31 май 2013 г. 22:30 ч.
Светослав Александров. Безопасно ли е да изпратим хора към Марс? Това е основен въпрос, който стои пред всяко начинание за пилотирана мисия към Червената планета. Рисковете пред астронавтите са много, но като изключим шансовете за авария при излитане и кацане (които са най-съществени), на следващо място сред потенциалните заплахи се нарежда космическата радиация.
Астронавтите, които днес живеят на борда на "Международната космическа станция", са сравнително защитени от радиация поради наличието на радиационните пояси на Ван Алън. За тях най-рискови са преминаванията през т.нар. Южноатлантическа аномалия - когато станцията пресича вътрешния радиационен пояс. Астронавтите, които са летяли до Луната по време на програма "Аполо" са получавали по-голяма доза радиация от астронавтите, летящи в околоземна орбита, но тяхното пътешествие е било достатъчно кратко, за да не се проявят негативни ефекти върху здравето - освен това траекторията на корабите е минавала през най-тънките части на радиационните пояси, а в случай на слънчево изригване се е предвиждала възможност за скриване на кораба зад Луната.
При пътешествието към Марс, обаче, нещата стоят по-различно в сравнение с полетите в околоземна орбита и полетите до Луната. Близо две години ще отнеме една мисия с отиване и връщане - това е много съществен период от време. Как радиацията в междупланетното пространство би повлияла върху човешкия организъм?
При пътешествието на марсохода "Кюриозити" към Марс през 2012 година той събираше данни за космическата радиация. След анализ на данните, резултатите бяха публикувани днес в списание "Сайънс" и те ще имат важно влияние върху планирането на бъдещите пилотирани мисии на НАСА. Новите открития показват, че космическата радиация при едно пътешествие към Марс със съвременни технологии на придвижване, би могла да увеличи рисковете отвъд общоприетите стандарти на НАСА за безопасност.
Капсулата, с която марсоходът "Кюриозити" пропътува междупланетното пространство по време на пътешествието към Марс, има сходна защита срещу радиация, сравнена със защитата на съвременни пилотирани кораби. Photo credit: NASA/JPL-Caltech
Има два основни типа космическа радиация, които оказват вредно влияние върху астронавтите. Първият тип са галактичните космически лъчи, които пристигат вследствие на експлозии на свръхнови и други астрономически събития. Галактичните космически лъчи възникват извън нашата Слънчева система. Вторият тип радиация идва от нашето Слънце - това са заредени частички, повишеното количество на които се свързва със слънчеви изригвания и коронални изхвърляния на материя.
Дългосрочните научни проучвания показват, че излагането на космическа радиация повишава вероятността човек да хване рак през определен етап от живота си. Излагане на доза от 1 Sv, натрупана с течение на времето, повишава с 5% вероятността човек да хване животозастрашаващ рак.
Според настоящите правила на НАСА днес приемливият риска за астронавтите, които летят в космоса до "Международната космическа станция", възлиза на три процента повишен риск за смъртоносен рак. Данните, получени от марсохода "Кюриозити", показва, че по време на пътя към Марс марсоходът е поел средно 1.8 милисиверта радиация с галактически произход. Слънчевата радиация е била незначителна и възлиза на 3% от цялата поета радиация.
Съвременните космически кораби от своя страна са много по-добре защитени от Слънчева радиация, отколкото от галактическа радиация. Галактическите лъчения проникват надълбоко и не се спират лесно от съвременните космически кораби.
Марсоходът на НАСА "Кюриозити" приключи своето пътешествие към Марс през август 2012, след което се приземи успешно в района на кратера Гейл. Там марсоходът работи до ден днешен. Той продължава да събира данни за космическата радиационна обстановка на Марс. Данните оттам биха послужили при планиране на престоя на хора на повърхността и при заселването на планетата.
По информация от: НАСА