11 декември 2013 г. 00:50 ч.
Светослав Александров. На 10-ти декември професор Димитър Съсълов представи в Столична библиотека своята книга "Животът на свръхземите". Димитър Съсълов е професор по астрономия в Харвард, работи по космическия телескоп на НАСА "Кеплер" (който наскоро се повреди), има над 12 000 цитата и е един наистина преуспял българин.
След представянето на книгата проф. Съсълов се съгласи да даде интервю за КОСМОС БГ, в което си поговорихме за екзопланети, търсенето на извънземен живот, какво е текущото състояние на телескопа "Кеплер", за парадокса на Ферми и какво е бъдещето на младите учени в една България, разкъсвана от протести.
Представям аудио- и текстова версия на интервюто. Аудиоверсията можете да изслушате, като натиснете на този линк (---> препратка към Youtube).
Текстова версия:
-Професор Съсълов, радвам се, че сте тук сред нас в България и се радвам, че се съгласихте да дадете интервю за КОСМОС БГ. Първият въпрос, който вероятно ще заинтересува нашите слушатели и читатели е дали тези четири години и два дена са достатъчни на учените да установят какво е процентното съотношение на планетите, за наличие на планети като Земята?
-Да, достатъчно е. И вече сме сигурни, че е достатъчно. Убедихме дори хората в агенцията НАСА, че е достатъчно, защото те отпуснаха пари, за да се построи следващият последовател на „Кеплер“, спътник, който ще открие именно най-близките до нас екзопланети. И това се базира на сегашните, дори още не напълно анализирани данни на „Кеплер“. Така че, постигна се тази цел, което в крайна сметка исторически е най-важно.
-Да, радвам се за което. Четири години – да кажем, четири пъти, в които Земята обикаля около Слънцето. Смятате ли, че четири пасажа са напълно достатъчни – по-точно – как успявате да установите разликата между действителните планети и другите, фалшивите индикации?
-Това е много важен, но е технически въпрос. Вярно е, че основният проблем с определянето дали един кандидат е планета, се дължи на т.нар. фалшиви кандидати. Като цяло броят на фалшивите кандидати между кандидатите на „Кеплер“ е много малък – от порядъка на 5% или по-малко от 5% процента. Но това е само като цяло. По-важно е да се отговори на въпроса доколко е голям процентът на фалшивите кандидати за малките, само за малките планети, и то предимно малките планети с дълги периоди. Това е причината, заради която поискахме от НАСА допълнителни 4 години да наблюдаваме с телескопа „Кеплер“, за съжаление, това не стана, независимо че НАСА го одобри, защото „Кеплер“ се счупи. Но това беше причината. Тоест, с други думи, в крайна сметка ще се окаже, че тези 4 години не са достатъчни, за да отговорим на този въпрос с диапазон на грешката, която се надявахме да постигнам. По-важното обаче е, че въпреки че диапазонът на грешката е голям, новият космически телескоп, който приготвяме, ще реши този проблем в близък план – т.е. за планетите, които са близо до нас. Така че не е толкова важно, ако основната причина, заради които търсим такива планети, е след това да търсим живот на тях. С други думи ще се спрем предимно на планетите, които са около малки звезди, с по-къси периоди, и ще търсим живот на тях. Няма да търсим живот на планети, които са точно копие на Слънчевата система. Това е идеята в момента.
-Доколкото разбирам, „Кеплер“ вече е необратимо увреден, предполагам, че това е основен въпрос, който ще задават читателите и слушателите. Опитахте всичко възможно и няма шанс за спасение, така ли?
-Няма шанс за спасение на проекта, за който говорим. Тоест – продължаване на проекта на търсене на планети около звезди като Слънцето и така нататък. Обаче с два жироскопа, само с два от четирите, „Кеплер“ може да продължи да наблюдава звезди и някои други интересни обекти. Така че не е изключено „Кеплер“ да продължи наблюдения, но няма да е същият проект. Дори може да е за определени екзопланети, но няма да можем да продължим базата данни, която приключи през месец май. Така че – там е безвъзвратно, няма начин да се възстанови телескопът за този проект. Но в момента се опитваме да вземем решение и НАСА ще реши дали ще продължи да се използва телескопът за други проекти. Така че може би ще се чуе след няколко месеца, или много скоро, до края на февруари, че „Кеплер“ отново ще започне наблюдения, но няма да е за същия проект. Това е със сигурност.
