Credit : NASA
Това е втората статия от поредицата, в която ще оборваме абсурдите на авторите на конспиративни теории. В нея ще разгледаме детайлно технологията на НАСА през 60-те години и в частност компютърната технология.
Статиите са написани от Джей Уиндли, инженер, работил в много сфери, включително и в космическата. Уиндли е изучавал компютърни науки в университета Юта, а освен това в отделни периоди от живота си е работил като професионален фотограф. Създател е на сайта http://www.clavius.org/ - в който се оборват серия от абсурдни твърдения, че човек не е бил на Луната.
Статиите са преведени с разрешение.
Последна редакция - 2-ри октомври 2015 г.
Мнозина недоумяват защо в днешно време вече не изпращаме хора до Луната. Мнозина се питат – как НАСА е успяла през 60-те години, а днес не може? Джей Уиндли дава отговора, като привежда много необорими аргументи.
В тази статия ще разгледаме различни аргументи, уж в подкрепа на конспиративната теория, че човек не е бил на Луната, защото през 60-те години агенцията не е разполагала с нужната технология.
През 60-те и 70-те години на миналия век не е съществувала технология, способна да закара човек на Луната.
Изказвайти такова твърдение, привържениците на конспиративната теория често правят следния паралел: „Ако някога хората не са могли да правят еди-какво-си, как са могли да идат до Луната?“
Първо – ние трябва да сме наясно, че НАСА е имала върхова технология през 50-те и 60-те години. НАСА е имала огромен бюджет и е привличала най-големите светила в научния свят сред цялата страна. По това време в рамките на проекта „Аполо“ са работили половин милион учени и инженери.
В известен смисъл на нас ни е трудно да изгубим нишката. Лесно е да погледнем назад и да се чудим как някога хората са живели без чудесата, на които се наслаждаваме днес. Ние седим на гигахерцовите си компютри и забравяме, че е имало време, когато е било много яко да имаш осем мегахерцов компютър.
Навигационният компютър на "Аполо". Мнозина недоумяват как подобна машина е помогнала при първото кацане на човек на Луната. В тази статия това е обяснено подробно и логично.
Днес ние разчитаме на много съвременни технологии, за да свършим задачите от ежедневието си. Това не значи, че е било невъзможно да вършим тези задачи, преди технологиите да бъдат изобретени. Например почти всички модерни часовници използват интегрална схема и тя върши цялата работа по измерването на времето. През 70-те години ние сме имали друг тип часовници, които са използвали синхронни електродвигатели, а те задвижвали зъбните колела. Би ли било коректно да кажем, че хората не са имали представа от точно време преди изработката на интегралния чип? Разбира се, че не. По подобен начин стари механични часовници са използвали махало и пружина, за да измерват времето с висока точност!
Какъв е урокът от този пример? Това, че ние използваме определена технология днес, за да разрешим даден проблем, не значи, че проблемът е бил нерешим преди да разполагаме с тази технология. Инженерите от „Аполо“ не са имали високоскоростни портативни компютри, за да направят самоподдържаща се навигационна система – но за сметка на това са създали системата за навигация да работи по различен начин. Компютърът е бил само една малка част от системата за навигация. Даже когато преди половин век Джон Глен е излетял в орбита със своя космически кораб „Мъркюри“, не е имало никакви компютри на борда! Въпреки това капсулата на Глен е била напълно автоматизирана и функционална.
Но много специалисти твърдят, че би било трудно или невъзможно да се завърнем на Луната скоро...
Това, за съжаление, е най-вероятно вярно :( Но не защото никога не е съществувала технология, способна да закара човек на Луната.
През 60-те години САЩ са имали ясна цел – да изпратят човек до Луната. Въпреки че НАСА е имала амбициозна научна програма, истинската мотивация е била политическата победа над СССР. След „Аполо 11“ интересът към космическата програма рязко намалял. И като следствие бюджетът бил орязан, а по-късно допълнително орязван отново и отново и отново.
Много от хората, които са работили по проекта "Аполо", са се пенсионирали. Други са починали. Това е голяма загуба на опит! Много от опита не е предаден на следващото поколение инженери, защото по-новите инженери не са имали нужда от него. Кацането на Луната е изисквало специфичен набор от умения, който вече не се изисква от съвременната космическа програма.
Повечето от екипировката също я няма. Няколко музеи са се сдобили с командните модули и лунните модули, други разполагат с други важни компоненти от хардуера на „Аполо“. Но голяма част от хардуера е изчезнал. Фирмите вече не притежават специализираните инструменти за да строят тези космически кораби. Голяма част от документите също са изхвърлени.
Как може хората да изхвърлят нещо толкова ценно за националното наследство? За съжаление частните компании, които са участвали в "Аполо", са имали за цел единствено да получат пари за свършената работа. Техният бизнес е този на самолетостроенето, не на музейния! Тогава не е имало интернет и флаш памети, документите са заемали пространство от хиляди кубични метри за съхранение!
