Марс и Ричард Хоугланд
Специални благодарности на Фил Плейт, Лошият астроном, който даде позволение да публикувам негови материали на моя сайт! Статията в оригинал се намира тук !
По новините непрекъснато говорят за Марс. Спирит и Опортюнити кацнаха на Марс през зимата на 2004 година, а Европейската агенция изпрати орбитална сонда Марс Експрес (която имаше малък спускаем апарат Бийгъл 2, който беше загубен) към края на 2003 г. Новите космически кораби се присъединиха към Марс Глобъл Сървеър (който вече не работи и ще наричаме Сървеър ) и Марс Одисей (който за кратко ще наричаме Одисей). След като се случват толкова добри неща, не може да няма и лоши.
О, разбира се! Има какви ли не идиотщини, според които Бийгъл 2 се е разбил защото американците го застреляли, защото извънземните са го застреляли, НАСА знае за извънземните, но крие, НАСА причинява лошото време на Земята, НАСА е дяволът и прочие.
Главата на тази простотия не е друг освен Ричард Хоугланд. Той е човекът, който твърди, че лицето на Марс не е просто една планина (каквото всъщност наистина е), но е голяма статуя, около него има град и прочие ... Щом тези твърдения се намират на сайта Лоша астрономия, можете да си представите какво Фил Плейт мисли за твърденията на Хоугланд:
Аз винаги съм смятал, че Хоугланд е един псевдоучен, който дори не заслужава да бъде обсъждан. Понякога твърденията му са толкова глупави, че изобщо не си струва да се занимаваме с тях. Но нещата са се променили напоследък – на него се отдава голямо внимание в предаването Коуст то коуст АМ, което има много слушатели. Неговите последни глупости намесват последните мисии, изпратени до Марс, и казва, че истинските данни, изпратени от Марс на Земята се крият от НАСА.
Тези твърдения, като повечето конспирации, са глупави и много лесно могат да бъдат оборени. Затова си мислите, че хората не им обръщат внимание, нали?
Но не-е! Хоугланд е прочут сред псевдоучените. И Коуст то коуст има десет милиона слушатели! Ако даже малък процент хора вярват на неговите глупости, като сумираме общия брой, цифрата става огромна!
Знаете ли какво? Мисля, че оставих тази гнойна пъпка дълго време да забира. Тази псевдонаука е като вирус. В малки количества не е проблемна, но като се разпространи, причинява епидемия. Аз не мисля, че Хоугланд е толкова прочут колкото тези, които твърдят, че НАСА са фалшифицирали кацането на Луната. Аз рискувам вмомента, като му придавам публичност (нещо, което той толкова желае).Но ако не обсъждам глупостите му, също рискувам.
И нека да бъда ясен: намирам аргументите на Хоугланд за обидни! Не мисля че така трябва човек да се отнася към работата и посветеността на учените! Учените са хора, които се занимават с наука, защото я обичат. Аз се дразня, когато предметът, който обичам – астрономията – се накърнява по такъв начин. Хоугланд наистина се отнася към астрономията по грозен начин. Той има правото, разбира се, да говори каквото иска, но и аз имам правото да покажа, че греши.
(...)
Сега ще ви помогнем да се ориентирате в мътната вода и ще започнем да разглеждаме аргументите на Хоуглънд един по един.
Какъв е истинският цвят на Марс?
Въпросът за истинския цвят на Марс се е повдигал отново, и отново, и отново. Една снимка показва гигантско зелено петно. Други снимки показват, че Марс има синьо небе, трети, че Марс има червено. Скалите изглеждат зелени, червени или сини.
Разбира се, псевдоучените веднага се нахвърлят върху тези “аномалии”, правейки обичайните си твърдения, че НАСА нещо крие. Но истинският факт е, че псевдоучените не могат да интерпретират правилно изображенията.
Цифровата фотография в астрономията е много комплексна тема. Повечето хора смятат, че нещата се свеждат както е при един филм – насочваш апарата, натискаш копчето и получаваш красива цветна снимка. Всъщност, нещата са доста по-сложни от това. Аз препоръчвам да прочетете есето на астронома Золт Ливей , който е един от хората, отговорни за красивите снимки от Хъбъл.
