Актуална статия и днес - публикувана е през април 2011-та година, когато отбелязахме 50-годишнината от полета на Гагарин.
Светослав Александров. На 12 април 2011 година човечеството отбелязва цял половин век от изстрелването на първия човек в космоса - Юрий Гагарин. Разказът за великото пътешествие на Гагарин е вдъхновяващ. Но не само това! Този човек с чаровна усмивка, който допреди 12 април 1961 година е просто син на семейство, работещо в колективна ферма, само за 108 минути полет се превръща в най-известния жител на Земята и символ на това, че поривът на човек няма да се спре пред нищо... че всичко е възможно!
През следващите десет - двадесет години след полета на Гагарин както в САЩ, така и в СССР изглежда, че всичко е възможно. Последват славни години - две години по-късно полита първата жена, след още две години Леонов прави първите стъпки в открития космос. Три години след тези първи стъпки човек обикаля около Луната. По-малко от няколко месеца след тази обиколка астронавт дори стъпва на нея.
Как ли хората са си представяли бъдещето? Полетът на Гагарин не просто разпалва мечтите за космонавтиката, той разпалва мечти и за промени тук, на Земята. Ако космонавтиката разби представите, че няма невъзможни неща за човек, какво ли пък ще се случи на Земята? Андре Борманис споделя, че през 1970 година е посетил Дисниленд и е видял там модел на "градът на бъдещето" - как градовете ще изглеждат през далечната тогава 1988 година. Геодезични куполи и свързани с монорелсови линии невъобразимо огромни небостъргачи.
Ще бъдат ли изпълнени през следващите 50 години най-големите обещания на космонавтиката? Илюстрацията показва как би изглеждал първият астронавт на Марс. Image credit : NASA
Но колкото повече годините минавали, толкова повече проличавало, че първоначалният тласък на развитие на космонавтиката през първите 15-20 години е бил плод само и единствено на космическото съревнование между две политически сили. Днес вече изминава второто десетилетие на 21 век, а активно раздвижване в пилотираната космонавтика все още не се наблюдава. Не бяха изпълнени куп други предсказания. Ние все още живеем в същите сгради, както преди 30 години, а много от автомобилите по магистралите са произведени през 90-те години. Не трябваше да е така. Къде ми е летящата кола? Къде са ми реактивните раници? И защо Чарлз Болден, администратор на НАСА, продължава да говори: "Не можем да построим ракета", "Не можем да се върнем на Луната", "Не можем да отидем на Марс". Чува ли се какво говори? Нали Юрий Гагарин доказа невъзможното, нали Нийл Армстронг потвърди невъзможното?
Или както поетът Пол Валери казва: "Бъдещето не е вече такова, каквото беше преди".
И какво ще стане през следващите десетилетия? Макар и последните 30 години от пилотираните полети да бяха разочароващи, не всичко бе пропиляно напразно. Космическата совалка изпълни своята най-основна задача - да положи конструкцията на гигантска космическа станция с размер на футболно игрище. Същата станция, която днес наричаме "Международна космическа станция" и която постоянно бива обитавана от астронавти. Но независимо, че това е изключително инженерно постижение и че станцията ще продължи да бъде експлоатирана през следващото едно, а вероятно и две десетилетия, пилотираната космонавтика се изправя пред едно загадъчно бъдеще - което може да я изведе на един от два полюса. Възможно е през следващите десетилетия пилотираната космонавтика да се утвърди и да се сбъднат някои от големите обещания, а възможно е и да изчезне - или поне пилотираната активност да намалее драстично...
Както крайно песимистичната, така и крайно оптимистичната прогноза са напълно реалистични. Привържениците на песимистичната прогноза защитават своята теза като казват, че човечеството просто е открило нов начин за изследване на Слънчевата система, при това без да я напуска - чрез безпилотни космически апарати. Тези безпилотни сонди вършат задачата си толкова успешно, че правителствата просто отказват да финансират пилотирани програми за усвояване на Луната, Марс и останалите планети. Разбира се , тук бихме могли да кажем, че пилотираните полети не са просто за наука. Когато Джордж Малъри отива да качва Еверест, той бива запитан - от какъв зор му е да качва най-високия връх. Малъри отговаря : "Защото е там". До днес това са трите най-известни думи в планинарството, но и не само - те са приложими за усвояването и на полюсите, и на дълбоките пещери, и на космоса.
За съжаление нито един политик няма да даде пари за да летят астронавти до Марс просто "защото е там", особено като имаме начин да изследваме Марс и без да пращаме самите астронавти. В САЩ това е голямата трагедия - космическата совалка си отива... няма да я има вече. От този момент нататък американски астронавти ще ходят в космоса само на борда на руски космически кораби през идните 4-5 години. Но никой политик не се трогва от това - никой няма да загуби избори заради това... Тъжен факт.
Оптимистите обаче казват, че частният сектор е готов да поеме пилотираните космически полети. Само допреди десетина години никой не вярваше в това. Днес ситуацията е съвсем различна. През 2004 година американският космически кораб "СпейсШипУан", построен изцяло с частни средства, достигна до суборбиталното пространство! На борда му беше първият комерсиален космонавт - Майк Мелвил. Днес Върджин Галактик строи "СпейсШипТу" с изцяло различна цел - за транспорт на туристи до космоса - и то на достъпна цена. Строи се и космодрум, първи частен космодрум, от който обикновените хора ще се отправят на туристически екскурзии в космоса!
Полетя и частният космически кораб "Драгън", макар и в безпилотен режим, в ход е разработката на тежкотоварна ракета "Фалкън". Да - планинарският израз "Защото е там" е все още валиден - но вече не правителства, а частни предприемачи ще дават пари за космонавтика, защото те вярват в изследователския дух на човечеството. Елон Мъск, основателят на Спейс Екс твърди, че голямата му цел е да изпрати човек на Марс.
Частните компании въобще не са характерно явление само за САЩ. В Румъния има частна космическа дейност. Дори в Русия има проект за изпращане на самоходен апарат на Луната - "Селеноход".
Следващите 50 години може би ще бъдат годините, в които ще се сбъднат големите мечти на човечеството. При едно условие - ако частните фирми успеят оттук насетне да поемат щафетата в пилотираната космонавтика.
В края на краищата частните фирми биха могли да революционизират и ежедневния бит. Ние може би ще си получим и реактивните раници (Martin Aircraft Company разработва такива и вече имаме успешни полети), и летящите коли (Terrafugia transition, която трябва да излезе на пазара още към края на тази 2011 година).