21 ноември 2013 г. 14:45 ч.
Светослав Александров. Индийските специалисти прекарват автоматичната междупланетна станция, която излетя на 5 ноември, през серия от тестове. Тестовете трябва да потвърдят, че научните инструменти, които се намират на борда на станцията, не са се повредили при изстрелването и ще са в работоспособно състояние, когато станцията достигне до Марс през месец септември на 2014 година.
На 19 ноември специалистите включиха камерата за цветни снимки за пръв път и заснеха Земята. Както сами виждате, камерата е в отлично състояние. Както днес камерата, намирайки се в орбита около Земята, заснема нашата родна планета, така и догодина се очаква да заснема красиви снимки на Марс.
Индийската автоматична междупланетна станция успя да заснеме Земята като част от тест на камерата на 19 ноември. Photo credit : ISRO
Следващата голяма стъпка предстои на 1-ви декември. Тогава автоматичната междупланетна станция ще запали двигателите си и ще излезе от околоземна орбита, за да се отправи на път към Марс.
През тази година две са автоматичните станции, които се отправиха към Марс. Първа беше изстреляна индийската орбитална мисия, която излетя на 5 ноември. На 18 ноември беше успешно изстреляна и сондата на НАСА "Мейвън". Тези две автоматични станции няма да кацат на повърхността на Марс, а ще работят в орбита около планетата, като изкуствени спътници.
Основна задача както на индийската мисия, така и на американската "Мейвън", е да изучават марсианската атмосфера. Индийската автоматична междупланетна станция има монтиран на борда сензор, който ще търси дали в атмосферата има метан - газ, който на Земята се свързва с действието на живи организми (метанообразуващи бактерии). Преди време някои по-стари орбитални мисии, както и наземни наблюдения, загатнаха, че в атмосферата на Марс има метан. Но марсоходът "Кюриосити" направи някои измервания от повърхността на Марс и опроверга тези находки. Има ли наистина метан в атмосферата на Марс или няма - това е въпрос, който до този момент остава без отговор и е обект на спорове. Надяваме се, че индийската мисия (ако успее) ще хвърли повече светлина върху въпроса.
Американската автоматична междупланетна станция "Мейвън" от своя страна ще изучава механизмите, по които Марс губи атмосферата си. Днес е общоприето от учените, че навремето Червената планета е била топла, с обширни водни басейни. Но изминали милиони години, през които атмосферата изтъняла, водните басейни изчезнали и самият Марс се е превърнал в огромна пустиня. "Мейвън" ще търси отговор на задачата защо това се е случило.
Ако и двете мисии успеят, индийски и американски специалисти планират съвместни наблюдения и научни проучвания с двете автоматични междупланетни станции.