29 юни 2014 г. 20:20 ч.
Светослав Александров. Вчера, на 28 юни, НАСА най-накрая успя да изстреля експерименталния апарат LDSD, който често бива наричан "летяща чиния" дори и от самата агенция. Апаратът летя до т.нар. "близкокосмическо пространство" - региона между земната атмосфера и космоса.
По предварителни данни първата част от полета (работата на ракетния двигател) е приключила според план, но втората част от полета (разгръщането на парашут) не е протекла според очакванията. Независимо от това, полетът не се счита за провален.
Този скрийншот показва експерименталния летателен апарат LDSD по време на полета си. Credit : NASA/JPL-Caltech
Целта на проекта LDSD е да бъде разработена нова технология за кацане на повърхността на Марс. Предишни експедиции като "Вайкинг" (70-те години на миналия век) и "Феникс" (2007-2008 г.) използваха стандартни системи за кацане - топлинен щит, парашути и ракетни двигатели. Мисии като "Марс Патфайндър" (1997 г.) и "Опортюнити" (2004-до днес) използваха за кацането си амортизиращи въздушни възглавници - технология, първоначално възникнала през 60-те години на миналия век в СССР за кацане на Луната. Това ще рече, че широко използваната технология за кацане на Марс на малки роботизирани апарати, макар и надеждна и работеща, е доста поостаряла - датира от 60-те и 70-те години на миналия век.
През 2012 година новият марсоход на НАСА "Кюриосити" използваше революционно нова (за тогавашно време) технология - той бе спуснат на Марс с "небесен кран". "Кюриосити" тежи един тон и до този момент това е рекорд за успешно доставяне на полезен товар на Червената планета.
Но в бъдеще НАСА планира дори още по-амбициозни мисии - възвращаеми мисии към Червената планета с роботизирано кацане, взимане на проби и излитане обратно към Земята (след 2020 година) и пилотируеми мисии с астронавти (след 2030 година). Подобни спускаеми мисии изискват изпращането на повърхността на Марс на полезен товар, възлизащ на десетки и дори стотици тонове. Това изисква нови технологии.
Мисията на "летящата чиния" LDSD успя в първата част от полета - надуваемият забавител при свръхзвукова скорост сработи по план. Вярно е, че парашутът не проработи, но това не е трагедия. Затова НАСА изстрелва подобни мисии до близкокосмическото пространство - тук, в близост до Земята, могат да се тестват подобни нови технологии, преди да се стигне до реалните полети към Марс.
Следващите полети на LDSD отново няма да са до Марс. НАСА планира два нови теста до близкокосмическото пространство през 2015 година. Иначе старите технологии ще продължат да се използват - през 2016 година мисия "инСайт", спускаема марсианска мисия, ще използва стандартна система с парашути и ракетни двигатели, а марсоходът през 2020 година ще разчита на "небесния кран". Приложенията на новата "летяща чиния" ще са реалност едва след 2020 година.
За повече информация: НАСА