретни военни бази, които все още се използват! И колкото и да е невероятно, има хора, които вярват на подобни небивалици.
Какво всъщност става?
Тази снимка, направена на повърхността на Марс от съвременния марсоход "Кюриозити", показва скала с форма на плъх. Photo credit : NASA/JPL-Caltech/MSSS
Историята с невероятните обекти на Марс е доста стара. На 25 юли 1976 година, когато орбиталният отсек на "Викинг 1" обикаля и снима Марс от високо, учените към проекта се натъкват на интересна снимка. В областта Сидония е заснет обект, който ясно прилича на човешко лице. Независимо от опроверженията на специалисти, т.нар. "марсианско лице" добива непредсказуема популярност. Коментатори като Ричард Хоугланд получават трибуна дори от CNN, където развиват теории - че "лицето" на Марс е една от многото структури в Сидония - а там още се намират и пирамиди. Всичко това, според Хоугланд, е доказателство, че на Марс е имало древен град.
По-късни снимки с висока разделителна способност, направени след 1996 година, напълно доказват естествения произход на формацията - "лицето" представлява обикновена планина, която се визуализира на снимките като човекоподобна форма само при определена резолюция и осветяване. Но авторите на екзотични теории не спират. "Лицето" на Марс става толкова популярно, че редица филми развиват сюжетни линии около него - например в "Мисия до Марс" лицето е истинско, построено е от извънземна цивилизация, която изкуствено е заселила Земята и е създала нас, хората.
На снимката - Хоугланд позира пред CNN заедно със снимката на марсианското "лице". Photo : CNN/Enterprise mission
През последните години заглавия като "Марсоходът засне плъх на Марс" стават по-скоро норма, отколкото изключение. Но във всички случаи, когато бъде заснет някакъв такъв обект, на следващия ден, когато "Кюриозити" промени местоположението си, илюзията изчезва и довчера изглеждащ убедителен плъх, днес на негово място просто виждаме скала с най-обикновена форма.
Защо ние виждаме несъществуващи форми на Марс - при това те изглеждат толкова убедителни, че е трудно да повярваме, че са нереални?
Биологическата наука отдавна е обяснила този феномен.
Поведението на хората в зряла възраст се определя от заученото по време на житейския път. Но на практика, всеки един от нас се ражда с определени вродени способности, които са жизненоважни за нашето оцеляване. Една от тях е способността да запомняме лица и други форми. Именно този начален етап от живота на бебето е много важен - то трябва да се научи да разпознава лицата на майка си, на баща си, да запомни играчката си, детското си креватче и да може да ги назовава.
Но колкото и да расте човек, тези вродени способности никога не се заличават от мозъчната функция. Вече поотрасналото дете с развита фантазия вижда в тъмното невероятни форми - лица, но този път страшни, на чудовища, които се крият в ъгъла на стаята. И понякога успокоенията на майката, която пристига от другата стая, за да успокоява детето си, не помагат - за детето видяните образи са абсолютно реални.
Но дори и в зряла възраст това не изчезва. Вече зрял човек продължава да вижда познати форми там, където ги няма - например облаци с форма на зайчета... Същият биологичен принцип е причината за това някои хора да виждат образа на Дева Мария върху препечена филия хляб. И когато такова нещо се случи и медиите поемат видяното, за много от хората това е небесна поличба - а всъщност става въпрос за гореописаното явление, което носи названието "парейдолия".
Днес способността, която в бебешка възраст ни е била полезна, по-скоро ни пречи при по-късен етап от нашето развитие. Днес ние виждаме дори на Марс неща, които не съществуват. "Плъхът" на Марс изглежда толкова реален, че почти е невъзможно да го пренебрегнем.
Такива са фактите. Така обяснени, много ми е по-лесно да ги приема, отколкото че на Марс наистина има плъхове или че някога там са се разхождали нацисти.