След като прочетете есето, ще разберете, че астрономическите изображения се правят през различни снимки. Всяка снимка не е цветна, а грейскейл (което хората наричат погрешно черно-бели снимки), като яркостта на пиксела е мярка за цветността в зависимост от това кой филтър се ползва.
Резултантният цвят зависи от много фактори – осветеността на обекта, самият филтър, настройките на монитора и куп други. Това прави задачата да направиш “истинска цветна снимка” с голяма точност невъзможна. Няма начин, по който можеш да изобразиш нещо по такъв начин, че да съвпада с това, което виждат очите ти, ако стоиш на онова място. Помислете си например как един лист хартия става червеникав при залез слънце.
Какво общо има това с Марс? Всичко! Марсоходите, например, носят различни филтри. Те не са проектирани да правят истински цветни снимки. Когато изображенията се изпращат на земята те се процесират и това което виждаш в най-добрия случай е приблизително това, което едно човешко око може да възприеме. В реалността, филтрите на марсохода пък може да не отговарят на чувствителността на човешкото око. Някои филтри пропускат инфрачервена светлина, която е невъзприемчива за нас, хората!
Да направиш единичните черно-бели (ъъъ.. грейскейл) снимки цветни не е лесна задача. Ако червеният филтър, примерно, пропуска много по-малко светлина от синия, при композирането това трябва да се има впредвид.
За да си помогнат, учените са поставили цветни лентички около слънчевия часовник. Те могат да бъдат видяни на това изображение:
Цветните лентички помагат да се определи точния цвят на изображението. Но проблемът тепърва започва, когато на това изображение синята лента от горното изображение излиза розова! Какво става?
Ако слушате псевдоучените, НАСА са виновни за някаква ужасна конспирация, вероятно свързана с това да превърне земното небе от синьо в розова лимонада.Всъщност, обяснението за факта е просто.
На първата снимка, синята лента изглежда синя, защото отразява синята светлина. Тя поглъща зелената и червената, и това ние възприемаме с очите си. Само че се оказва още нещо – синята лента отразява и ... невидимата за нашето око инфрачервена светлина!
Но камерите на марсоходите, за разлика от нашето око могат да “виждат” в инфрачервената област от спектъра! Така че, когато марсоходът погледне към синята лента, той вижда и синьото, и инфрачервеното. В инфрачервения филтър синята лента е много светла. Когато използваме инфрачервен филтър за конструкция на цветно изображение, синьото става розово. Запомнете – цветът е относително понятие!
(...)
Всички тези неща правят интерпретирането на снимките изключително трудно. По ирония на съдбата това помага на хора като Хоугланд да пропагандират абсурдните си конспирации. Тъй като се занимавам от години с цифрова фотография, от това става ясно, че или Ричард Хоугланд не разбира цифровата фотография, или не иска ВИЕ да я разбирате.
Има ли зелени поляни на Марс?
Да отговоря набързо: НЕ!
На сайта на Ричард Хоугланд има сравнения на две снимки. Едната снимка е на кратерът Гусев, направена от Марс Одисей, другата е на същия регион, но е направена от Марс Експрес.Разликата между тях е очевидна - на едната има сивкав район, на другата - зелен.
На своя сайт Хоугланд твърди:
Заради това ли НАСА лъже относно истинският цвят на Марс?
Тогава той отбелязва на Одисеевата снимка: изкуствено оцветена, а на Марс Експрес-овата – цветна.
Само че твърденията на Хоугланд са неверни. Одисеевата снимка е създадена от космическия художник Дон Дейвис. Той си го е направил в свободното време, а не работи за НАСА. Хоугланд казва, че НАСА може би не точно лъже, но поне е нечестна в интелектуално отношение. Хоугланд трябва да знае, че това не е снимка на НАСА. Снимката, която съм показал на страницата, е публикувана със специалното позволение на Дон Дейвис.
Като оставим това настрана, Хоугланд настоява, че НАСА променя цвета на изображенията по такъв начин, че да редуцира зеления цвят. С други думи, той твърди, че снимката на европейската сонда Марс Експрес е коректна, а тази на НАСА – не е.
И така, аз направих нещо, което псевдоучените рядко правят: изпратих писма до някои специалисти. Дейвис ми отговори веднага, и ми разказа каква е ситуацията.