-Преди няколко години, голяма част хората знаят – медиите не винаги интерпретират техническа информация правилно. Та преди няколко години стана това объркване, при което ваши думи бяха взети извън контекст. Искам да ви попитам: по какъв начин можем да направим разликата между потенциално обитаеми планети, обитаеми планети, планети с възможност за съществуването на живот – и какво е нивото на развитието на технологията в момента? Какво можем ние конкретно да установим – за да няма объркване сред хората?
-До голяма степен това е част от книгата. Това, което стана като объркване преди три години, беше свързано, че това бяха първите резултати от „Кеплер“ и не беше дори проблем на медиите. Хората очакваха, и като казвам хора – имам предвид и някои учени – очакваха, че през първите няколко месеца ще можем да отговорим на основния въпрос, за който говорех сега (бел. - на представянето на книгата) – диаграма, която показах от миналия месец – това, което се надяваха някои хора, които не бяха свързани с проекта, че ще можем да го обявим преди три години. И това, което обявих преди три години, го бяхме публикували – но те го интерпретираха като крайния резултат. А крайният резултат беше същият като този, който обявих преди три години, освен че даже бях много консервативен – оказа се, че голям брой са екзопланетите, които ги регистрираме. Неразбирането там беше затова, че за да се стигне от кандидати до крайна бройка на планети, трябваше да анализираме още данни, за да изчислим статистическите диапазони на грешката. И тогава е добре също да сме точни за това какво наричаме потенциално... или обитаеми планети. Потенциално обитаеми са всички планети, които по сегашните дефиниции, които НАСА и други учени използват, попадат в тая зона, в която вода може да съществува в течна форма някъде по повърхността на планетата. Тоест – от гледна точка на орбитата и размера на планетата. Орбитата трябва да е между орбитата на Венера и орбитата на Марс. Но при различни звезди, разбира се, това са различни разстояния от звездите. Това са потенциално обитаеми планети. Очевидно е, че Марс попада в този диапазон, но може и да не е обитаем изобщо. Тоест – потенциал има, но може да не се е случил. За да се стигне от потенциално обитаеми до обитаеми, трябва да изследваме всяка една от тези планети, за да видим какво виждаме. И тогава, ако на някои от тях определим дали има живот, ще стане обитаема. Така че в момента технически единственото, което можем да направим, е да кажем кои са потенциално обитаеми. Технически след няколко години ще имаме възможност да изследваме потенциално обитаеми планети и да определим газове и повърхностни условия. Дали ще успеем да определим дали някоя от тези планети е обитаема – това е големият въпрос в книгата и в лекцията (... бел. - която ще бъде изнесена на 11 декември). Надявам се, че ще успеем – но още не знам.
-Може би няма да се разбере – какво е заглавието на книгата?
-Заглавието на книгата е игра на думи. “Животът на свръхземите“. И причината, че е игра на думи, е защото исках да подчертая (и на английски също е игра на думи) – The Life of Super Earths. Защото, както на английски, така и на български, на всички езици го има този багаж от векове, че хората винаги са смятали, че са някак си по-различни от останалата част на природата. В по-модерен смисъл, планетата Земя е нещо, което обитаваме. Тоест, някак си ние сме пристигнали на гости, на нашия дом и т.н... Това, което исках да подчертая е че ние, цялата биосфера, тоест всичко, което е живот, е всъщност част от планетата. Ние и планетата сме едно и също нещо. Ние сме част от тази планета. И начинът, по който ще открием живот на други планети, е ако осъзнаем, че това наистина е така в дълбокия му смисъл. Иначе няма да успеем да открием нищо. Това е играта на думи. Вместо да кажем - „Живот върху свръхземите“, аз го нарекох – The Life of Super Earths. В английския има и културни нюанси...
-Разбира се!
