Използват се „бисквитки“, за да бъде персонализирано съдържанието и рекламите на този блог-сайт. Също така се споделя информация за начина, по който използвате сайта, с партньорски социални медии, рекламни партньори и партньори за анализ. Моля, запознайте се с условията за ползване и политиката на поверителност на уебсайта: натиснете тук, за да прочетете условията за ползване - ще се отвори линк в нов прозорец. В случай, че не сте съгласни с тези условия, няма как да използвате блога пълноценно и не би следвало да го използвате занапред.

Начало

14 октомври 2012 г. 22:15 ч.

Светослав Александров. До преди броени дни името Феликс Баумгартнер беше известно само сред любителите на авиацията и космонавтиката.

Днес този човек придоби световна слава се превърна в герой.

На височина от 20 до 100 километра над морското равнище се намира регион от земната атмосфера, който наричаме с термина "близкокосмическо пространство" и обхваща атмосферните слоеве стратосфера, мезосфера и термосфера. Това все още не е космосът, защото на тази височина атмосферата е все още достатъчно плътна, за да не позволява на спътници да обикалят безпрепятствено около Земята. Но от друга страна на тази височина атмосферата е твърде разредена, за да позволява оцеляване без скафандър, а Земята се вижда по същия начин, по който се вижда от околоземна орбита. Именно от там скочи Феликс Баумгартнер - без други защитни системи освен скафандър и парашут.

Felix Near Space jump

На снимката: Феликс Баумгартнер секунди преди историческия скок! Photo credit : Red Bull Stratos

Четиридесет и три годишният Феликс Баумгартнер от Австрия има дългогодишна история на парашутни скокове. Но да скочиш от близкокосмическото пространство не е елементарна задача, а скъпо начинание и изисква да имаш екип от хора. Само веднъж в миналото човек е скачал от подобна височина - Джоузеф Китингер, който е скочил на 16 август 1960 година от височина 31 километра - това е станало още преди полета на Гагарин! Разбира се, днес Феликс беше рекордьор, защото скочи от по-голямо височина от Джоузеф. Основният спонсор на инициативата на Феликс беше Ред Бул, а в новата мисия, която стана факт днес на 14 октомври 2012 година беше въвлечен и самият Джоузеф Китингер, за да предаде познанието си, натрупано от миналото.

Някои от зрителите нарекоха скока на Феликс просто един екстремен спорт. Но всъщност причината за неговото провеждане е дълбоко научна. Един от участниците в проекта - др. Джонатан Кларк, медицински директор на операцията, има лична причина да участва в него. Неговата жена - Лоръл Кларк бе астронавт на совалката "Колумбия" през 2003 година и тя загина заедно с останалите шест астронавти в последвалата катастрофа. Оттогава Джонатан Кларк е посветил своята кариера в това да разработи методи, при които астронавт има шанс да оцелее дори при критична повреда на голяма височина. Ако имаше такива методи за спасяване през 2003 година, неговата съпруга можеше да бъде жива все още.

Успехът на Феликс тази вечер не беше никак гарантиран. Нещо повече - мисията му беше съпътствана от множество проблеми. Първо настъпи проблем с нагревател в шлема на Баумгартнер, след това визьорът се замъгли.  Най-голямата опасност за Феликс обаче беше при скачането да не се получи неконтролируемо завъртане. Всички проблеми бяха преодоляни успешно и той се приземи благополучно след скока си. И така, Феликс Баумгартнер скочи от височина 39 километра, премина успешно звуковата бариера ... и оцеля!

Интересът към космонавтиката расте през последните години. С последните частни успехи, които включват не само скока на Феликс, но и успешните изстрелвания на ракетите "Фалкън 9" на СпейсЕкс с корабите Драгън, както и продължаващата разработка на космопланите на Върджин Галактик, всичко това показва, че истинският разцвет в пилотируемата космонавтика тепърва предстои. Вероятно до една-две години космическите полети по суборбитална траектория ще станат достъпни за обикновения човек, а не само за най-богатите, ако обещанията на Върджин Галактик се сбъднат. А след някое и друго десетилетие вероятно и орбиталните полети ще станат достъпни. Но с разцвета на космонавтиката расте и изискването космическите полети да бъдат безопасни.

Съвсем естествено е, като се има предвид все още високия процент на провали при космическите стартове, човек да иска да има възможност за оцеляване дори и при критичен проблем на космическия кораб и неговото спасяване да не зависи само от перфектната работа на кораба. Затова се провеждат такива скокове - не просто в името на усещането и адреналина - но и с научна цел. Научните данни, събрани при падането на Феликс, ще бъдат щателно анализирани и евентуално приложени при бъдещи разработки на летателни апарати.

Но днес светът се радва на своя герой на авиацията и космонавтиката - Феликс Баумгартнер. Браво!


http://www.space-bg.org/

http://www.cosmos.1.bg/