18 август 2014 г. 16:45 ч.
Светослав Александров. В световен мащаб от всички космически апарати, изпратени към Марс, две трети се провалят. Едва една трета достигат крайната си цел.
Това е доста сериозен процент на неуспеваемост. През 1997 година журналистът Доналд Неф измисля израза "Голям галактически таласъм", който олицетворява измислено чудовище, хранещо се с нашите космически апарати. Някои хора дори вярват, че има някаква загадъчна мисиите до Марс да се провалят често. Те обикновено намесват извънземните или някакви други свръхестествени сили.
През последните години процентът на успеваемост на марсианските мисии нарасна. През 2003 година НАСА изстреля марсоходите "Спирит" и "Опортюнити" и в началото на 2004 година те благополучно кацнаха на Марс, след което работиха дълги години (а "Опортюнити" още работи до ден днешен). НАСА реализира и мисиите "Марс Риконисънс Орбитър" и "Феникс". Големият марсоход "Кюриосити" също кацна успешно. Европа от своя страна реализира две мисии - "Марс Експрес", която все още работи до днес. "Розета", която наскоро стана известна с посещението си на кометата "Чурюмов-Герасименко", също прелетя край Марс транзитно и свърши научна работа.
Но в последните 15 години има и неуспехи. В края на 2003 година се провали японската мисия "Нозоми". Провал беше и опитът на Великобритания да кацне на Марс - "Бийгъл" изчезна безследно. Най-горчивият провал беше този на най-амбициозната мисия, целяща да достави на Земята проби от спътника на Марс - "Фобос-Грунт". Тази мисия се провали скоро след изстрелването през 2011 година. А покрай нея пропадна и опитът на Китай да достигне до Марс - "Юнгуо 1" бе прикачен към "Фобос-Грунт" и така бе обречен на неуспех.
Сега към Марс се е устремила Индия. Днес на официалната фейсбук страница на "Марсианска орбитална мисия" ни бе напомнено, че остават едва 38 дни до пристигането в орбита около Червената планета. Ще успее ли Индия?
Остават 38 дни до пристигането на индийската "Марсианска орбитална мисия" в орбита около Червената планета. Credit : ISRO/MOM
Това не можем да кажем. Въпреки че полетът е доста напреднал, преминати са повечето от най-критичните етапи (изстрелване и вмъкване на траектория към Марс), все още няма гаранция и все още не можем да се отпуснем. Предстои заключителният етап - навлизането в околомарсианска орбита. Това ще стане, както споменах по-горе, след 38 дни. Провали ли се маневрата, "Марсианска орбитална мисия" ще се отправи обратно в околослънчева орбита.
Но ако успее, Индия ще се превърне едва в четвъртата страна (след САЩ, СССР и страните от Европейската космическа агенция), успешно достигнала до Марс.
Защо толкова често се провалят мисиите до Марс? Има ли наистина някакво галактическо чудовище, някакъв бермудски триъгълник, извънземните ли са намесени ... или нещата опират до други фактори?
Кратката статистика показва, че по-голямата част от провалите са се случили през 60-те и 70-те години, когато САЩ и СССР са се надпреварвали за първенство. През 1964 година НАСА изстрелва "Маринър 3", но слънчевите панели не се отварят. През 1965 година СССР губи "Зонд 2" след като по подобен начин не се отваря един слънчев панел. През 1969 година СССР губи още две сонди при изстрелванията, а през 1971 година настъпва известният прова на спускаемата мисия "Марс 3". Тя извършва първото успешно кацане на повърхността на Червената планета и влиза в историята, но работи под 20 секунди и за това време не изпраща никакви научни данни. Но през последните години повечето от мисиите успяват, и това се вижда.
Понякога загубата на космически апарат се дължи на човешка грешка. Най-популярният и фрапантен случай е през 1999 година, когато "Марс Клаймит Орбитър" вместо да се приближи към Марс на 150 километра, както бе предвидено, се сближи едва на 50 километра и изгоря в марсианската атмосфера. Оказва се, че една от отговорните фирми, построила космическия апарат, а именно Локхийд Мартин, е използвала Империалната мерна система, а не използваната от НАСА Метрична мерна система. В случая, компютърният софтуер е използвал паунд-секунди, а не нютон-секунди, а ръководителите на мисията не са знаели за този гаф. Това води до пълен провал на мисията.
Но и руснаците имат фрапантни грешки. Мисия "Фобос 1" до спътника на Марс-Фобос е изгубена през 1998 година заради софтуерен гаф. Компютърът е имал инсталирана на борда подпрограма, която се използва при наземни тестове, но никога при космически полет. Инженерите решават да изстрелят мисията с инсталирана тази подпрограма, защото иначе би се наложил ъпгрейд на целия компютър. И по-късно по време на полета подпрограмата е инцидентно активирана, "Фобос 1" се завърта неконтролируемо и мисията се проваля.
Понякога неадекватно финансиране е довеждало до провал на мисия. Както "Марс Полър Лендър" през 1999, така и "Бийгъл 2" през 2003 година не са получили достатъчно финансиране, съответно не били достатъчно добре тествани и са били пропуснати очевидни слабости.
Ще успее ли мисията на Индия?
Някои хора са изказвали своите подозрения. Например Емили Лакдауола от Планетарното общество е обръщала внимание на факта, че "Марсианска орбитална мисия" е построена за рекордно краткия срок от 15 месеца. За нея звучи невероятно как такава сложна мисия може да бъде построена и тествана достатъчно добре толкова бързо.
Но от друга страна, тази мисия е изключително опростена. Научните инструменти на борда тежат само 15 килограма. И освен това общата цена на проекта възлиза едва на $69 милиона. Това е безспорно най-евтината марсианска експедиция, провеждана досега в историята на човечеството.
Мисията ще бъде вмъкната в широка и сравнително лесна за постигане орбита 250 на 23 500 километра. За сведение "Марс Риконисънс Орбитър" на НАСА има орбита едва 255 на 320 километра.
Но именно защото индийската мисия до Марс е изключително опростена, тя има шанс да успее. И това е успех, който аз пожелавам. Много комплексни и сложни мисии до Марс са се проваляли, но често пъти простичкият дизайн и гоненето не на грандиозни, а на по-скромни цели, води до успех. Индия е показала, че до този момент гледа на марсианската си мисия преди всичко на демонстрация - опит да се усвои полетът до Марс, отлитането и пристигането в орбита. Мисията не включва нито кацане, нито кой знае каква орбитална прецизност. И заради това може и да постигне успехи.