Използват се „бисквитки“, за да бъде персонализирано съдържанието и рекламите на този блог-сайт. Също така се споделя информация за начина, по който използвате сайта, с партньорски социални медии, рекламни партньори и партньори за анализ. Моля, запознайте се с условията за ползване и политиката на поверителност на уебсайта: натиснете тук, за да прочетете условията за ползване - ще се отвори линк в нов прозорец. В случай, че не сте съгласни с тези условия, няма как да използвате блога пълноценно и не би следвало да го използвате занапред.

Начало

10 октомври 2012 г. 16:50 ч.

Светослав Александров. Преди няколко дни светът беше разтърсен от евентуалното предположение, че следващият космически турист може да бъде Сара Брайтман. Новината днес бе потвърдена официално на специална пресконференция в Москва - певицата наистина  ще полети до "Международната космическа станция". Въпреки че официално не се споменава точно каква сума трябва да платиш, ако не си професионален космонавт и искаш да летиш на космически кораб "Союз", според редица новинарски сайтове сумата за звездното пътешествие е наистина астрономическа и е не по-малко от $51 милиона.

Съвсем естествено, новината, че Сара Брайтман ще лети в космоса, предизвика бурна дискусия в общественото пространство относно моралната стойност на сега съществуващия космически туризъм, който е достъпен само за милиардери.

Soyuz launches on Christmas trip

На снимката - космическа ракета "Союз". Такава ракета ще изведе в орбита следващия космически турист - певицата Сара Брайтман. Credit : NASA TV

Преди да обърнем внимание на този важен въпрос, няма как да отбележим фактите - а те са, че космическият туризъм оказа все пак своето положително влияние върху цялостното развитие на космонавтиката, а и не само - повдигна редица важни въпроси с обществено и политическо значение. Днес частната космонавтика е на почит - харизматичният Елон Мъск успя да основе фирмата СпейсЕкс, да построи ракети и два космически кораба, които успешно скачи с "Международната космическа станция" - като второто скачване бе осъществено преди броени часове, на днешния ден 10 октомври 2012! Но ние трудно бихме могли да си представим бурното развитие на частната космонавтика, ако преди около десетилетие Денис Тито не се превърна в първия космически турист и вдъхнови мнозина, че космонавтиката може да има и частно бъдеще. Но Денис Тито, който е американец, срещна сериозен противник в лицето на НАСА. Американските астронавти, според слуховете, отказвали да тренират с Тито. Тогава все още имаше космически совалки, дори "Колумбия" не беше катастрофирала, а НАСА упорито отказваше да даде място на совалката за полета на Тито. Хората си зададоха въпроса - доколко САЩ наистина е демократична държава, доколко можеш да следващ мечтите си ... и защо трябва да даваш пари на чужда държава (Русия), за да ти даде възможност да летиш?

Всички тези събития доведоха до разчупването на статуквото и все пак Денис Тито полетя. След неговия полет частната космонавтика се разви главоломно!

Но хората продължават да задават въпроси - има ли смисъл изобщо от космическия туризъм в този вид. Нека се спрем конкретно върху полета на Сара Брайтман.

Няма как да не признаем - вътрешното усещане, че тя е имала достатъчно много пари, за да си позволи пътешествие в космоса, не е никак приятно. Подобно усещане изпитват мнозина от нас, гледайки приятелите си да посещават екзотични острови по цял свят и се гневят на факта, че нямат средствата, за да си го позволят. Човечеството е описало това не съвсем благородно усещане с думичката "завист" и малко или много всички сме податливи на него - защото поради обстоятелствата не сме толкова богати и повечето от нас никога няма да бъдат толкова богати, че да летят в космоса. Нещо повече - светът е завладян от нова порция съвременен социализъм - голяма част от хората не харесват факта, че в света има толкова много богаташи.

Но в същото време няма как да не признаем правото на човек да харчи средствата си. Това си е негово върховно и лично право. Разбира се, ако аз бях на нейно място и имах излишни $51 милиона, щях да съм изправен пред морална дилема - дали да дам парите за други належащи проблеми на този свят, да ги вложа ли в нещо, което да увеличи собствеността ми, или да реша да летя в космоса. Не съм поставен на мястото на Брайтман - не знам какви въпроси си е задавала и през какъв поглед гледа към света - факт е, че тя го е решила, това си е нейното право.

Но изключвайки емоционалната страна, има някои сериозни и съвсем логически въпроси, които бихме могли да си зададем относно полета на Брайтман.

Факт е, че днес е изключително трудно за човек да лети в космоса. Не просто трудно - неимоверно трудно! Космическата совалка на САЩ е пенсионирана и докато новите космически кораби бъдат одобрени за пилотируеми полети ще мине още време. Китай вече има добре развита пилотирана космонавтика, но все още местата на китайските космически кораби не са отворени към чужденци. Ако човек иска да лети до орбита днес, той има само възможност да си закупи място на "Союз" - корабът, който извозва астронавти до "Международната космическа станция". Шансът да полетиш в космоса е по-малък, отколкото да се качиш на самолет около празниците без предварителна резервация, когато напливът на хора е огромен.

В такъв случай за теб остава един вариант - ако искаш да се качиш на космическия кораб, ти трябва да изхвърлиш от мястото му някои професионален астронавт и да заемеш неговото място. Космическите агенции отричат това да е факт, но можем ли да вярваме на това, когато при туристическите полети играят милиони долари? Ако нещо такова действително се е случило, това вече е сериозен проблем. Сара Брайтман може да е изхвърлила астронавт, който щеше на нейно място да свърши полезна наука. Морален ли е тогава полетът й? Съвсем не! Такова нещо се е случвало в миналото - руската жена-космонавт Надежда Кужелная така и не полетя в космоса, защото нейните места бяха постоянно заемани от космически туристи!

Другият проблем според мен е много по-сериозен. "Международната космическа станция" е изградена с помощта на пари на данъкоплатци. Трябва ли туристи да летят до "Международната космическа станция"? Аз лично не харесвам тази идея, защото не искам моите данъци да отиват за космически почивни станции за свръхбогаташите в орбита. Защо ние трябва да работим за тяхното удоволствие? Ето втория морален проблем!

Иначе, космическият туризъм може да изиграе все още своята голяма положителна роля. В свят, в който правителствата не желаят да финансират нови експедиции до Луната, напълно е възможно някой ден богаташи да си купят космически кораб "Союз" и с помощта на допълнително построена степен да полетят до Луната - а заедно с богаташите ще полети и професионален космонавт на Русия! Днес се счита, че един билет за лунно пътешествие е продаден на Джеймс Камерън. Кой ще бъде вторият? Много бих искал да се яви някой богат човек, който да се отправи на полет до Луната. Но дотогава ние ще наблюдаваме предимно полети на "Союз"-и до околоземна орбита или на ракетоплани до суборбиталното пространство. И няма да ни харесва, че тези хора ще летят до "Международната космическа станция", построена с научна цел от средствата на данъкоплатци.


http://www.space-bg.org/

http://www.cosmos.1.bg/