Използват се „бисквитки“, за да бъде персонализирано съдържанието и рекламите на този блог-сайт. Също така се споделя информация за начина, по който използвате сайта, с партньорски социални медии, рекламни партньори и партньори за анализ. Моля, запознайте се с условията за ползване и политиката на поверителност на уебсайта: натиснете тук, за да прочетете условията за ползване - ще се отвори линк в нов прозорец. В случай, че не сте съгласни с тези условия, няма как да използвате блога пълноценно и не би следвало да го използвате занапред.

Начало

1 септември 2012 г. 13:50 ч.

Светослав Александров. На 27 август 2012 г. се навършиха точно петдесет години от изстрелването на "Маринър 2" и някак си тази дата остана незабелязана в публичното пространство. Поне доколкото ми е известно, нито един българоезичен уебсайт и много малко англоезични уебсайтове споменаха за тази важна годишнина. Емили Лакдауола от блога на Планетното общество обаче ни напомни, че вече са изминали 50 години от началото на междупланетните пътешествия. Разбира се, първите космически сонди, които навлизат в междупланетното пространство, са ранните мисии на СССР, които облитат Луната, преди да продължат нататък пътя в околослънчева орбита. Но космическият апарат на НАСА "Маринър 2", изстрелян успешно на 27 август 1962 година е първата мисия, която излита, пропътува междупланетното пространство, достига друга планета (Венера) и изпраща оттам научни данни.

Причината, поради която не се пише много за "Маринър 2", е че това не е била "секси" мисия. На борда не е имало камера и "Маринър 2" не е правил снимки на Венера. Научните експерименти според съвременните стандарти са били изключително примитивни. И все пак за онова време апаратът е носил достатъчно голям набор научни инструменти - детектори за прах и космически лъчи, спектрометър, микровълнов радиометър и инфрачервен радиометър. Когато "Маринър 2" посетил Венера, човечеството научило най-основните факти за тази планета - факти, които са оставали неизвестни преди космическата епоха.

Mariner 2

Преди 50 години "Маринър 2" се превърнал в първата в историята на човечеството успешна мисия до друга планета. "Маринър 2" благополучно облетял Венера и изпратил оттам научни данни. Image credit : NASA

"Маринър 2" открил, че Венера има бавно и обратно (ретроградно) околоосно въртене, атмосферното налягане е изключително високо, температурите през нощта надхвърлят 216 Целзиеви градуса, а температурите през деня надхвърлят 237 Целзиеви градуса. "Маринър 2" открил също така, че облачната покривка е плътна, непрекъсната и горната част на облачното покривало достига 60 километра. Атмосферата се оказала съставена от въглероден диоксид, а планетата няма съществено магнитно поле. Това са най-основните факти, които се изучават в училищните учебници.

Преди "Маринър 2", пише Емили, всичко във Вселената се възприемало просто като астрономически обекти. Но "Маринър 2" разкрил един от тези обекти като величествен свят - свят с атмосфера и климат, също както и Земята има атмосфера и климат. Някои от свойствата на Венера, като бавното околоосно въртене, се оказват извънземни, непознати до този момент. След мисията на "Маринър 2" ние не само сме научили основните факти за един друг свят, но също така сме научили какво можем да очакваме при посещенията и на останалите светове.

За огромно съжаление човешки крак все още не е стъпвал на един от тези светове, като изключим Луната. Смъртта на Нийл Армстронг през изминалия уикенд е трогателна, защото, макар че той не е говорил много за това, Армстронг е ненавиждал факта, че той и неговите колеги от програмата "Аполо" са били не само първите, но и последните хора, които посетили Луната.

И докато е невъзможно да спорим за това дали роботите могат да заместят човешкия изследователски дух, безспорно роботизирани мисии като "Маринър 2" могат да отидат и да посетят места, за които нито един човек не може да се надява да отиде. Някои от планетите са твърде далечни, други - като Юпитер и Сатурн нямат твърда повърхност, на трети като Венера повърхността е твърде гореща, за да работи човек на нея. И роботите, които могат да отидат там, където човек не може, са отивали, отиват, и продължават да отиват - всеки божи ден - да разкриват тайните на Вселената. Роботите правят това в продължение на цели 50 години - те са нашите очи, уши и други сетива, които хората дори не притежават.

Днес, 50 години по-късно, ние се наслаждаваме на невероятните снимки, които тежащият един тон роботизиран марсоход "Кюриозити" изпраща от Марс. Неговото постижение е невероятно, но няма как да не отчетем, че 50 години, още преди дори да си мечтаем за него, някогашни и според съвременните стандарти примитивни роботи като "Маринър 2" са прокарали първи пътя към далечните планети!


http://www.space-bg.org/

http://www.cosmos.1.bg/