ЗАБЕЛЕЖКА: Тази статия изразява личната позиция на автора.
25 октомври 2012 г. 17:50 ч.
Светослав Александров. В настоящата публикация ще стане въпрос за три местни новини. Първата е, че български ученици успяха да спечелят шест медала на международна олимпиада по астрономия в Ю. Корея. Втората е, че обсерваторията в Рожен е пред частично затваряне поради дефицит от 250 000 лева. Третата е, че правителството е предоставило субсидия от близо 1 млн. лева на БНТ, за да закупи правата за заснемане и разпространение на мачовете на българското футболно първенство.
Ще стане въпрос, разбира се, и за това къде лежат нашите приоритети, както и за това какъв е манталитета на мат'ряла в България.
Photo credit : NAO Rozhen
Невероятно е, че български ученици са спечелили общо шест медала. Няма как да не се радваме на такова постижение, защото това показва, че в България има все още будни, умни и можещи деца. Деца, които са прилежни в училище и показват интерес към науката. Разбира се, поради ред причини една друга голяма част от децата не се интересуват особено от науката. Тези причини са много и обширни и няма време да се спра на тях. Карл Сейгън в своята книга "Свят, населен с демони" прави много обстоен анализ за това какви са причините за загубата на интерес към научните изследвания - тук става въпрос наистина за загуба на интерес, защото всяко едно дете се ражда изследовател, задава много въпроси (възрастта "Защо?") и притежава потенциала да се превърне в учен. Но поради тези причини, коренящи се във възпитанието и в порочните образователни системи, не всички деца реализират потенциала си. И така, в училище се очертават различни типове деца - деца, които учат прилежно, проявяват интерес, явяват се на олимпиади и представят България. Има и деца, които учат прилежно и изкарват висок успех, но с нежелание - само защото са насилвани от родителите, които са осъзнали, че ученето е важно, но не са били в състояние да обяснят красотата на науката. Разбира се, има ги и тези деца, които се стремят да избягат от час и да отидат да ритат топка навън.
Наскоро един запознат в сферата на науката, разглеждайки листите на управляващата партия за местна власт, беше успял да открие в тях свой бивш съученик, който навремето в училище е спадал точно към последната група. Коментарът на този запознат беше кратък: "Точно такива хора, които са загубили всякакъв интерес към науката, ни управляват." Разбираема е обидата и огорчението на моя запознат. Това е крещяща несправедливост.
А нашата форма на управление може да се опише със следната дума: физкултурничество. За тази форма управляващите историята вече е признала какво заслужават те - по един голям тиквен медал.
Управляващата партия в лицето на ГЕРБ непрекъснато пропагандира какви са приоритетите на България. Тя "строи", но строи неща, които могат да се видят и пипнат. Ако вярваме на местната пропаганда, най-величавото постижение на тази власт са магистралите и метрото. Нека да не забравяме репликата на нашия министър - председател: че метрото е демокрацията. А метрото е демокрация, защото манталитетът на мат'риала е такъв. Като се изключи малобройната интелигенция, средностатистическият избирател предпочита да гледа мачове. А не снимки от космоса. И отношението на мат'риала към науката не е от днес. Дядо Петко Славейков преди повече от век е написал следното:
"Аз се отбих нарочно в село Михалци, дето имах майчини си роднини, с намерение да опитам не ще ли би възможно някак да се установя за учител. [...] Чорбаджията, не му помня сега името, от очи за роднините ми стори да ме попита колко бих им взел да остана за тази зима (идущата) да им уча децата.
"Хиляда гроша -- рекох аз -- за една година и да ме хранят..."
"Че много искаш ти" -- каза той.
"Ний за цялу ляту -- прибави един друг от чорбаджийските мекерета -- плащами на гуйдарю да ни пасе гуедта и па ни му даваме повеке от двестя грошое, ем дя й то да си гуйдар, а дя й дада си даскал: гуйдарю цял ден оди да си пиче пу слънциту, тича подир гуедта, дъждо гу иди поняуга, а ти жа седиш у килията на сянка, няма дъж, няма вятър...".
Та за същия този мат'риал дядо Петко Славейков пише и "Не сме народ, а ... " Същият този мат'риал утре ще вземе да гласува и да избере за управник едно момче, което днес рита топка, а не което заляга над учебниците.
Има ли някой, който се учудва, че правителството е определило българският данъкоплатец да плати милион от джоба си за това, да гледа мачове, а обсерваторията Рожен гние заради това, че не достигат някакви си 250 000 лева?
Та въпросът, който стои на дневен ред е следният: ще останат ли в България някой ден тези шестима души, които спечелиха награди от международна олимпиада? И какво място имат тук те - сред управляващите ни с метафорични "тиквени медали" и сред пренебрежителното отношение на мат'риала?
Ясно е, че приоритет и най-величавото достижение на днешната власт са магистралите, а не науката. Дори поведението на министър-председателя доказва това, защото, видиш ли, как може там някакви си археолози да пречат на великото им строителство.
С тази политика нашите млади олимпийци няма да имат друга възможност, освен да се възползват от досега построеното.
Да хванат пътя (магистралата) и да избягат завинаги от България.