31 август 2012 г. 21:00 ч.
Светослав Александров. Президентските избори в САЩ наближават и е време да отбележим на страниците на уебсайта какви космически амбиции (ако има такива) притежават двамата съперници в президентската надпревара – демократът Барак Обама и републиканецът Мит Ромни. Разбирам, че за голяма част от вас, които идвате на страниците на КОСМОС БГ, особено тези от вас, които се интересуват само от техническата и научната част на космическите мисии, тази тема може да ви се струва скучна. За съжаление президентските избори са важни за бъдещото развитие на космонавтиката в САЩ и трябва да се спрем на тях.
Ще започна статията с малко необичайно предисловие – думите на великия Карл Сейгън, обичания Карл Сейгън. Това е същият Карл Сейгън, обичан в целия свят покрай невероятното популяризиране на науката, което направи през 80-те години на миналия век с книгата „Космос” и телевизионните серии със същото заглавие. Сейгън констатира в една друга своя книга - „Свят населен с демони: науката като свещ в мрака” - две прости истини – първата е, че в САЩ от дълги години не е имало научно-грамотен президент – и че последният научно-грамотен американски президент е бил Томас Джеферсън. Доста тъжна констатация, защото Джеферсън е управлявал страната преди повече от два века и е бил едва третият президент на САЩ. Сейгън умира на 20 декември 1996 година, по времето на управлението на Бил Клинтън. Но дори и след тази дата не може да се каже, че следващите президенти са били научно грамотни. Джордж Буш? В никакъв случай. Барак Обама? Трудно може да се каже. За съжаление дори и след президентските избори този ноември тъжната тенденция ще се запази. Един от кандидатите на републиканската партия за президент беше Нют Гингрич и той имаше грандиозна програма за развитието на американската наука и космонавтика, която включваше и база на Луната, но Гингрич не спечели вътрешното съревнование и шансът беше пропилян. А причината, поради която американците не избират научно-грамотни президенти, е също описана от Карл Сейгън, който прави сурова констатация, че 95% от американците са научно-неграмотни! Това е втората истина, констатирана от Сейгън.
Мит Ромни е обещал, че ще уволни всеки, който му предложи проект за лунна база. Photo : Gage Skidmore
Това безспорно е едно от най-големите предизвикателства пред държавите с демократична форма на управление – избирателите са като цяло научно-неграмотни и статистиката го доказва – голяма част от тях вярват в летящи чинии, в астрология, врачки и баячки. Липсва критично мислене – основен инструмент на научния подход. От своя страна научно-неграмотните избиратели избират научно-неграмотни политици и политиците са неграмотни, защото и избирателите са такива. Познайте къде в статистиката се намира нашият съвременен министър-председател на България и какво е отношението на нашите политици към учените (феодални старци). От друга страна редица от проблемите в съвременното общество изискват научно разбиране – например проблемите около замърсяването на околната среда, изтъняването на озоновия слой, пълноценно и здравословно хранене, развитието на образованието в началните училища и университетите, липсата на достатъчно работни места за учени, лекарски грешки. Трябва ли да ни учудва, че отбелязваме забележително малък напредък по тези проблеми?
В този ред на мисли аз продължавам статията с космическата политика на досегашния президент на САЩ Барак Обама, който е и претендент за втори мандат. Барак Обама може и да не се нарежда сред научно-грамотните президенти на САЩ, но беше достатъчно разсъдлив, за да се обкръжи с експерти и най-важното, което е – да се вслуша в техните съвети. Обама направи някои много добри неща за космонавтиката в САЩ, но направи и някои фатални грешки. Но дори и добрите неща, които направи, не се приемат добре от обществото и избирателите от космическия сектор не са склонни да гласуват за него.
През 2009 година Обама сформира комисия, известна под името „Августинова комисия”. Тя трябваше да разгледа тогавашното състояние на пилотираната космонавтика и да въведе реформи. А тогавашното състояние бе оставено от тогавашния президент Джордж Буш и тогавашния администратор на НАСА Майк Грифин в отчайващо положение. Програмата по строежа на нова ракета „Арес 1”, която трябваше да извежда космически кораб „Орион”, беше затънала в бюрокрация и хаос. Програмата беше избрана чисто по политически съображения – тя трябваше да оползотвори хардуерни компоненти от совалката, за да осигури работни места на хората, които щяха да останат без работа. Поради тази причина програмата беше раздута и скъпа. Експертната комисия, съставена от Обама, констатира това, което бяхме забелязвали с години – че ако така продължават нещата, след пенсионирането на совалката човек нямаше да полети в космоса до 2017, дори до 2020 година. Така че Обама се вслуша в съветите на експертите, прекрати строежа на „Арес 1” и подпомогна финансово частните предприемачи. Резултатът не закъсня – през месец май тази година до „Международната космическа станция” полетя нова ракета и нов космически кораб успешно, която достави на станцията полезен товар – и се счита, че още до три години ракетата ще е способна да превозва и хора. Пилотираната космонавтика при управлението на Обама безспорно живна – но това не беше оценено от хората, които бяха обвързани с тогавашните бюрократични спънки или тези, които останаха без работа.
