Credit: NASA
С тази статия започваме серията от преводни статии, с помощта на които ще навлезем в дълбочина на абсурдната конспиративна теория, че човек не е бил на Луната. Статиите са написани от Джей Уиндли, инженер, работил в много сфери, включително и в космическата. Уиндли е изучавал компютърни науки в университета Юта, а освен това в отделни периоди от живота си е работил като професионален фотограф. Създател е на сайта http://www.clavius.org/ - в който се оборват серия от абсурдни твърдения, че човек не е бил на Луната.
Статиите са преведени с разрешение.
Последна редакция - 2-ри октомври 2015 г.
Бръсначът на Окам
Един от фундаменталните принципи, които използваме при разсъждения и търсене на първопричината за даден проблем, се нарича „Бръснач на Окам“. Този принцип е кръстен на името на специалиста по логика от 14-ти век Уилям Окам и според него най-простото от всички възможни обяснения за дадено наблюдение е това, което е най-вероятно да е вярно.
На практика бръсначът на Окам се използва за „изрязване“ на елементи от теории, които не могат да бъдат наблюдавани. Например Айнщайн е обяснил времепространството в специалната теория на относителността. Лоренц е постулирал, че времепространствените флуктуации се дължат на движението през етера. Но етерът на Лоренц не подлежи на наблюдение и по този начин представлява ненужно усложнен модел. Това не доказва автоматично, че Айнщайн е прав и Лоренц-не, но понеже има много по-малко „багаж“ в модела на Айнщайн, теорията му е много по-вероятна според текущия набор от наблюдения.
Конспиративните теории в най-общи линии противоречат на принципа на Окам. Когато авторите на конспиративни теории обясняват дадени наблюдения, те го правят по усложнен начин в сравнение със стандартните теории. Техните заключения често ни карат да вярваме в допълнително постулирани фактори, за които рядко има директно доказателство. За сметка на това бръсначът на Окам ни задължава да премахваме обяснения, които включват в себе си недоказуем феномен.
Както НАСА, така и авторите на конспиративни теории ни дават обяснения за това какво виждаме. Но някои привърженици на теорията, че „Аполо“ е фалшифицирана програма, ни карат да вярваме в съществуването на неща като смъртоносни бригади или топ-секретни сцени в отдалечени месности. Няма директни доказателства за съществуването на нито първото, нито второто. Възможността, че тези неща биха доказали конспиративната теория, ако те съществуваха, само по себе си не представлява доказателство, че те наистина съществуват.
Авторите на конспиративни теории често пъти ни дават някакво сложно обяснение за това, което виждаме на дадено изображение и друго, напълно различно, но отново сложно обяснение за следващото изображение и т.н. В един момент тези обяснения започват да си противоречат. И започваш да получаваш различни обяснения в зависимост от това с кой автор на конспиративна теория разговаряш.
Не трябва да се притесняваме, че различните автори на конспиративни теории имат различни идеи. По такъв начин се изследват нещата. Но има разлика, когато една конспиративна теория, взета като едно цяло, се представя заедно с голямо количество необосновани спекулации. Често пъти се получава следното – вместо да протича типичен изследователски процес, при който разучаваме всички възможни вероятности, авторите на конспиративни теории използват различен тип „разследване“, при което приемат конспиративната теория като факт и че е реална.
Просто голям филм от Холивуд?
Това е общата теза, която всички автори на теорията, че човек не е бил на Луната, подкрепят.
За авторите на тази теория всички кадри, всички снимки – от първата стъпка на Армстронг – до играта на Голф от Сърнан – всички те са заснети във филмово студио. Да видим какво казва Джей от уебсайта „Клавиус“. Той разглежда няколко конкретни тези, които много често са изтъквани от авторите на конспиративни теории.
-Филмът от 1978 г. „Кеприкорн 1“, твърдят авторите на конспиративни теории, показва колко правдоподобна може да изглежда една фалшифицирана мисия на НАСА.
Един Холивудски филм може да има голям психологичен ефект, защото писателят контролира всички герои. Той просто прави героите във филма да изглеждат заблудени от лъжата, а актьорите, които играят тези герои, се преструват, че са заблудени. Ето защо е толкова лесно – тук става въпрос за художествена измислица, а не за документален филм.
