19 август 2013 г. 18:10 ч.
Светослав Александров. През последните години новини от НАСА отново попадат на предните страници на вестници и в централните новинарски емисии - неслучайно, имайки предвид успехите на американската безпилотна програма. НАСА е единствената космическа агенция, която успешно е изпращала на повърхността на Марс спускаеми апарати. През последните 20 години има само една успешна неамериканска космическа мисия до Марс - орбиталната мисия на Европейската космическа агенция "Марс Експрес", като ЕКА е космическо обединение на много европейски страни.
Ще бъдем ли свидетели на друга държава освен САЩ, чиято държавна космическа агенция или някоя нейна частна корпорация ще успее да посети Червената планета?
През последните 25 години имаше няколко опита на други държави да изпратят космически апарати към Марс - това бяха - изстрелването на "Нозоми" от Япония през 1998 година, полетът на "Бийгъл 2" (построен във Великобритания) през 2003 година, полетите на "Марс 96" и "Фобос-Грунт" съответно през 1996 и 2011 година, и прикачената към "Фобос-Грунт" китайска автоматична междупланетна станция "Юнгуо 1".
Нито един от гореспоменатите проекти не беше успешен и всички до един завършиха с провал.
Следващият кандидат за изследването на Марс е Индийската космическа изследователска организация - ИСРО. Малък космически апарат ще се отправи към Червената планета през октомври или ноември тази година. Но има ли Индия някакъв шанс, като знаем, че Марс е гробище за космически апарати и през последните години само НАСА и ЕКА са успявали?
Индийската орбитална автоматична междупланетна станция, която ще излети към Марс през октомври или ноември 2013 г. Photo credit : ISRO/Glen Nagle
Каквито и да са шансовете, ясно е, че ако Индия успее, това ще е невероятна реклама за страната и страхотен повод за гордост за местните учени! Неслучайно Мадхаван Наир, бившият ръководител на ИСРО, сподели, че според него индийската мисия до Марс е предназначена преди всичко да бъде публична сензация - коментар, който доведе до негативни медиини реакции по понятни причини. Все пак в днешно време изучаването на космоса би следвало да е преди всичко смислено, да повлиява положително развитието на човечеството, а не просто да бъде скъпа реклама. По-късно космически дейци в Индия изразиха опровержение и подчертаха, че са сериозни в намерението си да изучават Червената планета.
Има редица причини защо повечето от неамериканските проекти до Марс през последните години са се провалили. На първо място бюджетът на НАСА, макар и сериозно орязан от политици през изминалите години, продължава да е сравнително висок в сравнение с бюджета на останалите космически агенции. Разбира се, тук много хора не биха се съгласили с мен и биха казали, че това е неточно сравнение, като трябва да се вземат предвид и други фактори - като икономиките на другите страни, заплащането на работна ръка и т.н. Независимо от всичко засега единствено НАСА безпроблемно финансира марсианската си програма.
Малко или много, провалите на "Марс 96" и "Фобос-Грунт" (а покрай него и на "Юнгуо 1") са следствие от недостатъчно финансиране. Русия дълги години се възстановяваше от разпадането на СССР и това отлагаше развитието и разработката на космически проекти. Нещо повече - след краха на СССР голяма част от космическия сектор остана нереформиран, наблюдаваше се отлив на кадри от космическия отрасъл. Когато една страна като Русия в продължение на дълги години не изпраща мисии до Луната и Марс, част от познанието и натрупания опит също се губи - някои хора напускат, други се пенсионират, трети си отиват от този свят по естествен път (нещо подобно е наблюдавано и в НАСА - агенцията не изпраща мисии до Марс в продължение на повече от 15 години след полетите на "Вайкинг" през 1975 и много от практиките трябва да бъдат "преоткрити" - през 90-те години НАСА също има множество провали на марсиански мисии). Допускани са сериозни пропуски - например в качеството на използваната електроника.
"Бийгъл 2" - малкият великобритански спускаем апарат, който трябваше да кацне на Марс в края на 2003 година, се провали, защото не беше проведен като самостоятелна мисия, а беше третиран само като един от многото инструменти на "Марс Експрес". Апаратът летя през 2003 година, прикачен към "Марс Експрес", след което трябваше да се отдели няколко дни преди кацането и да започне самостоятелен полет. Тъй като "Бийгъл 2" не беше оборудван с апаратура за предаване на телеметрична информация в реално време, никой не разбра къде точно полетът се провали. Горчив урок, който НАСА бяха усвоили по-рано, при катастрофата на "Марс Полър Лендър" през 1999 година, но от който великобританският екип така не се беше поучил. Много други неща станаха ясни след катастрофата - като например през 2000 Европейската космическа агенция е била помолила НАСА да оцени проекта "Бийгъл 2" и американските специалисти установили, че масата на апарата е била твърде малка, а апаратът е бил прекалено "комплексен и чуплив"...
Ами японската космическа сонда "Нозоми", която отлита през 1998 година? Историята е изключително интересна. Тъй като японската ракета не е в състояние да ускори апарата директно към Марс, избрана е траектория на облитания на Луната и няколко гравитационни маневри с облитания на Земята... Някъде тук се объркват нещата - проблемен клапан води до загуба на гоиво и "Нозоми" излита в неправилна траектория. Японски специалисти успяват да върнат апарата на правилната орбита и планират нов опит за достигане на Марс през 2003 година, но дотогава той остава съвсем без гориво...
Виджаме много причини защо различните мисии са се проваляли през годините.
Ще успее ли Индия там, където другите не успяха?
Повод за оптимизъм има - индийската ракета-носител PSLV е надеждна и не се очакват неприятни изненади при изстрелването. Нещо повече - Индия има опит в изпращането на апарати отвъд околоземна орбита - а през 2008 година индийската сонда "Чандраян 1" достигна Луната.
Така че повод за оптимизъм има. Можем само да стискаме палци и да пожелаем успех полетът да бъде успешен. Надявам се в бъдеще да има все повече държавни агенции и частни космически организации не само от САЩ, но и от други страни, които изучават Марс!