Одисеевата снимка наистина е оцветена, но не по такъв начин, какъвто Хоугланд казва. Снимката на Одисей е грейскейл (или както хората погрешно наричат черно-бяла). Цифровият фотоапарат на борда на Одисей не вижда цветовете така, както ние ги виждаме, а дава индикация само в разликите за яркостта. За да направиш цветна снимка на региона трябва да снимаш през различните филтри, и да композираш такава. Но това е ужасна работа, докато се изнамери баланса между цветовете.
Така че Дейвис изобщо не се е опитвал да направи снимка в истинския цвят. Снимката, която Хоугланд използва не е предвидена да предендира за цветова точност. Вместо това, Дейвис е взел синьо, зелено и червено от други източници и ги е вмъкнал. Така че не само това не е снимка в истинския цвят, но е и оцветявана на ръка!
И понеже Дейвис не бил доволен от крайния резултат, погледнал снимки от Одисей през другите филтри и донагласил изображението си.
Толкова за оцветените снимки. Но защо европейската снимка е ЗЕЛЕНА?
Подобно на Одисей, камерата на Марс Експрес също използва филтри. Възможно е да бъдат взети изображенията от филтрите и посредством, например, Фотошоп да се изкомпозира цветна снимка. Но – запомнете – това е труден процес. Иска доста нагласяване. Аз съм си експериментирал със снимки на Хъбъл, процесът може да отнеме дни.
Зелената снимка на Марс Експрес не е правилно цветово калибрирана. Цветната снимка е създадена за пресата, и накратко казано, екипът на космическия кораб няма време да си играе да прави качествено изображение. Затова те бързо направили нещо, което не означава, че е точно в цветово отношение. За да се уверя, аз се свързах с д-р Герард Неукум – той потвърди, че нещата стоят точно така, както съм казал. (Забележка – през 2004 година се появява нова версия на снимката, която не е зелена).
Фактически, както Дейвис, така и д-р Неукум ми казаха, че скалите в региона са вулканичен базалт. Това недвусмислено показва, че зеленият цвят не съществува на практика. Д-р Неукум ми каза, че иска да направят още снимки на региона с научна стойност, но това ще отнеме време, а и има още много друга работа.
(...)
Хоугланд питал ли е истинските учени, както аз направих? Ако беше направил така като мен, щеше да открие истината. Но... той вярва само на това, на което иска да вярва.
Лицето на Марс!
Всяка дискусия относно Ричард Хоугланд е непълна, ако не споменем прословутото “лице” на Марс. В общи линии, има един хълм на Марс, който за първи път е заснет от Викинг през 70-те години. Този хълм изглежда като лице. Хоугланд твърди, че не просто изглежда като лице, ами си е направо лице, издялано от извъзнемните незнайно защо. Той си прави тези заключения отново и отново, а по-късно модерните космически кораби, които направиха по-мощни снимки доказаха, че няма никакво лице. Хоугланд тогава казал, че 1. НАСА нагласили изображението така, че да изглежда не като лице и 2. предсказал е, че след време няма да се вижда лице на модерните снимки.
Въпреки че двете твърдения са противоречиви, Хоугланд все още промотира лицето. Сега новите снимки показват, че няма никакво лице, но продължава да търси доказателства за извънземните на Марс. Но лицето се появява в уеб и отново хората все още говорят за него. Така че нека да разгледаме случая.
Първо, няма никой, който да оспорва, че хълмът изглежда като лице на снимките на Викинг. Той наистина изглежда като такова! (...) когато астрономите показват снимки, които изглеждат като фигурка, ние се смеем и казваме на колегите. Така че не бива да ни изненадва, когато някой оприличава фигурката на лице.
И така, когато изображението излиза наяве, Хоугланд разглася навсякъде за него, твърдейки какво ли не. Той даже е написал книга, “Монументи на Марс”, където той дискутира лицето по дължина, погледнато под различни ъгли, прочие... На страница 160 той цитира Грег Моленаар:
Ако планински масив изглежда като издялано хуманоидно лице, най-простото обяснение е, че ... той е просто лице!
Най-простото обяснение, ако една планина изглежда като лице е, че тя е издялана от ерозия. Знаем, че такива неща стават непрекъснато. Погледнете Старият мъж (преди да се срути през 2003 година) – той доста изглеждаше като лице. Виждайки лица в случайни образци се нарича парейдолия и е добре описан физичен феномен.
