Използват се „бисквитки“, за да бъде персонализирано съдържанието и рекламите на този блог-сайт. Също така се споделя информация за начина, по който използвате сайта, с партньорски социални медии, рекламни партньори и партньори за анализ. Моля, запознайте се с условията за ползване и политиката на поверителност на уебсайта: натиснете тук, за да прочетете условията за ползване - ще се отвори линк в нов прозорец. В случай, че не сте съгласни с тези условия, няма как да използвате блога пълноценно и не би следвало да го използвате занапред.

Начало

12 февруари 2013 г. 22:30 ч.

Светослав Александров. На 11 февруари се навършиха пет години от прикачването на европейския изследователски модул "Колумб" към "Международната космическа станция". Понякога е невероятно да осъзнаем колко бързо тече времето и често се замислям колко светкавично изминаха тези пет години.

Модулът "Колумб" сбъдна мечтата на Европа да има своя собствена космическа лаборатория. Първоначално замислен през 1986 година, "Колумб" се очакваше да бъде самостоятелна космическа станция, построена от Европейската космическа агенция. Тази космическа станция трябваше да бъде обслужвана от европейската космическа совалка "Хермес". В началото на 90-те години на миналия век Европа прекрати строежа на "Хермес" поради възникналите проблеми и отлагания. Програмата за орбитална лаборатория обаче оцеля и беше слята с мащабния проект "Международна космическа станция".

Countries involved in ISS research

Тази световна карта показва всички държави, които са включени в научно-изследователската дейност на "Международната космическа станция". Сред тях присъства и България. Image credit : ESA

Орбиталната лаборатория, кръстена с името "Колумб", обаче премина през свои собствени отлагания. Първоначално трябваше да лети в началото на първото десетилетие на 21-ви век, но поради непрекъснатите отлагания на цялостната конструкция на "Международната космическа станция" и катастрофата на совалката "Колумбия", изстрелването на модула беше отложено  чак за 2008 година. Все пак, дори и с тези дълги закъснения, Европа сбъдна мечтата си за самостоятелни космически научни изследвания.

През последните пет години на борда на "Колумб" бяха проведени общо 110 експеримента, ръководени от Европейската космическа агенция. Към тях бяха включени около 500 учени. Експериментите бяха проведени в следните области: физика на флуидите, материалознание, радиационна физика, изучаване на Слънцето, изучаване на космическите въздействия върху човешкото тяло, космическа биология и астробиология.

Работата на "Международната космическа станция" позволява научни проучвания в условията на микрогравитация. В отсъствието на гравитационно въздействие могат да бъдат проведени експерименти, които са трудни и дори невъзможни на Земята. Изучаването на колоидите е една такава изследователска дейност, която силно зависи от гравитационното влияние. Колоидите (които се срещат в редица телесни течности) са толкова малки, че има нужда от електронен микроскоп за тяхното изучаване. Когато се работи с такива малки размери, гравитационното привличане винаги повлиява негативно на резултата, но в космоса могат да бъдат проведени много експерименти без проблем.

Някои експерименти имат пряко влияние върху развитието на медицината. Изследвания в "Колумб" доказаха, че астронавтите в космоса могат да абсорбират по-голямо количество соли дори и без да абсорбират голямо количество течности - което противоречи на досега приетото медицинско становище. Оказа се, че една от причините за загубата на костна маса при астронавти е храненето с храни с високо съдържание на соли. До този момент костната загуба се приемаше само като физично следствие от живота в безтегловност. Тези резултати ще повлияят не само върху развитието на космонавтиката, но и върху разбирането затова защо хората тук, на Земята, страдат от остеопороза и как тя да бъде лекувана.

Един от експериментите има директно приложение върху опитите на медицината да контролира стареенето. Някои ензими от нашата имунна система са по-активни в космоса, което помага на учени тук, на Земята, да продължат да изследват възможности за стопиране на преждевременната клетъчна смърт.

Има експерименти, които се провеждат не във вътрешността, а от външната страна на модула "Колумб". Бактерии, семена, лишеи и водорасли прекараха над 18 месеца в открития космос, без да бъдат предпазвани по никакъв начин от вредните космически влияния. Когато пробите бяха върнати на Земята, лишеите успяха да излезнат от дормантното си състояние и започнаха да се развиват! Това е в подкрепа на теорията на панспермията, че животът може да се разпространява по естествен път от една на друга планета.

Част от технологичните разработки за научните експерименти на "Колумб" вече се използват в болниците и от огнеборците. Разработен е нов тип термометър, който измерва температурата на астронавта на челото и на кръста. Тази технология е патентована и вече се използва при сърдечни операции и при наблюдение на новородени бебета.

Всичко това доказва, че космическите експерименти не са излишно прахосване на пари. Те са важни и повлияват редица области от нашия живот!

По информация от: Европейската космическа агенция


http://www.space-bg.org/

http://www.cosmos.1.bg/