Светослав Александров. Днес, на 10 май 2010 година, в България гостуваше астронавтката на НАСА Марша Айвинс. По време на лекция днес тя направи исторически обзор на развитието на американската космическа програма, разказа за живота в космоса, очерта бъдещето на пилотираната космонавтика и накрая аз успях да направя кратко интервю с нея.
В първата част на лекцията Айвинс разказа за началните етапи от развитието на космонавтика, възхода на програма “Мъркюри” и излизането на първия американец в орбита – Джон Глен. Следващата стъпка от развитието на космонавтиката, разказа Айвинс, бе програма “Джемини”. Тази програма осъществяваше изстрелвания с двама души в орбита и позволи на НАСА да усъвършенства скачванията (трудна задача, скачването трябваше да стане при скорост на движение на кораба 28 000 км/ч), освен това “Джемини” позволи осъществяването на първите американски космически разходки и работата на човек в скафандър в суровите условия в открития космос. Айвинс се разпростря и върху програма “Аполо”, която позволи изпращането на човек на Луната. “Държа да отбележа”, сподели астронавтката, предизвиквайки усмивки в залата, “тези снимки са наистина автентични. Мисията не е фалшифицирана”. Айвинс не пропусна да отбележи, че независимо от големия успех, корабите “Аполо” всъщност са изследвали малка част от повърхността на Луната, предимно в екваториалната област, където няма голямо количество остри зъбери и кратери.
Марша Айвинс - астронавт на НАСА. Тя посети България на 10-ти май (понеделник) 2010 година. Photo credit : NASA
Във втората част на лекцията астронавтката разказа за живота в открития космос и трудностите, през които минава един астронавт. “В обикновения живот човек може да тръгне и да спре. Но в условия на микрогравитацията това го няма. Ето защо ще видите, че на снимките астронавтите плуват с двете ръце напред”. Айвинс подчерта за това, че течностите в космоса заемат сферична форма и това води до редица екзотични практики при ядене, пиене, дори при ходенето до тоалетна. Сламките имат специален клапан, за да не може течността да продължи да се излива при пиене. Що се касае до ходенето до тоалетна (бел. авт. – всъщност – един от най-често задаваните въпроси на астронавтите), описанието на процеса предизвика бурен смях. За “малката” работа, има тръба, която засмуква течностите, тя е подходяща както за мъже, така и за жени. Щом се касае за нещо “по-голямо”, капакът се повдига, а човек трябва да обвие с краката си металния цилиндър на тоалетната, за да е плътно прикрепен към нея :) Що се касае до бръсненето, мъжете имат електрически самобръсначки. Къпането не става с душ, а човек взима “топка” вода и я разлива по себе си. Подстригването също създава трудности, затова машинките са създадени да засмукват космите.
Един от неприятните ефекти на живота в космоса, разказа Айвинс, е това, че трябва да се живее с боклуци в продължение на месеци, докато не дойде някой космически кораб. Тогава астронавтите получават и свежа храна.
В космоса не липсват забавления. На станцията има музикални инструменти. “Но повярвайте ми, астронавтите са толкова лоши музиканти, че ето защо трябва да ги изстрелваме в космоса”, сподели Айвинс, което предизвика бурен смях.
Третата част на лекцията бе посветена на въпроса: къде е мястото ни в космоса?
“Вмомента се намираме на 400 километра над Земята”, отбеляза астронавтката. “От 1972 година не сме били на Луната. Някои хора казват – били сме там, време е да идем на Марс. В случай на авария на станцията, ние веднага можем да се върнем на Земята. На Марс завръщането ще отнеме години. Затова трябва да се научим как да стоим в орбита, без да се връщаме дълго време. Освен това – днес при едно изстрелване 90% от общата маса е гориво. Ако искаме да идем на Марс, бихме могли да се учим да вземем гориво на място. Атмосферата на Марс има въглероден диоксид. Добавим ли водород, става метан.”
След лекцията имах време за кратко интервю с Марша Айвинс. Тя обаче отказа да даде твърда позиция по промените, които стават в текущата американска космонавтика. Ето интервюто:
-Госпожо Айвинс, както знаем, американският президент Барак Обама направи предложение да се спре програма “Съзвездие”, която трябваше да изпрати човек обратно на Луната до 2020 година. Нещо повече, предложението на Обама, ако бъде одобрено, ще остави САЩ без ясна алтернатива за това какво следва. Вашите коментари по въпроса?
-Това, което казвате, е много, много вярно. Обаче аз нямам избор, освен да подкрепя програмата, която президентът предлага.
-Значи ли това, че харесвате новия план?
-Не съм казала такова нещо.
-А какво мислите за старата програма “Съзвездие”?
-“Съзвездие” наистина беше програма, която щеше да ни откара отвъд околоземната орбита. Проблемът бе, че правителството спря средствата, които бяха нужни за развитието й.
-А мислите ли, че частната космонавтика има понастоящем потенциал?
-Аз мисля, че комерсиалната космонавтика е една голяма идея. За съжаление тя все още не се е реализирала. Но когато се реализира, би било страхотно.
-Вие сте представителен космонавт за космическата совалка. Избрана сте през 1984, оттогава насам сте летяла на пет совалкови мисии и сте посетила две космически станции. Какви са вашите коментари относно спирането на совалките, как възприемате това, трябва ли удължаване на совалковите полети? Как ще се закарват големи товари до станцията, като совалката е единственият кораб с нужния капацитет?
-Всъщност, “Международната космическа станция” вече е построена. Големите модули бяха закарани там посредством космическата совалка, това успешно бе осъществено. Вмомента не бих казала, че имаме нужда да изпращаме там голям товар.
-(Въпрос от друг човек) А къде мислите, че ще бъдем в развитието си към края на века?
-О, честно казано наистина не знам. Погледнете авиацията, погледнето развитието й до днес, нейния напредък. А в отношение на космонавтиката къде сме стигнали, 50 години по-късно продължаваме да летим в околоземна орбита.