Портрет на Исак Нютон от Годфри Нелър, 1689 г.
15 март 2020 г. 13:00 ч.
Светослав Александров. Знаете ли, че най-великите открития, свързани с установяването на законите за движението на небесните тела и принципите, които превръщат човечеството в космически вид, са измислени по време на пандемия? Запознайте се с вълнуващата история на сър Исак Нютон.
Когато обаче историята се случва, Исак Нютон още не е сър. През август 1665 г. младият изследовател тепърва получава диплома от Тринити колидж към Кеймбриджкия университет и много скоро след това избухва страховита чумна епидемия. Счита се, че около 20% от населението на Лондон загива. Макар че ще минат още два века преди учените да открият бактерията Yersinia pestis, причинителят на заболяването, властите знаят много добре как да минимизират жертвите - по същия начин, по който се постъпва днес. А именно чрез карантина и социална дистанция.
Кеймбридж изпраща научните си работници и студентите по домовете си, където работят самостоятелно. Джилиан Брокуел в своя статия за Уошингтън Поуст проучва този етап от живота на Нютон и установява, че точно в този период, когато Нютон е сам и няма професор, който да му виси над главата, той сполучва да направи най-великите си открития.
Първо Исак Нютон продължава да работи по математическите задачи, по които се труди още в университета. Този труд завинаги променя облика на математиката.
След това Нютон успява да се сдобие с призми и експериментира с тях в своята спалня. Изследователят дори продупчва завесите на прозореца си, за да може малък сноп светлина да влиза вътре. Тези опити водят до пробив в оптиката.
И, разбира се, тук се разиграва историята за ябълковото дърво. Да, онова дърво, за което легендата разказва, че когато ябълката е ударила Нютон по главата, той бил сполетян от прозрението за гравитацията и движението на небесните сфери. Историята вероятно е апокрифна, макар че има елемент истина в нея. Ученият просто се е замислил за това как голямата Земя привлича падащите ябълки към повърхността и е съобразил, че тази сила се простира много по-далече - чак до Луната.
Цели две години бушува чумната епидемия в Лондон. Но когато Исак Нютон се връща в университета през 1667 г., той е признат за негов член само шест месеца по-късно, а две години след завръщането си придобива професорско знание.
Изминали са столетия оттогава, а светът е завинаги променен от тези открития, направени докато Нютон е бил в изолация. Днес, когато сме в разгара на нова пандемия, мнозина са принудени да стоят затворени вкъщи и да работят дистанционно. И докато безспорно този развой на събитията е крайно нежелан и потискащ за нас, не е нужно да прахосваме това време.
Дори не е задължително всеки един от нас да стане велик математик или физик - и дори учен. Но ако оползотворяваме това време, ще настъпи промяна - и то за добро!
Подкрепете добрите новини! Можете да подпомогнете Светослав Александров и КОСМОС БГ в Patreon, или да направите дарение чрез Epay или Paypal (за повече информация - на този линк).