10 юни 2014 г. 11:25 ч.
Светослав Александров. С изстрелването на "Марс Патфайндър" през 1996 година започна един амбициозен период на изучаването на Червената планета, който продължава до ден днешен. В продължение на почти две десетилетия бяхме свидетели на множество орбитални апарати, стационарни спускаеми апарати и марсоходи, които се отправяха към Червената планета и успешно я изучаваха. Днес в орбита около Марс продължават да работят "Марс Одисей", "Марс Риконисънс Орбитър" и "Марс Експрес". На повърхността на планетата работят марсоходите "Опортюнити" и "Кюриосити".
Една нова автоматична междупланетна станция - "Мейвън" - беше изстреляна в края на 2013 година и ще достигне Червената планета през септември. Нека не забравяме, че на път към Марс е и индийската станция "Мангалиан", която утре може да извърши корекция на полета си. Тя също ще пристигне през септември.
А какво ще е бъдещето? Среща на MEPAG (Mars Exploration Program Analysis Group) очерта това, което следва за Марс през това десетилетие.
Тази графика показва текущите и бъдещите мисии за изучаване на Марс. Credit : J. Green/NASA
Европейската космическа агенция (ЕКА) има планирани две много амбициозни мисии към програма "ЕкзоМарс", които трябва да излетят през 2016 и 2018 година. Първата, през 2016, включва орбитален апарат с име "Трейс Газ Орбитър" и малък демонстрационен спускаем апарат, който ще трябва да проведе първото европейско кацане на Марс. Втората, през 2018 година, ще включва много амбициозен луноход и стационарна станция, които ще търсят следи от минал и настоящ живот.
НАСА планира да изпрати инструмент на "Трейс Газ Орбитър" - комуникационния пакет "Електра", с помощта на който ще се осъществява комуникацията между спускаемите апарати и Земята. Както европейският марсоход през 2018 година, така и марсоход на НАСА, който ще лети през 2020 година, са предвидени да използват "Електра" за свръзка. Има обаче един малък проблем - мисиите към "ЕкзоМарс" през 2016 и 2018 година ще бъдат изстреляни с руски ракети "Протон-М"-"Бриз-М" и поради влошените взаимоотношения между САЩ и Русия (заради Украйна) може да се окаже трудно за НАСА да включи инструмента си. Лошото е, че 2016 година наближава, и ако настъпят някакви отлагания заради геополитиката, няма да има време за резервен план.
Европа планира и други мисии след 2020 година. Все още не е ясно какви ще са те, но може да бъде проведена мисия, която е известна под концепция с името "Футпринт". Тя може да излети през 2024 година, ще бъде проведена съвместно с Русия, и включва кацане на спътника на Марс - Фобос и доставката на проби от него на Земята. Други възможности включват изпращане на мрежа от малки геофизични спускаеми апарати или някакъв малък марсоход.
Японската космическа агенция (JAXA) обмисля бъдеща мисия до Марс. Вариантите включват - инженерна демонстрация за навлизане в орбита чрез дълбоко гмуркане в атмосферата (еъркепчър), самолет (да, самолет!), или метеорологична станция и сеизмична станция, които да бъдат разположени на повърхността. Друг вариант е да бъде изстрелян марсоход, малко по-малък от "Опортюнити". Марсоходът ще разполага с микроскоп, който ще използва флуоресцентен метод за търсенето на живот в почвата. Изстрелването на японската мисия може да е факт през 20-те години.
И накрая, за плановете на НАСА. През 2016 година агенцията ще изстреля "ИнСайт", за който вече съм писал. Този спускаем апарат ще изучава вътрешността на Марс и сеизмичните му характеристике. Спускаемият апарат ще разполага и с метеорологична станция, както и камера за снимки. Първоначално (поради естеството на мисията - дълбаене надълбоко, а не обикаляне по повърхността) се планираше да се изпрати само черно-бяла камера, но екипът се опитва да я замени с цветна камера заради по-голяма обществена значимост - макар че нищо не обещава със сигурност.
Най-важната мисия на НАСА за близко бъдеще обаче ще е марсоходът, който ще бъде изпратен през 2020 година. Той ще търси следи от минал и настоящ живот на Червената планета. Макар и с размери, подобен на "Кюриосити", той ще е много по-евтин от него, тъй като системите за кацане и основният дизайн вече са разработени (при "Кюриосити") и само могат да се адаптират за новата мисия. Новият марсоход ще подбира и скали, които ще бъдат събирани и може би изпращани към Земята за по-нататъшен анализ (при бъдеща възвращаема мисия).
Разбира се, провеждането на такава амбициозна мисия (която ще търси живот) изисква подбирането на точното място на кацане, което има най-голям шанс да притежава следите от живот. Макар че официалният избор на мястото на кацане обикновено се прави година преди изстрелването (в случая през 2019 година) има две причини, поради които НАСА прави преценка още отсега. Едната е, че местата на кацане се подбират на базата на мощните камери на "Марс Риконисънс Орбитър" - който работи около Марс от 2006 година насам и не е ясно колко време ще бъде функционален още. НАСА иска да извлече максимална полза от "Марс Риконисънс Орбитър" докато е в добро състояние.
Другата причина е, че специалистите искат да знаят още отсега мястото на кацане, за да са наясно дали няма да са нужни ранни модификации на системи за спускане. Например сегашният марсоход "Кюриосити" е предвиден да изучава планината Шарп, но той се спусна на няколко километра от нея и в продължение на цели две години пътува към подножието й - сиреч, още не е започнала същинската му мисия. Слава Богу, че по пътя имаше интересни места за проучвания - но още чакаме "Кюриосити" да се развие в пълния потенциал. За мисията през 2020 година НАСА иска новият марсоход да се спусне максимално близко до местата на проучване, без да му се налага да пътува по земята дълго време, както сега се получава... С определени модификации на системата за кацане може да се постигне голяма точност.
Накратко, това са събитията, които ще очакваме през близките 10 години...
Източник: Planetary Society Blog