8 ноември 2012 г. 17:20 ч.
Светослав Александров. Според слухове в космическия сектор администрацията на преизбрания за президент Барак Обама подготвя нещо голямо в сферата на космонавтиката (Ref -> NasaWatch.com ). Нещо повече - плановете за посоката, в която НАСА се кани да поеме, са отдавна начертани, но не са били оповестени до този момент от предпазливост - ако Мит Ромни беше спечелил изборите, той можеше да прекрои и дори да спре текущите програми.
Преди обаче да се спрем върху актуалните планове за американската космонавтика в лицето на НАСА, нека да си припомним накратко по какъв начин Барак Обама промени завинаги космическата агенция. След катастрофата на совалката Колумбия през 2003 г. тогавашният президент Джордж Буш оповести, че пилотираната космонавтика няма да бъде прекратена заради трагедията, и възложи за задача да бъде започната грандиозна космическа програма, която включваше: приключване на строежа на "Международната космическа станция" до 2010 година, пенсиониране на всички совалки до 2010 година, строеж на нов пилотиран космически кораб, който трябваше да полети през 2012-2013 година, и строеж на архитектура, която трябваше да доведе до нови лунни мисии най-късно през 2020 година.

През 2011 година беше представен пред публиката първият функционален космически кораб "Орион". Понастоящем специалистите провеждат различни тестове, за да докажат годността на кораба и да се подготвят за безпилотните тестови през 2014, 2017 и 2021 г. Photo credit : Lockheed Martin
В отговор на тази политика тогавашният администратор на НАСА - Майк Грифин - реши да предложи за изпълнение програмата "Съзвездие", която включваше строеж на малка космическа ракета "Арес 1" за извеждане на космически кораб до околоземна орбита, строеж на голяма космическа ракета "Арес 5" за полети до Луната и по-далечни космически местоположения, и спускаем модул "Алтаир" за меко приземяване на повърхността на Луната. Предложената програма "Съзвездие" почти веднага беше нападната от критици, които смятаха, че няма нужда да се строи нова малка ракета като "Арес 1", защото останалите ракети като "Атлас 5" можеха да изпълнят належащите нужди на космонавтиката.
Така се случи, че от грандиозния план на Буш само две точки бяха изпълнени - строежът на "Международната космическа станция" приключи успешно и програмата за космически совалки беше окончателно прекратена. Но програмата "Съзвездие" не успя да потръгне. Идеята беше "Арес 1" да бъде построена, като се използват части от совалката - твърдогоривните ускорители на совалките щяха да бъдат преобразувани в първа степен, а за горна степен щеше да се използва течногоривен двигател, също продукт на космическата совалка. Това, обаче, не се случи. След дълъг анализ беше решено, че течногоривните двигатели няма как да се приложат за горните степени - те са строени със замисъл да бъдат запалвани от земята, а не от въздух. Затова специалистите от НАСА се отказаха от този замисъл и решиха да използват друг двигател, базиран на някогашни двигатели от ракетите "Сатурн 5". Този двигател, обаче, се оказа по-слаб от двигателите на космическите совалки и това наложи преконструиране на самата първа степен, добавяйки нов сегмент към твърдогоривния ускорител и така променяйки аеродинамичните характеристики на цялата конструкция. Като резултат "Арес 1" се оказа скъпа ракета, датата на първия функционален полет беше отменена първо до 2014, после до 2015-2016 г. Когато Барак Обама встъпи в длъжност и нареди създаването на панел от независими космически експерти, те установиха, че ракетата ще е готова най-рано през 2017 година - срок, неприемлив за целите на американската космонавтика.
На фона на цялата тази бъркотия частният предприемач Елон Мъск, основател на корпорацията СпейсЕкс, успя с много по-малко пари да построи ракети. Той бързо се превърна в месията, спасителя на американската космонавтика. През 2010 година Барак Обама прекрати космическата програма "Съзвездие" заедно с ракетата "Арес 1" и пренасочи средства за подпомагане на частниците. Тази политика вече даде своя плод - през месец май тази (2012) година частен космически кораб на СпейсЕкс "Драгън" полетя за пръв път до "Международната космическа станция" в безпилотен режим. Счита се, че до две-три години корабът ще е готов и за пилотирани полети.
С усилията на Конгреса, обаче, разработката на много от компонентите към програма "Съзвездие" продължи. Продължава работата по новия космически кораб "Орион". Започна работата и по тежкотоварната космическа ракета (макар че най-вероятно няма да е "Арес 5", тя ще е подобна на нея и ще върши работа за далечни космически мисии). НАСА има план за следващите години и го следва. Той се очаква да продължи в непроменен вид, стига, разбира се, частниците да не разработят свои собствени тежкотоварни ракети и да не изпреварят правителствените планове.
Тежкотоварната космическа ракета ще бъде готова за първи (тестов, безпилотен полет) чак през 2017 година. Космическият кораб "Орион" ще е готов много преди тази дата. Затова първият безпилотен полет на "Орион" (през 2014 година) ще бъде изпълнен не с новата ракета, а със съществуващата ракета на Боинг "Делта 4". Корабът ще полети на разстояние около 6 000 километра от Земята и ще се върне обратно за тест на топлинните защити при навлизането обратно в атмосферата.
През 2017 година ще бъде готова и тежкотоварната космическа ракета за тестов полет, но понеже степента за ускоряване до дестинации в далечния космос няма да е готова все още, вероятно ракетата ще изведе в орбита баласт и безпилотен кораб "Орион". Забележете - НАСА смята, че ще изпълни плановете си в рамките на ограничения си бюджет и тук говорим планове, които не включват увеличаване на парите за космонавтика.
Интересното (според споменатите в началото на публикацията и още неофициално публикувани предположения) ще се случи през 2021 година (след 9 години)... когато ще бъде първото завръщане до Луната на човек след близо 50 години прекъсване!!! Това обаче най-вероятно няма да е мисия, която ще включва кацане на повърхността. Наместо това астронавтите ще изучават околното пространство и ще се отправят към точката на Лагранж Л2 - точка в космоса, която лежи отвъд невидимата страна на Луната. Това ще бъде първата пилотируема мисия до обект в открития космос, който е по-далеч от системата Земя-Луна.
Така полетите до Луната няма да бъдат пропуснати. Мисиите до окололунното пространство ще послужат за подготовка за реален полет до астероид през 2025 година и до Марс през 2030 година.
Плановете за космическата програма на НАСА бавно назряват. Дано се сбъднат и най-сетне да видим обещаното от редица фантасти космическо бъдеще!