Хоугланд представя нови снимки на Викинг посредством “изчистване” на оригиналното изображение. Без да разполага със първичните данни на ръка, аз се съмнявам колко са му точни методите. Само че, както се случва, аз знам мъничко за процесиране на изображения, с което се занимавам с около 10 години. Аз знам, че даже най-добрите техники трябва да се справят с много шум, така че няма шанс за получаване на изображение с по-висока резолюция. Така че що се касае за изображенията на Викинг и тяхното изчистване не ме интересува. Те не са ужасно безсмислени снимки, въпреки твърденията на Хоугланд, че на тях вижда детайли като зъби, зеница на окото и прочие.
И така, през септември 1997 година нова камера навлиза в орбита около Марс. Космическият кораб Марс Глобъл Сървеър е екипиран с МОК – Марс Орбитър Камера и тя направи нови снимки на региона в Сидония. Разбира се, не трябва да ни изненадва, че новите изображения изобщо не могат да подкрепят идеята за наличието на лице. По-скоро, Сървеър показа, че “лицето” е еродирало плато.
Разбира се, това не е спряло Хоугланд. Той е протестирал за всичко – начина, по който снимката е получена, начина, по който е публикувана, въобще всичко, което прави лицето да не изглежда като такова. Има все още някои черти, които напомнят бегло за лице, но изобщо не е репрезентация на истинско човешко лице. Хоугланд сега твърди, че никога не е смятал, че когато излезат новите снимки на лицето то ще бъде симетрично или точно като човешко лице. Все пак това е стъпка назад за него – преди е твърдял обратното на това – че лицето на Марс непременно е хуманоидно. Е, съжалявам. Хубави снимки са се появили и сега докато Хоугланд си настройва акъла спрямо тях това няма значение. Той грешеше преди, греши и сега.
(...)
И добре, каква конспирация е това, все пак?
Хоугланд не спира. Неговите викове, че има конспирация продължават. Например, мощната камера на Сървеър е съпроводена от лазерен алтиметър, който посредством пулсации лазерна светлина измерва височината на определени обекти. Инструментът се нарича още МОЛА и въпреки че няма резолюцията на камерата може да се справя със задачата много добре що се касае за вертикални обекти. Той е измервал височината и на хълма (“лицето”). Хоугланд нелепо изопачава функцията на МОЛА с думите:
Или, да го кажа по друг начин: НАСА базира аргумента си, че лицето е просто хълм на снимка на един инструмент (МОЛА), който е 6 пъти по-лош от инструментите на Викинг!
Всъщност, МОЛА е била използвана не да подкрепи аргумента на НАСА, че това е само хълм, а да допълни заключителните резултати от много по-мощната камера МОК в сравнение с камерата на Викинг!
Градът на Марс
Хоугланд е най-известен със своето марсианско лице. Но вече не бие този тъпан така силно, както е било преди години.
Въпросът е къде се намира лицето на Марс. То лежи в равнина, която се нарича Сидония. Има много интересни обекти в тази равнина, но няма да спирам вниманието си на нея. Лицето е просто един от тези обекти.
Свит в своята черупка (хаха) Хоугланд твърди, че обектите са останки от град! Той базира твърденията си на изображения, които не са с достатъчно висока резолюция, но като изключим това, предположенията му се базират на твърдения, че има математически отношения между обектите. Тези отношения са толкова специални, че, както твърди, формират нов тип “физика по хиперизмеренията”, която проправя път към мистериите на Вселената. Както ще разберете след малко, твърденията на Хоугланд са напълно идиотски.
Хоугланд взел снимка, намерил е обектите на нея и ги свързал с линии. Тогава е измерил ъглите между линиите и е изманипулирал нещата математически. Измерил съотношенията, изчислил малко тригонометрия и е видял дали в тези числа има някакво значение. И накрая е установил, че има наистина правилни съотношения между обектите! На снимката тук ще видите някои от тези съотношения:
(...)
Така че, ако математиката е грешна, то неговите твърдения също са грешни.
Ха сега познайте каква е ситуацията!
Математическият анализ на Хоугланд е пълен с дупки, грешки и неправилни упътвания, че не струва абсолютно нищо... Това не само оборва неговата теория за града, но и всичко останало!