Но Обама, освен тези условно добри неща, сътвори и много поразии. Най-големият грях е че се осмели да ореже роботизираната програма за изследване на Слънчевата система, което доведе до отказването на НАСА от големи мисии до планетите-гиганти и техните луни, както и до отказването на НАСА от съвместната програма с „Европейската космическа агенция” за изследване на Марс „ЕкзоМарс”. Разбира се, това не е изцяло по негова вина, тъй като в НАСА има проекти като телескопа „Джеймс Уеб”, които смучат безобразно пари за сметка на други проекти. И все пак Обама оряза агенция като НАСА, която харчи под 1% от федералния бюджет на САШ, и това е без извинение. Такива неща могат да се случат само защото американските избиратели са в повечето случаи научно-неграмотни, не се интересуват от научния и технологичния прогрес и поради това агенции като НАСА са лесен обект за орязване.
Къде обаче стои неговият опонент Мит Ромни – който е подкрепян не просто от стария администратор на НАСА Майк Грифин, но също така и от астронавтите от старата гвардия, които са стъпвали на Луната? Много от астронавтите – в това число и починалият преди седмица първи човек стъпил на Луната (Нийл Армстронг) открито се противопоставяха на политиката на Обама. Един от тях – Юджийн Сърнан, който е последният човек, стъпил на Луната през 1972 година, открито заявява, че ще подкрепи Мит Ромни.
Съмнявам се обаче, че зад решението на старите титани и други космически специалисти стои някакъв сериозен рационален фактор. По-скоро те са разочаровани от прекратяването на провалената програма на Буш, която обещаваше ново стъпване на Луната до 2020 година и замяната й с по-децентрализираната програма на Обама, която не обещава подобни велики дела, но за сметка на това обещава по-бърза комерсиализация на близкото космическо пространство. Разбира се, че разочарованието на всички ни е дълбоко от факта, че човек може и да не се завърне на Луната в близките години, но светът днес е различен. Пилотираните лунни експедиции, провеждани през 60-те и 70-те години бяха плод не на научен интерес – президентът Джон Кенеди, дал началото на лунните мисии, изобщо не е бил толкова голям привърженик на космонавтиката, колкото го изкарват някои идеалисти. Програмата „Аполо” е плод на конкретни геополитически фактори – откритото противопоставяне между Изтока и Запада, на Студената война. Днес такива условия не съществуват – дори Китай, който разработва космическа програма, не се надпреварва със САЩ и това е видно – първата пилотирана експедиция на Китай бе през 2003, втората през 2005, третата през 2008, а четвъртата бе цели четири години по-късно – през 2012 година.
И това, че някои хора приписват своите собствени грандиозни космически идеали върху Мит Ромни е погрешно. Мит Ромни не е космически ентусиаст. От началото на президентската си кампания той почти не се е изказвал относно космическото дело на САЩ. Мълчанието му винаги се е струвало подозрително за привържениците на Обама, които са убедени, че Ромни просто няма конкретно виждане за развитието на НАСА и космонавтиката като цяло. През последните няколко месеца той се изказа едва няколко пъти по космическите въпроси – и тези няколко изказвания дори го очертаха като противник на космонавтиката.
Така например Ромни разкритикува предложенията на колегата си-републиканец Нют Гингрич, който предлагаше лунни колонии. „Аз не искам колония на Луната”, съобщи Ромни. „Мисля, че цената за подобно начинание би възлизало на стотици милиарди, ако не и трилиони долари. По-скоро ще построя домовете в Щатите. Ако имах изпълнителен директор и той ми каже, че иска да похарчи няколкостотин милиарда долара за колония на Луната, аз бих казал: Уволнен си”.
Изказването веднага бе извадено на показ от противниците на Ромни, защото един от космическите му съветници е Майк Грифин. А Майк Грифин е активен привърженик на строежа на лунни бази. Въпросът, който задават противниците на Ромни, е следният: би ли уволнил тогава Майк Грифин?
Едно от по-конкретните изказвания на Ромни е следното: „Нека имаме сътрудничество с бизнеса, правителството, военните, както и с техните образователни институции, и имаме мисия, която отново вдъхновява младите хора за потенциала на космоса, и комерсиалният потенциал ще се изплати от само себе си по пътя”. Малко по-конкретно изказване от него по време на една реч съобщава, че космическите проучвания ще включват „неща, които стават там някъде във Вселената и които могат драматично да повлияят върху Земята, климата, може би катастрофално събитие от някакъв тип”. Описанието на Мит Ромни е съвместимо с космически мисии, които изследват климата и Земята, както може би и мисии, които търсят близкоземни астероиди. За съжаление неговата визия е несъвместима с различни други дейности, в това число астрономически и междупланетни експедиции, които той никога не определи като ценност за НАСА.
В края на краищата след президентските избори може и да има, може и да няма драстична промяна около космическата политика на НАСА. Поне ако Обама спечели. Но и в единия или другия случай през настоящата 2012 година САЩ отново няма да имат космически ентусиаст, който да е президент. Явно бъдещето наистина е изцяло в частни ръце, които вършат своите дейности, независимо от правителството.