НАСА, за съжаление, страда от липса на кадри в днешно време. Докато през 60-те и 70-те години е било модерно да работиш за космическата програма, днес това вече не е толкова престижно занимание. НАСА се бори за да привлече на работа талантливи учени и инженери. Има вероятно две причини за това защо хората вече не искат да работят в агенцията. Първо – НАСА вече не е същата организация днес, каквато е била през 60-те. Днес тя е много по-бюрократична, подобно на повечето от правителствените агенции. Второ – много от нещата, които НАСА прави днес, се считат за рутинни и повтарящи се. Магнетичното привличане на космическите изследвания вече не е това, което някога е било.
Хенри Форд е изобретил автовобила преди 100 години и днес все още автомобилната индустрия процъфтява. Ако технологията, необходима да прати човек на Луната, е съществувала през 1969 г., тя все още трябва да е налична.
Не е много удачно да се прави паралел между технология, която от самото си начало е била предназначена да бъде продукт за масово производство, и високоспециализирана технология, от която едва 20-тина продукта трябвало да бъдат произведени. Просто няма голям пазар за пилотираната космонавтика. Компаниите, които са произвеждали космически кораби през 60-те и 70-те, са се върнали обратно в бизнеса да правят конвенционални самолети. Част от технологията, придобита по времето на „Аполо“ е използвана за да се получат продукти, ориентирани към клиента. Друга част- не.
Компютри, компютри, компютри!
Това е следващата област, която ще бъде обхваната. Тя е доста обширна и заслужава специално внимание.
Компютърната технология не е съществувала през 60-те години, за да може да бъде създаден навигационния компютър на „Аполо“.
Авторите на конспиративни теории често се опитват да сравняват сложността на технологията на крайния потребител с тази с НАСА. Компютърните компании на 50-те и 60-те години трябвало да произвеждат компютри за общи цели, които да привлекат клиентите, занимаващи се с бизнес, както и учените. НАСА е трябвало да реши само един проблем – навигацията – и е могла да си позволи да има собствена система, създадена и презназначена за самата нея.
Компютърът DEC-PDP-8 с възможности, подобни на тези на навигационните компютри на "Аполо". Ограденото жълто каре показва къде се намира процесорът. Над него са дисковите устройства (тогава считани за незадължителен компонент).
Ние можем днес, ако искаме, да произведем автомобили, които вървят в продължение на стотици и хиляди километри без да се налага да минават през редовен технически преглед или да не се повреждат в продължение на дълго време. За съжаление такава кола би струвала прекалено много пари и затова е извън обсега на крайния потребител. Автомобилните компании правят коли, които са насочени към икономиката на техния краен потребител. Като резултат нивото на технологията е малко по-ниско, ако се наложи парично ограничение.
Въпросът, който би бил по-подходящ за случая, е следният – не какви компютри са били налични от брошурите на АйБиЕм, а какви компютри са били подходящи за НАСА с нейните неограничени за времето си финансови възможности.
Навигационните компютри на „Аполо“ са имали еквивалент на компютърна мощност колкото тази на съвременен калкулатор. Как с такъв компютър хора са летяли до Луната?
Винаги ми е било странно да слушам подобни твърдения от хора, които седят пред гигахерцови компютри и същевременно не могат да си представят как компютър с по-малки възможности е бил способен да върши каквато и да е полезна работа. Това е добър пример за логическа клопка. Хората вярват, че понеже ние използваме дадена технология, за да решим даден проблем, проблемът е бил нерешим преди технологията да бъде открита.
Факт е, че астронавтът Джон Глен е летял в космически кораб без компютър! Въпреки това неговата траектория била прецизно контролирана и при нужда корабът би могъл да влезе в автоматичен режим (фактически според оригиналния дизайн капсулите трябвало да бъдат напълно автоматизирани, но астронавтите са поискали възможност да ги управляват ръчно).
До този момент нито един привърженик на конспиративната теория не е в състояние да изчисли точно какви компютърни задачи са необходими, за да се изпрати човек до Луната. Едно е да кажеш, че компютрите от 60-те години са несравними с компютрите днес. Но е съвсем различно да твърдиш, че един компютър от това време не е бил в състояние да изпълни задачата си, за която е бил предназначен. Привържениците на теорията, че човек не е бил на Луната, дават доказателства само за първото твърдение, но не дават доказателства и за второто. За да твърдиш, че навигационният компютър не е бил в състояние да изпълни задачата си, първо трябва да можеш да опишеш задачата.
Но за да стартираш компютърен симулатор на лунно кацане ти трябват дузина мегабайти памет. Би следвало да трябва повече за едно действително кацане на Луната.
Много неграмотно е да се прави сравнение на навигационния компютър на "Аполо" с такъв, необходим за изпълнението на задача от различен тип. Неспособни да говорят интелигентно за навигационните проблеми, авторите на конспиративни теории си избират проблем, който считат, че е сходен (аркадна игра с лунно кацане).
Има твърде много неточни неща при подобно сравнение. Първо на първо – симулацията на лунно кацане не е необходимо да изисква толкова много компютърни ресурси. Авторите на конспиративни теории го правят на съвременни персонални компютри, но забравят факта, че изпълнението на всяка задача на съвременен компютър са нужни много ресурси по принцип. Това е така, понеже съвременните компютри имат тежки операционни системи, които трябва да изпълнят много задачи.