1.Игра на цифри
Първо, Хоугланд твърди, че точността на мерките му е твърде висока, нищо че измерва ъглите на една обикновена снимка. Той твърди, че един ъгъл е 120 градуса, но ако неговата линийка е малко по-настрани, ъгълът може да се окаже 119 или 121 градуса. Една такава малка неточност отрича цялата му красива математика още преди да включи елката.
Второ, избирайки това кои обекти да включи в изчисленията... Един подозрителен човек ще си помисли, че е изтрил линиите от повечето обекти, които са на снимката и е оставил само тези, които харесва и му вършат работа.
Трето, дори и да не е манипулирал това кои обекти да включи в изчисленията си, винаги могат да бъдат намерени някакви съотношения... дори и когато използваме случайни числа.Самият факт, че Ричард Хоугланд използва 17 точки, има буквално хиляди ъгли които може да използва. Не ми вярвате? Начертайте три точки на една хартия и ги свържете. Направили сте триъгълник, разбира се, който има три ъгъла. Сега начертайте 4 точки и свържете всяка точка с останалите 4. Ще имате шест линии и колко ъгъла? Аз отброявам 16, но тъй като по законите на геометрията някои ъгли са равни, ъглите са де факто 14. Броя на ъглите се увеличава много бързо със всяка следваща точка.
(...)
В един момент магичните взаимоотношения на Хоугланд престават да бъдат толкова горещи. (...)
Един ден професор Грийнбърг, професор по математика, се е занимавал с твърденията на Хоугланд. Анализът на професора е толкова красив, че срутва до основи тези твърдения. Още по-красиво нещо е направил проф. Грийнбърг – използвал е телефонни номера, за да покаже, че всеки набор от случайни числа ще генерира някакви математични съотношения. Фактически, използвайки телефонните номера професорът се е справил много по-добре от Хоугланд.
Грийнбърг се е опитвал да се свърже с Хоугланд, но Хоугланд го игнорирал. (...) Съгласно Грийнбърг, Хоуглънд е игнорирал, дори е бил груб към анализа. Грийнбърг се е опитал да предизвика Хоугланд да направят дебат за математиката, като е пускал и-мейли, факсове на Хоугланд и Арт Бел. Знаейки, че Хоугланд обича публичността и базира твърденията си на математиката, хората ще си помислят, че веднага ще отиде да защити твърденията си. Всъщност, той игнорирал желанието за дебат. Това не бива да ни учудва, защото като четем анализът на Грийнбърг той показва, че твърденията, че на Марс има град са изцяло погрешни!
Ще бъда честен и ще отбележа, че просто заради някакви математични отношения не означава, че градът на Марс е с изкуствен произход. Все пак, ако направите подобен анализ със сгради във Вашингтон ще откриете математични съотношения. Това, което казвам е, че Хоугланд твърди, че градът на Марс е с изкуствен произход точно поради математически съотношения. Това е глупаво твърдение. Тъй като случайни цифри са причина за математически съотношения, това не е признак за изкуствен произход. И тъй като и лицето е просто буца скали той не може да използва и този аргумент. И така, в заключения твърдя, че
2. Твърденията на Хоугланд, че структурите на Марс имат изкуствен произход, са погрешни!
И така, да заключим:
- измерванията на Хоугланд не могат да бъдат точни както той твърди;
- той може да манипулира това кои обекти да включи в изчисленията си;
- когато увеличава броя на обектите, които използва в изчисленията, така увеличава и броя на потенциалните числа, които може да използва;
- всеки случаен набор от числа може да доведе до случайни математически съотношения. Това показва, че Хоугланд не може да докаже по този начин наличието на изкуствени обекти на Сидония
-защото Хоугланд твърди, че числата определят изкуствеността, а от казаното по-горе заключваме, че той греши;
-нещо повече Хоугланд твърди, че това е най-доброто доказателство, което има, че на Марс има изкуствени структури. Това показва, че всички останали твърдения придобиват по-низша степен.
Край на 1-ва част
Във 2-ра част очаквайте:
- Има ли пясъчни червей на Марс?
- Има ли зайци на Марс?
- Акредитивните писма на Хоугланд
- Отношението на Хоугланд към критиците
- Медалът Ангстрьом... как се е сдобил Хоугланд с него?
Статията взета и преведена от http://www.badastronomy.com/