8 септември 2012 г. 17:30 ч.
Светослав Александров. Според последна информация от края на месец август т.г. руският космически завод Хруничев е произвел първата степен на ракетата „Наро-1“ и тя е вече на път – първо по железопътна линия към Уляновск, след това със самолет към южнокорейския порт Пусан, след което отново ще се отправи с влак към космическия център Наро в Южна Корея.
Тази снимка на ракетата "Наро-1" е направена по времето на първото й изстрелване през 2009 година, завършило с неуспех. Photo credit : Khrunichev
През пролетта на тази година на страниците на уебсайта следяхме с интерес изстрелването на севернокорейската ракета „Ънха 3“, което завърши с неуспех. Общественият свят заклейми изстрелването на тоталитарната севернокорейска държава. В сравнение със Северна Корея, жителите на която, независимо от твърденията на местната пропаганда, умират от глад, Южна Корея в днешно време се очертава като една от най-големите икономически сили. Южнокорейският стандарт на живот е много висок, а страната се нарежда четвърта икономическа сила в Азия и 15-та в целия свят. Тези успехи на Южна Корея безспорно се дължат на демокрацията и свободните пазари. В научно-технологично отношение страната също жъне успехи – най-вече в областта на роботиката, автомобилостроенето и елестрониката. Независимо от това обаче Южна Корея изостава в космическото си развитие и страната все още няма успешно самостоятелно изстрелване на ракета от собствената си територия. Това я нарежда твърдо зад страни като Япония, Китай, Израел, Индия и Иран, всички от които разполагат със собствени космически ракети.
Причината за това е, че според спогодбите между Южна Корея и САЩ южнокорейците нямат право да разработват междуконтинентални балистични ракети, чийто обхват е по-голям от 300 километра. В технологично отношение разликите между бойните и космическите ракети не са много големи, но търпимостта между отделните страни относно кога изстрелването на една ракета е приемливо и кога не е въпрос на външна политика, на която няма да се спирам в тази публикация. Очевидно е обаче, че Южна Корея не е пожелала да се движи по ръба на международните спогодби, както правят други държави и затова не е разработила самостоятелно космическа ракета. Нека не забравяме, че на езика на военните ако една ракета е в състояние да изстреля спътник, който да обикаля около Земята, то на практика страната притежава ракета, способна да достигне всяка точка от земното кълбо.
От друга страна Южна Корея вече не желае да изостава от космонавтиката. Напълно понятно е – всяка икономически развита страна иска да е в крак с модерните технологии. Но Южна Корея в същото време не желае да влошава международните си отношения. Затова е предприет изключително разумен и мъдър ход – Южна Корея засега се отказва временно от строежа на първата степен за ракетата си и в началото на миналото десетилетие е организирала конкурс за комерсиални космически провайдъри, които да поемат тази роля. Това превръща южнокорейската космическа програма в уникален и много интересен случай сред световната космонавтика.
През октомври 2004 година е постигнато окончателно споразумение между Русия и Южна Корея за строеж на космически комплекс и ракета. Заводът, който отговаря за строежа на първата степен на ракетата е заводът Хруничев. Противоречива е информацията относно как точно се е стигнало до това споразумение. Според представители на Хруничев е имало мащабна конкуренция между много заводи от най-различни страни. Но според някои западни източници по-голяма част от тези чуждестранни представители са се отказали, защото южнокорейските специалисти са искали да проучат в детайли чуждестранните технологии, след което по-нататък, в бъдещето, когато започнат да разработват самостоятелно всички степени на ракетите, да го правят без чужда помощ. Русия обаче се съгласява да помага на Южна Корея, защото сделката е изгодна за руска страна – първата степен, предвидена за южнокорейската ракета, е на практика идентична с първите степени на новите ракети, които понастоящем се разработват в Русия – ракетите „Ангара“. Програмата за строеж на „Ангара“ днес се е изправила пред финансови проблеми и отлагания, но чрез южнокорейското партньорство Русия трупа опит. И все пак, руските специалисти не искат да споделят фините детайли около ракетостроенето с южнокорейските си колеги. Това се оказва смущаващо за южнокорейските учени от Корейския аерокосмически изследователски институт. Подписано е споразумение, което възпрепятства обмяната на технологии относно първата степен. Според споразумението руснаците се задължават да помагат в строежа на наземните съоръжения на космодрума.
Що се касае до ракетата, получава се интересен хибрид. Първата степен на ракетата „Наро-1“ се произвежда от Хруничев – т.е. от руска страна. Втората степен обаче е изцяло южнокорейска разработка.
До този момент са проведени два полета на ракетата – но и двата завършват с неуспех. Първото изстрелване е през 2009 година. Руската първа степен работи нормално и отделянето между първата и втората степен е успешно, но обтекателят, предпазващ спътника, не се отделя по план и поради излишното тегло спътникът не достига орбита. Първоначално нямаше информация за този проблем, защото за наземните ръководители всичко изглеждаше в началото нормално и полетът погрешно бе обявен за успешен, но сигнал от изкуствения спътник никога не бе получен и провалът бе признат няколко часа по-късно. Второто изстрелване е през 2010 година, но сигналът е загубен 137 секунди след старта. Счита се, че ракетата е експлодирала. През 2011 година не са проведени никакви южнокорейски изстрелвания.
С доставката на нова руска степен през изминалия месец има изгледи, че от територията на Южна Корея ще излети нова ракета – и то още до края на годината. Още през месец юли от научното министерство излезе информация, че следващият полет ще бъде през октомври 2012 година.
До този момент Южна Корея е ра зчитала основно на чужди ракети да изстрелват нейните изкуствени спътници. През 2008 година полетя за пръв път южнокорейски астронавт – Ли Со Ен (жена) – на борда на руския космически кораб „Союз ТМА-12“. Но мечтата на Южна Корея си остава – да има способности и възможности да изстрелва космически апарати от собствена територия. Надявам се, че третото изстрелване на Южна Корея ще бъде успешно и страната ще се присъедини към елитния клуб страни със самостоятелна космонавтика, защото такава икономическа сила не заслужава второстепенна роля.
По информация от: Хруничев, Korea Times, Portal to the Universe, RussianSpaceWeb