29 май 2012 г. 21:55 ч.
Светослав Александров. Изглежда, че успешното изстрелване на частния космически кораб "Драгън" и неговото успешно скачване с "Международната космическа станция" означават много повече за космонавтиката, отколкото се предполагаше. Това се съобщава на уебсайта на радио "Гласът на Русия".
От една страна НАСА може най-накрая да е открила заместник за пенсионираната космическа совалка. От друга страна обаче изглежда, че Русия постепенно губи своите постоянни клиенти. От известно време Япония и Европейската космическа агенция притежават космически кораби за превоз на товар до "Международната космическа станция", а вече към тях се присъединява и американският космически кораб "Драгън". Нещо повече - "Драгън" притежава способност след полет да се завръща обратно на Земята - възможност, която не притежават нито руските кораби "Прогрес", нито европейските "ATV", нито японските "HTV".
Първоначалната цел на програмата на НАСА COTS (Commercial Orbital Transpоration Services, или Комерсиални Орбитални Транспортни Услуги) е била да се освободят ръцете на държавните космически агенции, които днес харчат значителна сума за поддръжката на космическата станция, за да могат те да се ориентират към други цели. Твърде много критици са казвали, че "Международната космическа станция" изисква толкова скъпа поддръжка, че тя ощетява и други клонове на космическите науки. Но ако "Драгън" освободи от този товар руската космическа програма, все още не е ясно къде и как ще бъдат преразпределени средствата.
На този кадър се вижда скаченият кораб "Драгън" към "Международната космическа станция". Успехът на този частен космически кораб ще има дълбоки последствия върху космическите програми на НАСА и Русия. Photo credit : NASA TV
След като НАСА пенсионира космическите си совалки, единственият космически кораб, който притежава способността да пренася астронавти до космическата станция е руският "Союз". "Союз"-ите летят с екипаж от трима души, но "Международната космическа станция" има нужда от постоянен екипаж от седем души, за да бъде напълно функционална. Разработчикът на космическия кораб "Драгън" е сигурен, че корабът до няколко години ще започне да пренася не само полезен товар, но и хора. Междувременно руската корпорация "Енергия" също строи свой космически кораб, който ще е готов за първи безпилотен полет през 2015 и за първи пилотиран полет през 2018 година. Във всеки един случай първият пилотиран комерсиален кораб най-вероятно ще се скачи с космическата станция преди края на десетилетито.
Наскоро руската федерална космическа агенция Роскосмос предложи на партньорите си да удължи срока на пребиваване на астронавти на "Международната космическа станция" от шест на девет месеца, което едновременно ще доведе до насърчаването на пилотираната космонавтика и ще намали честотата на пилотираните изстрелвания. По-рано ръководителят на Роскосмос Владимир Поповкин дори предложи идеята, че може да бъде по-ефективно да бъдат наложени краткосрочни експедиции, без космическата станция да бъде постоянно обитаема.
Последно, каква ще бъде ролята на "Международната космическа станция" от гледна точка на руското участие? Това все още остава неясно. До средата на годината ще бъде финализирана нова Стратегия за развитието на руската космонавтика през следващите 20 години (до 2030). Но независимо, че стратегията още не е завършена, някои промени вече подлежат на дискусия.
Най-рязката програма вероятно ще обхване самата агенция Роскосмос. Една от възможните идеи, които се лансират, е Роскосмос да бъде превърната в държавна корпорация по модел на руския атомен гигант Росатом. Тази идея е поддържана от самия Поповкин, който смята, че по този начин ще се намали вътрешното съревнование, докато в същото време ще се пестят пари. Но някои критици считат, че моделът на Росатом не е удачен за космическата индустрия и че тя ще трябва да играе ролята на държавен орган, който следва генерална стратегия.
Друг спорен момент е какво ще бъде участието на Руската академия на науките (РАН). Науката е стояла в основата на пилотираните полети от повече от 50 години. Но ключовите решения не се взимат от РАН, а от Роскосмос, докато учените играят ролята на консултанти. По този начин напредъкът на космическите технологии се превръща в изключително тежък и труден процес.
Информация: ruvr.ru