27 октомври 2012 г. 21:30 ч.
Светослав Александров. Героят Феликс Баумгартнер, който скочи от близкокосмическото пространство само със скафандър и парашут, е на път да загуби героичния си ореол. С последното си изказване той е на път да докаже колко е кратък пътят от "осанна" до "разпни го".
"Много хора говорят за кацане на Марс. Те казват, че е важно да се стъпи на Марс, защото ще научим много повече за нашата планета, Земята, това за мен няма смисъл, понеже ние знаем толкова много за нашата планета и продължаваме да се отнасяме към нея по изключително лош начин. Така че ние по-добре е да дадем парите не за Марс, а за Земята. Имаме толкова малко познание за Марс, и не мисля, че то има някаква стойност", шокира космическата общност Феликс.
На снимката: Феликс Баумгартнер секунди преди историческия скок! Photo credit : Red Bull Stratos
Казана дума - хвърлена камък, е отсякъл народът. А Феликс наистина е казал подобно нещо (справка). Свобода на словото - свещено право. Как се чувствам? Разочарован съм, естествено! Как се чувстват повечето от космическите ентусиасти? Разстроени, разбира се. "Ти БЕШЕ мой герой", констатира потребител на NASAWatch с ник Андреас.
Разбира се, Феликс греши. Но проблемът не е в това дали греши или не. Проблемът е, че подобни невежи твърдения идват не от случаен човек, а от свръхизвестна личност. Хубавото е, че интернет общността този път реагира правилно. Мнозина казаха: "Добре, ти казваш, че полетите за Марс са безсмислен харч на пари. А какво ще кажем за твоя скъпоструващ космически скок тогава, лицемерецо?" Това е крайно емоционална реакция и не можем да съдим хората, които мислят така. Но ако трябва да сме коректни от научна гледна точка - както неговият скок, така и полетите до Марс са изключително ценни за човечеството.
Но от целият този публичен провал ние научаваме колко несправедлив и суров е животът понякога. А някои уроци наистина са несправедливи и сурови!
Популярните медии обрисуват космонавтите като смели мечтатели, като герои, които отиват да изследват дълбините на космоса за добруването на цялото човечество. Колкото и да е тъжно да се признае - това далеч не отговаря на истината! Някои от тях са наистина мечтатели. Но не всички. Болшинството от астронавти дори не са учени - те са военни пилоти, тестови пилоти - и нямат нужното научно познание, нито нужната научна мисъл, нито изпитват онзи "гъдел", който изпитват учените, разкривайки тайните на света. По време на програмата "Аполо" е имало общо шест лунни кацания с по двама души, и от тези шест кацания само при последния полет е летял един-единствен учен. Затова, когато някой човек се срещне за пръв път с астронавт и започне да го разпитва ентусиазирано, той се разочарова от отсрещната "студена" реакция. Това се случи с мен вече.
Втори урок - това, че даден човек е мечтател, не означава, че споделя същите мечти с теб. Чарлз Болден днес управлява НАСА и е бил астронавт. Той мечтае човек да стъпи на Марс - но в същото време не изпитва никакъв, дори минимален интерес към Луната...
Ето каква е самата истина за космическите полети - астронавтите са една малка част, едно винтче, в сложния механизъм на провеждането на космически мисии. Научните експерименти не се планират от тях. Орбиталните конструкции не се планират от тях. Истинските мечтатели, колкото и несправедливо да звучи, са тези, които планират мисиите - а те са на Земята. А там, горе, ни трябва изпълнител на задачата - един човек с подготовка как да пилотира космическия кораб - и не е задължително да бъде учен. А както е при настоящите полети до Марс, които са безпилотни, дори и човек не се изпраща. С развитието на частната космонавтика, ще се появи съвсем скоро и един нов феномен (освен ако не се е появил вече и Феликс Баумгартнер не е първият му представител) - хора, които отиват в космоса, само да погъделичкат егото си - което си е тяхно право, платили са си за полета, но всъщност не ги е грижа нито за науката, нито за човечеството. Истинският мечтател при скока на Феликс не беше Феликс, а Джонатан Кларк - съпругът на Лоръл Кларк, загинала при катастрофата на совалката "Колумбия". Джонатан Кларк, медицински директор на мисията на Феликс, мечтае да разработи системи за аварийно спасяване при аварии на кораби на големи височини.
Разбира се, всеки космически ентусиаст би могъл лесно да обори Феликс, като каже, че космическите технологии, резултат от разработката на марсиански сонди, вече се използват при изучаване на земни пустини с цел търсенето на подпочвени резервоари. Това само по себе си показва, че марсианските изследвания не са безсмислени. Бихме могли да кажем, че днес човечеството не е изправено пред дилема дали да изследва Марс или Земята - има пари и за двете неща, но просто парите не се харчат по предназначение - много повече пари например се харчат за войни. Бихме могли да кажем, че парите не определят дали това познание от Марс е ценно или не. Познанието от Марс е стойностно, защото е уникално и защото няма как да го получим иначе, освен ако не идем на Марс. Може да е твърде рано да кажем дали наистина е ценно. Много учени знаят от практиката, че някои от техните статии не се цитират дълги години, след което изведнъж настъпва рязък интерес към тях.
Но за да ги знае човек тези неща, той трябва да има научна подготовка. А много от астронавтите-изпълнители нямат такава.
Феликс може да си остане известен със своя скок, но космическите агенции продължават да изучават Марс и пари ще бъдат дадени за Марс - независимо от това дали ще са държавни или частни. Никой няма да приема мнението на Феликс за меродавно. И слава Богу.