27 май 2012 г. 15:30 ч.
Светослав Александров. Нийл Армстронг. Първият човек, стъпил на Луната. Датата е 21 юли 1969 година. Той, заедно със своя колега Бъз Олдрин прекарват над два часа на лунната повърхност. Събитието обкичва двамата астронавти със световна слава. Но докато Бъз Олдрин дава интервюта и участва редовно в публични инициативи, Армстронг е известен със своята срамежливост. След историческия си полет той се скрива от публичния живот. Неговото отсъствие от публичното пространство винаги се е виждало подозрително за автори на конспиративни теории, които твърдят, че той никога не е стъпвал на Луната.
„Хората обичат конспиративни теории, но мен те никога не се ме притеснявали – защото аз знам, че някой ден човек ще полети отново там и ще вземе камерата, която оставих на повърхността”, съобщава Армстронг в наскоро дадено интервю пред CPA Australia (Организация на Сертифицираните и Практикуващи Счетоводители - Австралия).
На практика Нийл Армстронг и Бъз Олдрин са пълна противоположност по характери. Нийл Армстронг е срамежлив и не обича да се показва пред телевизионните камери. През 2009 година неговата съпруга Карол казва пред Вашингтон пост: „Аз мисля, че всичко, което той смята, че е трябвало да бъде казано, е вече казано”. Бъз Олдрин пък е разговорлив и обича да налага мнението си по агресивен начин. Олдрин е участвал в рап видео със Снууп Дог и е позволил неговото име да се използва в компютърна игра. Олдрин не обича и тези, които твърдят, че човек никога не е стъпвал на Луната и веднъж дори си позволява да удари журналист, който го обвинява, че е лъжец.
Тази снимка изобразява Нийл Армстронг на Луната по време на историческата разходка на лунната повърхност през юли 1969 година. Photo credit : NASA
Но тези, които познават Нийл Армстронг са наясно, че той е бил такъв през целия си живот, още преди да стъпи на Луната. Армстронг е човек, който е последователен в ценностната си система и поради това е достоен за уважение. Неговите стандарти са следните: отричане на личната слава, не се фокусира върху неговото его, личният живот си е личен живот. Има някои факти от личния живот на Армстронг, които не се появяват до 2005 година, когато историкът Джеймс Хенсън написва биографична книга за астронавта : „Първият мъж: Животът на Нийл Армстронг”. Никой не научил до този момент, че няколко години преди да полети в космоса, Армстронг и неговата първа съпруга Жанет са имали две-годишна дъщеря, която умира от мозъчен тумор!
Армстронг трудно говори за себе си в първо лице единствено число. Той не се чувства като герой – и може би с право. Стъпването на Луната не е негово, лично постижение. Армстронг е просто изпълнителят на задачата, а зад осъществяването на програма „Аполо” стоят стотици хиляди души, които построяват космическия кораб, участват в неговите тестове и го изстрелват. Всеки един човек, участвал в гигантската програма, е достоен за уважение – от най-опитния инженер до най-обикновения чистач на стартовата площадка.
Затова отговорът на Армстронг срещу теориите, че никога не се е разхождал на Луната, е прост и истинен: „Няма начин, по който 800 000 души в НАСА биха могли да пазят тази тайна”.
Как обаче Армстронг се съгласява да говори пред CPA Australia, след като е известно, че той не обича да дава интервюта? На месец Армстронг получава по поне 10 заявки за интервюта и обикновено ги отхвърля всичките. Ето как CPA Australia получава възможност да интервюира Армстронг - оказва се, че шефът на CPA Australia знае нещо, което другите хора не знаят. Бащата на Нийл Армстронг е бил одитор.
В новото интервю се споменават интересни факти около историческото лунно кацане.
„Аз си давах 90% шанс да се върнем успешно на Земята след този полет, но в същото време считах, че шансът да направим успешно кацане на Луната беше 50 на 50”, казва Армстронг в това рядко интервю.
Кацането на Луната се оказва наистина толкова сложно, че лунният модул „Ийгъл” успява да кацне само 30 секунди преди горивото да свърши и ръководството на полета да каже, че спускането се прекратява. Малко преди самото кацане Армстронг поема ръчен контрол над модула, защото автоматичният режим го води към опасен скалист регион.
„Тези наклони са много стръмни, а скалите са много големи – колкото автомобили”, спомня си възрастният астронавт, който е вече на 81 години.
Нийл Армстронг има мнение и за събитията, които се случват около НАСА и разминаванията между политиката на Конгреса и на американския президент Барак Обама.
„НАСА винаги е била една от най-успешните публични инвестиции, която мотивира студентите да се справят добре и да постигат това, което могат да постигнат. Тъжно е, че ние насочваме програмата в посока, в която ще се намали мотивацията и стимулацията, която тя предоставя на младите хора. Това е повод за огромно притеснение за мен”, казва Армстронг. „Ние сме в такава ситуация в Щатите, в която Белия дом и Конгресът са в противоречие относно каква ще трябва да бъде бъдещата цел. Те (т.е. Белия дом и Конгресът) играят игра, при която подмятат НАСА като перце за федербал, тъй като двете страни се опитват да издърпат НАСА на правилната пътека”.
Армстронг обаче признава, че основният двигател за големите успехи на космонавтиката в миналото е била Студената война. „Ние осъзнавахме, че нямаше да отидем там, ако не бяха нашите конкуренти от СССР. Състезанието направи така, че двете програми да свършат нещата, които успяха да постигнат”.
Изгледайте цялото интервю тук: http://thebottomline.cpaaustralia.com.au/