Въпреки че писателят/директорът Питър Хайъмс използва няколко техники, които биха могли да бъдат използвани за режисирането на измама, самият той не прави проучване дали неговият сценарий е правдоподобен в един истински свят. Това не е неговата задача. Той просто разказва история. Той просто трябва да заблуди само героите, които лично той контролира. Например – гласът на астронавтите от космическия кораб се фалшифицира чрез записи, които са направени по време на симулациите. Това би проработило до момента в който някой не зададе въпрос, който излиза извън обсега на конкретната ситуация. Не е реалистично да се използва подобна техника в реалния живот отново, отново и отново.
-Повърхността на Марс от филма „Кеприкорн 1“ изглежда подозрително като тази от лунните кадри на НАСА.
Това е така, понеже Хайъмс е притежавал няколкочасово видео от „Аполо“ като мостра. Това само по себе си не прави видеото от „Аполо“ по-малко достоверно или работата на Хайъмс по-достоверна.
-Филмът на Стенли Кубрик „2001: Космическа одисея“ от 1968 г. показва, че специални ефекти са били налични още през 1968 г. и че точното възпроизвеждане на космическо пътешествие е могло да се осъществи на филмова сцена
Въпрос на лично мнение е дали смятаме ефектите от филма са достоверни или не. Ние не вярваме, че те са създадени в открития космос. Ето моментите, в които изсценировката на Кубрик проличава:
А. Има твърде много гафове. На няколко пъти ние можем да се убедим, че става въпрос за изсцениран филм. Ние можем да забележим ъглите на сценичните панели, жиците, отраженията от екипировката и пр. Тези гафове се появяват във всеки филм, независимо от дългогодишния опит на продуцентите. Кубрик е имал няколко месеца и голям бюджет за да може да изценира това, което влиза в два часа и половина краен продукт. Програмата „Аполо“ е произвела 10 пъти повече снимки без видими грешки!
Б. Астрономията е грешна. Изгледите от Земята към Луната и от Луната към Земята не съвпадат. Например Земята е високо в небето, както се вижда от базата Клавиус, докато всъщност трябва да се намира ниско на хоризонта. Фазите на Земята се променят радикално между сцените.
Б. Фотографията е грешна. Подобно на всеки филм и във „Одисеята“ виждаме подвижно звездно поле заедно с осветени от Слънцето обекти. Не е възможно да се заснемат двете неща с едни и същи настройки на камерата. Дори и да имаме магическа камера, която да го направи, звездното поле не трябва да се движи.
В: Придвижването на Луната не става така, както се очаква. Докато Д-р Флойдовият транспортьор каца на Луната, прахът се издига по начин, който намекма, че филмът е заснет в условия на атмосфера. И това е така, наистина. Прахът би се изместил във вакуума, но той би имал склонност да формира плосък слой и би се диспергирал бързо.
(...)
Аргументът на авторите на конспиративни теории е, че НАСА е в състояние да направи фалшификация, понеже Кубрик е успял да направи такава. Но както виждаме от горните забележки – Кубрик не е успял да я направи достоверно. Нито специалните ефекти са в състояние да излъжат наблюдателите, че те всъщност наблюдават пейзаж от Луната или космоса.
-Но има действителни доказателства – че Кубрик е работил с НАСА да изфалшифицира кацането
Много привърженици на конспиративни теории, начело с Клайд Люис, насочват вниманието ни към статия, която обикаля в интернет и която уж описва детайлите при процеса който Кубрик е използвал. Но внимателен прочит на статията разкрива, че тя всъщност е хумористична (появила се е за пръв път в раздел „alt.humor.best-of-usenet“ на юзнет групите).
-Стенли Кубрик и Питър Хайъмс са имали много по-малък бюджет в сравнение с този на НАСА. С 40 милиарда долара и професионалисти, които да коригират грешките, тези директори са могли да направят ефектите по-убедителни
Тук не става въпрос за нещо, което зависи от наличието или отсъствието на пари. По-големият бюджет би повишил качеството на ефектите (в „Одисеята“ и „Кеприкорн 1“), но не и тяхното приложение и достоверност в рамките на реалния живот. Няма значение колко пари се вкарват в това да направиш реалистично звездно поле – това не компенсира факта, че не би следвало да виждаш никакво такова поле – а още по-малко подвижно. Освен това гафовете са плод на основни техники при изготвянето на филм – нещо, за което Кубрик най-вероятно е знаел, и физиците надали биха били в състояние да окажат помощ.
След като разгледахме всичко това – можем да заключим със сигурност – нелогично и абсурдно е да се твърди, че НАСА е заснела кацането на Луната с помощта на специалисти от Холивуд.