15 септември 2013 г. 18:10 ч.
Светослав Александров. Безспорно най-четената новина за изминалата седмица е свързана с космическия апарат „Вояджър 1”, за който специалистите от НАСА най-накрая оповестиха, че вече окончателно се намира в междузвездното пространство – или с други думи, това е първото междузвездно пътешествие, предприето от човечеството. „Вояджър 1” се намира в регион, където Слънцето значително е отслабило своето влияние върху него и където космическият апарат е обливан от частички, изхвърлени от чужди звезди…
„Вояджър 1” е забележителна машина! Със своята скорост от 60 000 километра в час, той непрекъснато се отдалечава от Земята и изпраща информация за структурата на междузвездното пространство. Колкото и обаче да е тъжно да го кажем, макар и с тази чудовищно висока скорост за земна машина, ние няма да доживеем момента, когато ще се срещне с друга звезда. От друга страна, много хора си мечтаят да дойде моментът, когато ще сме достатъчно напреднали, за да можем да летим сред звездите. Днес ние знаем със сигурност, че в нашата Слънчева система няма други разумни същества освен нас. За микробиален живот надеждите не са изчезнали, но със сигурност знаем, че загадката на въпроса „Сами ли сме във Вселената?” лежи сред далечните звезди – които се намират на такова разстояние от нас, каквото е невъобразимо за човешкото съзнание.
Как бихме могли да достигнем звездите?
Футуристична концепция за ракета, работеща с антиматерия, за каквато се предполага, че ще може да ускорява космически кораби към звездите. Image credit : NASA
Със съвременните технологии – трудно! Най-близката звезда (Проксима Центавър) се намира на разстояние от нас 4.22 светлинни години – за толкова време пътува светлината от Проксима до нас, а самата светлина се движи със скорост 1 080 милиона километра в час! Сравнете тази скорост с възможностите на „Вояджър 1” и неговите 60 000 километра в час. Ако той пътуваше към Проксима Центавър, щеше да я достигне след 76 000 години (или на Земята ще са изминали над 2 500 човешки поколения)! Ако сме в състояние да построим космически кораб, който пътува със скорост близка до 1 080 милиона километра в час (светлинната скорост е максималната възможна скорост според съвременната физика), тогава Земята ще доживее след 4.22 години първото посещение на Проксима Центавър. При екипажа на кораба нещата стоят по по-различен начин – там действа феноменът „времево” разширение и имаме съвсем реалистично пътуване във времето. Ако един от двама близнаци, например, реши да се отправи на междузвездно пътешествие на 20-тия си рожден ден и се качи на кораб, който пътува със скоростта на светлината, и се върне на Земята след 5 години, ще открие, че неговият брат (ако изобщо е жив) е достигнал 95 годишна възраст. За пътуващия със скорост близка до тази на светлината времето наистина тече по-бавно според Теорията на относителността от Айнщайн.
Така че нещата стоят по този начин – ако се облягаме само на разбиранията на съвременната физика, за земния наблюдател космическите кораби, ако се движат със скоростта на светлината, биха посетили Проксима Центавър едва след 4.22 години. Ако бъде открит такъв начин за пътешествие, земните учени биха могли да изучават близките звезди в рамките на едно-две поколения. Но за по-далечните звезди нещата не стоят по този начин. Някои от интересните звезди, за които се предполага, че разполагат с обитаеми планети (като например „Кеплер – 22Б”) се намират на разстояние 600 светлинни години от Земята – тоест 600 години земно време ще пътува един кораб, който ще се движи със скоростта на светлината, и още толкова, за да се върне. А какво да кажем за най-отдалечените звезди в нашата Галактика, които се намират на 100 000 светлини години от нас? Ами за далечните галактики – най-близката от които е на 2 милиона светлинни години? Ще има ли на Земята хора, които ще се интересуват от направените открития изобщо?
Именно такъв сюжет разкрива научно-фантастичната книга „Завръщане от звездите” на Станислав Лем. В нея главният герой пътува до звездите, но когато се връща, на Земята е изминало толкова време, че почти всичките му приятели са измрели, а светът се е променил до неузнаваемост – хората са измислили метод, който премахва агресията и няма вече престъпления, но го няма и този стремеж към космически полети.
До този момент са разработени различни концепции за осъществяването на евентуални междузвездни космически полети. Някои от тях се облягат на съвременната наука. Други се облягат на догадки, загатнати от съвременната наука, но все още непотвърдени като възможност. Трети пък изцяло не почиват на никаква наука, а се облягат на фантазии. Сред тях са и евентуалните посещения от извънземни НЛО или тайни правителствени разработки на НЛО, но (освен че малко учени се занимават сериозно с това) повечето НЛО, според значението на абревиатурата „неидентифицирани летящи обекти”, се оказват всъщност идентифицируеми обекти – естествени феномени като планетата Венера, метеорологични явления, метеори, изкуствени спътници, метеобалони и др…
Във втората част на статията ще ви запозная с по-сериозните концепции за осъществяване на междузвезден полет.
(следва)