Едни от първите игри, написани за миникомпютрите, произведени през 60-те и 70-те години, били елементарни симулатори на лунни кацания, например имало е игра за компютъра DEC-PDP-8 – това е компютър със сходни системи характеристики на тези компютъра от „Аполо“. Разбира се, липсвали са красивите триизмерни графики и реалистичните звукови ефекти, но тези игри са били в състояние да предадат физичните характеристики.
При симулацията не само трябва да се пресъздаде поведението на симулирания обект, но също така трябва програмно да пресъздадеш околната среда – напр. гравитационните особености. Навигационният компютър на „Аполо“ не е трябвало да пресъздава програмно тези характеристики – той Е бил в лунно обкръжение.
(...)
Компютърните чипове не са били все още изобретени през 1969 г., така че е нямало начин НАСА да е разполагала със сериозни компютри.
Всичко зависи от това какво човек разбира под думите „компютърен чип“. Днес един микропроцесор „Интел Пентиум“ на скромна цена има регистри, мемори кеш, флоутинг-пойнт процесор, графичен акселератор, вграден направо в чипа. Допреди няколко десетилетия тези функции е трябвало да бъдат осъществявани от допълнителни чипове. Вкарването на функциите в рамките на един чип е било технологичен пробив, но микрочипове, способни на прости задачи, са били налични още в началото на 60-те години и те са могли да бъдат надстроени до процесори.
(...)
Джак Килби от Тексас Инструмънтс е изобретателя, патентовал първите минитюризирани вериги, вградени като интегрална единица през 1959 г. Робърт Нойс от Фейрчайлд Кемъра енд Инструмънт Корпорейшън е получил патент през същата година за силиций-базирани интегрални схеми.
Феърчайлд пуснал на пазара за комерсиално ползване вградена интегрална схема на име СР флип-флип през 1961 г. До 1963 г. Феърчайлд удвоил продукцията на чиповете. Филико е произвел „Аполо Ics“ на същата честота и ги усъвършенствал до 1966 г. След 1960 г. всички компютри се развили благодарение на тези интегрални схеми.
РКА произвела компютъра „Спектрум 70“ през 1965 г. с помощта на интегрални схеми по подобие на тези на Феърчайлд. АйБиЕм произвела „Систъм/360“ същата година, а тя станала основна за компютърната индустрия в рамките на повече от десетилетие!
Компютрите от 60-те години са били големи, тежки машини, които са заемали цели стаи в сгради с климатици
Някои са били големи, но други – не. Най-мощните компютри за това време са били тромави и са заемали цели сгради. Но това все още е вярно за най-мощните компютри дори днес! Навигационните компютри на „Аполо“ не е трябвало да бъдат свръхмощни, просто надеждни и адекватни за задачата си. Няколко модела малки компютри били произведени през 60-те години на миналия век. Те не са били по-различни от компютрите на „Аполо“ в смисъл на размер и възможности.
Компютърът "Уъруинд" от края на 50-те и началото на 60-те години на миналия век. Той е бил в състояние да предава видео в реално време. Последният компютър от този тип е спрян през 1983 г.
Разработката на „Систъм/360“ от АйБиЕм е бил вторият от двата най-скъпи технологични проекти за 60-те години – първият е бил самият проект „Аполо“! Важно е да се отбележи, че световните мощни компютри винаги са заемали цели сгради и са изисквали голямо количество електричество. Но съществуването на тези грамади не значи, че не е имало малки компютри – било то през 1965 г. или 2001 г.
Спомнете си, че навигационният компютър на „Аполо“ не е бил компютър за общи цели. Не е трябвало да стартира игри, електронни таблици. Трябвало е единствено да насочва космическия кораб към Луната. Не е трябвало да има принтери или дискови устройства. Бил е доста слаб компютър.
Да наречем навигационния компютър на „Аполо“ с думата „компютър“ е вероятно преувеличено. Той по-скоро е сравним с това, което ние наричаме микроконтролер в днешни дни. Или цифров автопилот. Повечето от изчисленията са били правени на компютрите в Контролния център на Земята. Резултатите са били изпращани към навигационните компютри в космоса, които са ги обработвали. Компютърът на „Аполо“ е трябвало да изчислява само малък брой от навигационните задачи.
Има голяма разлика между компютрите за общо ползване и компютрите за аерокосмически цели. Компютрите за общи цели трябва да имат разумна цена, така че много от тях да могат да бъдат продавани като продукт на пазара.Това означава, че може да са по-тромави и да консумират повече електричество, ако това ги прави по-евтини. Компютрите за аерокосмически цели трябва да бъдат малки и леки – дори и това да ги прави прекалено скъпи.
Този, който произвежда компютъра за крайния потребител, не знае потребителят за какво ще го ползва. Това го задължава да снабди компютъра с колкото се може повече РАМ памет.(...) Но навигационните компютри трябва да стартират само една програма – така че най-добре е да се постави програмата в нещо като РОМ – памет и само толкова РАМ, колкото са нужни за изчисленията.