-Има един брой книги, които са отпечатани през 60-те, 70-те години, които се наричат – The Life of Bees, The Life of Plants, и просто от културен аспект това звучи като част от това, че излиза и новата книга – The Life of Super Earths. Тоест – тези книги всъщност бяха едни от първите книги, които говореха за концепцията за екосистема – за взаимосвързаността на всички видове животи един с друг. И някак си исках да е подсъзнателно и в английското ми заглавие, и на български, разбира се, не излиза така – тези книги тук не са известни.
-Последни два въпроса, че времето напредва. Да излезем извън тематиката на „Кеплер“. Какъв е вашият отговор на Парадокса на Ферми *? Къде са тези извънземни, дето всички ги търсим?
(Смее се). Нямам отговор, на който бих заложил много пари. С други думи – нямаме отговор на този въпрос, много интересен като парадокс. Според мен е сериозен парадокс, но не толкова сериозен, че да считаме, че това, че нямаме отговор на парадокса значи, че отговорът е „Не“ - че сме сами във Вселената. При поставянето на парадокса и първоначалните изследвания са свързани с период, когато се считаше, че възрастта на Вселената е много голяма. И сега разбираме, че възрастта на Вселената е много по-малка, отколкото си мислехме. Така че, това е причината, че парадоксът не е толкова сериозен, колкото беше, когато Ферми го е дал.
-Последни няколко думи – все пак, хората ще се заинтересуват по всяка вероятност. Професор – с много голям Хирш Фактор **, на обикновен език – цитируемост, научни трудове – и все пак става въпрос за човек, който се е реализирал основно в чужбина. Какво е вашето послание за хората, които остават в България, които се развиват в България, защото предполагам – може да идвате тук за малко, не знам как стоят нещата, но сигурно знаете за протестите?
-Да, разбира се. На мен ми е лесно да говоря отдалеч, защото си идвам два пъти в годината и за малко, но съм много въодушевен, че младите хора са толкова ангажирани и желаят да променят нещата за добро и за добро бъдеще – както за тях, така и за всички други в страната. Така че от тази гледна точка съм много въодушевен и много щастлив, че младите хора са така заангажирани. От друга страна знам, че поне в научните среди нашите студенти все още са едни от най-добрите в света, от други страни, от които идват. Така че се надявам, че ще имат куража да продължат по пътя и по мечтите си, които имат и да продължат да са най-добрите млади хора в световен мащаб. Това съвсем сериозно го казвам, защото има много студенти, които са от България, от някои от тях – от Белите брези. Имам много колеги, които ми говорят за студенти, които са от България. Ние сме малка страни и не можем да се сравняваме с други страни по брой на студентите, но тези малко, за които чувам и които се занимават с наука, са изключително добри. Това означава, че във всички други дисциплини, не само в науката, сигурно са много добри, и това се дължи на факта, че тук са ангажирани – че имат мотивировката и са умни.
Единственото, което мога да кажа и което е свързано с книгата, че тези нови дисциплини – системната химия, връзката с компютърните науки, е нещо, което дава възможност на много хора да се хванат с нови изследвания без големи лаборатории, но смятах да говоря утре на лекцията си, така че можем да продължим по e-mail и телефон за това.
-Благодаря все пак, че бяхте с нас. Това беше проф. Димитър Съселов... или Съсълов – как е точното име?
-И двете са подходящи.
-Добре. Аз бях Светослав Александров от КОСМОС БГ, благодаря, че се съгласихте на интервюто.
Бележки:
*Парадокс на Ферми - Парадоксът на Ферми е противоречието между голямата вероятност за съществуването на извънземни цивилизации и липсата на доказателства за контакт с такива цивилизации. Според някои хора, възрастта на вселената и нейната големина подсказват, че животът трябва да е често срещан. Енрико Ферми се пита, защо при такава голяма вероятност за съществуването на множество извънземни цивилизации в галактиката Млечен път, не са намерени никакви доказателства.
**Хирш Фактор - h-индекс (хаш-индекс; англ. h-index) е число, посредством което се оценяват едновременно продуктивността и значимостта на публикациите, направени от определен учен, група или институция. Наименованието идва от инициала на калифорнийския учен-физик Хирш (Jorge E. Hirsch)