6 юли 2013 г. 17:00 ч.
Светослав Александров. Страховитата катастрофа на ракета "Протон", която се случи на 2-ри юли, няма да доведе до отклонения в план-графика на полетите до "Международната космическа станция", съобщи пред журналисти ръководителят на Роскосмос - Владимир Поповкин.
Следващият планиран полет до "Международната космическа станция", на товарен космически кораб "Прогрес М-20М", ще бъде осъществен в срок. Изстрелването ще е факт на 28 юли, с помощта на ракета "Союз".
Освен това, Русия планира да разширява собствения си сегмент на "Международната космическа станция" до 2020 година, като към него ще бъдат добавени нови модули. Първият модул ще трябва да бъде прикачен към космическата станция още в края на тази година.
Новият Многоцелеви лабораторен модул (МЛМ) "Наука", който ще полети в края на 2013 година. Снимка : Государственный космический научно-производственный центр имени М. В. Хруничева
Става въпрос за многофункционалния лабораторен модул (МЛМ) "Наука". Той ще бъде изстрелян към "Международната космическа станция" с помощта на ракетата-носител "Протон-М". Именно от такъв тип беше ракетата, която катастрофира в околностите на космодрума Байконур на 2-ри юли.
Владимир Поповкин съобщи, че не се обсъждат никакви варианти за отлагане на изстрелването. Модулът ще бъде готов за полет до декември, но при оптимистичен сценарий той може да бъде част от "Международната космическа станция" още на 30 ноември.
Историята на МЛМ "Наука" е дълга. През 1995 година Русия започва да конструира два модула - "ФГБ-1" и "ФГБ-2". През 1998 година "ФГБ-1" е изстрелян с ракета "Протон" от космодрума Байконур - така той се превръща в първия модул от "Международната космическа станция" и днес е известен под името "Заря".
На базата на "ФГБ-2" Русия създава нов модул, а именно МЛМ "Наука". Той ще изпълнява много функции на борда на космическата станция. Ще предоставя порт за скачване на пилотирани космически кораби "Союз" и товарни "Прогрес", ще може да участва в пренасянето на гориво между станцията и товарните кораби "Прогрес". В този модул ще се намира основното научно оборудване, където ще работят руските космонавти.
Понеже "Наука" ще предоставя възможности за скачване на космически кораби, комплексът за скачване "Пирс" ще стане излишен. Той ще бъде разкачен от "Международната космическа станция" по-късно през годината.
От външната страна новият руски модул ще бъде оборудван с роботизирана ръка, европейска технология - ERA.
До 2020 година към "Международната космическа станция" ще бъдат прикачени възлов модул, и още два научно-изследователски модула.
Естествено, въпросът, който веднага изниква, е следният - според настоящите планове експлоатацията на "Международната космическа станция" ще продължи до 2020 година, след което тя ще бъде свалена от орбита. Какво ще се прави след тази дата - след като това е крайният срок за завършване на разширяването на руския сегмент?
Един от вариантите е участниците в проекта - САЩ, Канада, Русия, Япония, страните от Европейската космическа агенция да се съгласят за удължаване живота на "Международната космическа станция".
Но ако това не стане, при нужда новите модули (т.е. МЛМ "Наука" и трите нови модула, които ще бъдат изстреляни след него) ще бъдат разкачени от "Международната космическа станция", ще започнат самостоятелен полет и ще служат за основата на руска космическа станция от ново поколение.
Днес съществуващите руски модули към "Международната космическа станция" са: "Заря", "Звезда", "Пирс" (който ще бъде изведен от експлоатация още тази година), "Поиск" и "Рассвет".
Ако не се стигне до споразумение между отделните страни за удължаване на експлоатацията на "Международната космическа станция", а новите руски модули бъдат разкачени от нея, както се планира, новосформираната руска космическа станция би била подобна на известната станция "Мир" от 80-те и 90-те години.
В такъв сценарий, след 2020 година човечеството би разполагало с две станции - едната - руска ("Мир 2"), и другата - китайска, която също ще бъде готова до края на 2020.
Разбира се, тези планове не изключват евентуалното създаване на нова международна станция, на частни космически станции (примерно от "СпейсЕкс" или "Бигълоу"), както и полети отвъд околоземна орбита, до Луната и Марс.
Източници: