23 октомври 2012 г. 17:30 ч.
Светослав Александров. Недостатъчното финансиране на българската наука даде своя плод. С официално съобщение на доц. д-р Таню Бонев от днешна дата (23 октомври 2012 година) бяха оповестени стъпките, които ще бъдат предприети по отношение на работата на обсерваторията в Рожен.
Бюджетът за НАО Рожен, в който от самото начало е заложен дефицит от 250 000 лева, изправя ръководството към едно от двете трудни решения - или работещите да продължат службата си с пълна работна заплата, докато има пари, след което обсерваторията да бъде напълно закрита, или да се наложи към драстично орязване на заплатите и обсерваторията да бъде частично консервирана. В края на краищата се стига до второто решение.
За последен път такова "полу-консервиране" на Роженската обсерватория е предприето през известната кризисна зима на 1996/1997 година. На практика настоящото управление изправи Рожен пред нова "Виденова зима".
Photo credit : NAO Rozhen
Очевидно, науката в България не е особено на почит сред властимащите. За сметка на това е на почит строежът на магистралите. Явно това е най-величавото нещо, което се прави у нас. Но защо трябва да се прави едно нещо за сметка на друго? Eто един директен пример как България днес избира между наука и магистрали: в началото на месец октомври бе приет проектозакон, който позволява да се ограничава времетраенето на археологическите разкопки, за да не бавят строежа на тъй скъпоценните магистрали. Колко пъти бяхме свидетели на публично раздразнение на политици от учени-археолози?
Никога до този момент в новата българска история не е имало такова пренебрежение към всякаква научна дейност от властимащите. В какво общество живеем, че да търпи това, че заради пренебрежението научната общност си припомня моменти, забравени от преди 15-16 години, при кризисната "Виденова зима"? А историята е показала - не е възможно да се развива една държава, ако тя не осигури достойно финансиране за образование и научно-изследователски дейности. Без образование и наука скоро няма нищо да върви.
Остава да се сбъднат иконичните думи на Иво Беров, който казва следното:
"В България скоро вече нищо няма да върви.
Но затова пък ще върви по магистрали."