Статия на Светослав Александров през октомври 2007-ма, по случай 50-годишнината от "Спутник 1". Преди 50 години - на 4 октомври 1957 година СССР изстреля Спутник 1. Това е първият изкуствен спътник в историята на човечеството, а събитието промени света завинаги. Вече половин век човешката цивилизация има своето присъствие в космоса.
Спутник 1 - общ вид. Изображение : НАСА
Спутник 1 е изстрелян с помощта на ракетата Р-7 - Семьорка. По това време САЩ също са имали своите планове за изстрелване на изкуствен спътник. Ракетата Вангард, избрана през 1955 година е трябвало да представи страната на Международната Геофизична Година като изстреля първият американски изкуствен спътник, който трябва да бъде и първият в историята на човечеството.
Но изстрелването на Спутник променя всичко. То заварва американците неподготвени. Дори проектът Вангард е включвал изстрелването на малък спътник, който тежи само 3.5 паунда. За сведение Спутник тежи 183 паунда. Излиза не само, че СССР имат възможност да изстрелват изкуствени спътници, но могат да извеждат в космоса товар с много по-голяма маса. Това поставя въпроса: Наистина САЩ ли има най-мощната ракетна технология в целия свят?
През 1957 година това е било шокиращо събитие за САЩ. То е останало в американската история под наименованието "Кризата Спутник".
Като изключим големия фурор и политическата пропаганда, Спутник не е имал почти никаква научна стойност. Той е представлявал проста алуминиева сфера снабдена с антени, които да предават радиосигнали към Земята. Спутник е бил инженерен успех - той е трябвало да покаже на света за мощта на Съветските ракети. Тази мъничка луна е била видима в нощното небе и е можело да бъде наблюдавана.
Истината е, че и преди 4 октомври е имало слухове за съветските изстрелвания. И преди е имало спекулации, че СССР планират подобен проект, но на тях никой не им е обръщал особено внимание. Имало е информация за тестове на балистични ракети, но те са преминали покрай ушите на хората без да им обръщат внимание. И изведнъж... се появява Спутник, ей така от нищото. Каква е реакцията - учудване, възхищение и разбира се страх. Защо ли? Ако луната, която са извели Съветските инженери е безвредна, то тогава какво ще ги спре да изведат бойна глава в космическото пространство?
Съвсем скоро... на 3 ноември СССР се проявяват отново. Излита Спутник 2 със живо същество на борда - кучето Лайка.
А какво се случва с проекта Вангард? След 4 октомври хората, свързани с него са се чувствали като в аквариум за рибки. Преди те е трябвало да изведат сателит за Международната Геофизична Година. И изведнъж - те имат нова задача - да спасят американския престиж.
В рамките на няколко часа след изстрелването Линдън Б. Джонсън нарежда веднага да бъде направено пълно разследване на възможността да бъдат извеждани ракети и изкуствени спътници. В началото се предвижда следния вариант: да бъде използвана Юпитер-С ( военна балистична ракета със среден обхват ) като основа за програмата на САЩ за изстрелване на изкуствен спътник. По това време работата за изстрелване на сателити е била отделена от военната програма, защото се е считало, че ако двете неща са свързани, то военната програма може да западне. Eдин от резултатите на тази политика е бил явен - и той е, че въпреки всичко ракетата на армията Юпитер-С би могла да бъде адаптирана и използвана за изстрелването на американски спътник. Все пак, времето което е било необходимо за модификация на ракетата би могло да доведе до намаляване на научната стойност на изкуствения спътник. Разследването завършва с изискване към мениджърите на Вангард ( работещи по собствена ракета ), които трябва да предоставят информация за текущото състояние на проекта си. Предното лято директора на Вангард Хейгън вече е бил наредил да бъде написана хронологическа история на проекта. В рамките на кратко време материалите отпътуват към подкомисията на Джонсън за да бъдат представени.
Айзенхауър е поискал да бъде представено кратко изложение на ситуацията и няколко дена след изстрелването на Спутник Хейгън и Уилиам Холъдей, наскоро назначен директор на програмата за балистичните ракети в департмента по отбраната. По време на презентацията Хейгън излага състоянието на програмата Вангард. Ракетата ТВ 2, подготвяна за запалване на Кейп Канаверал не е била готова - тя е имала само една първа степен Вангард, а втората и третата степен са били макети. До момента на презентацията не е имало ракета от типа Вангард, която да е била завършена и тествана в полет. Тази, която е трябвало да бъде изстреляна през декември - ТВ 3 -пък е била все още във фабриката.
Имайки впредвид каква е ситуацията можем да си представим физиономията на Хейгън, Холъдей и всички, свързани с проекта Вангард когато прес-секретаря на президента обявява на 9 октомври, че идния декември "тези, свързани с Вангард ще изстрелят ракета със спътник". Преди плановете, публикувани от Белия дом през май са предвиждали тестови полети през декември, а първият функционален спътник е трябвало да лети през 1958 година.
Няма никакво значение, че именно последното твърдение от Белия дом е било точно описание на текущата ситуация в САЩ - все пак според него през декември ще са тестовите полети. В такава напрегната атмосфера вероятно е много да очакваш от репортерите да правят разлика между обещано изстрелване и обещано навлизане в орбита. Пресата вече е бълвала от обещания, че САЩ ще отговори на заплахата на СССР иза хората от проекта Вангард е трябвало да се поразбързат, за да се справят се неочаквания график.
Пет дни след изстрелването на Лайка от Пентагона обещават, че Армейската агенция за балистични ракети е готова да помага на спътниковата програма на САЩ като резерва. Както вече знаем, този план ще допълва проекта Вангард като разработи спътник на базата на ракетата Юпитер-С. Разбира се, хората от Вангард трябва да работят върху собствената си Вангард ракета през това време. Първата ракета от този тип - ТВ 3, за която споменахме се готви за своя полет през декември.
В момента на изстрелването Хейгън не е бил на мястото за изстрелване. Там е бил негов наместник - Поул Уолш, който е отговарял на въпросите на репортерите. Един от тях искал да знае дали успеха на мисията се определя от това дали малката изкуствена луна достигне орбита. Уолш отговорил: "Не ме разбирайте погрешно.Ние ще се радваме, ако достигне орбита. Но няма да сме обезверени ако не я достигнем."
Първият опит за изстрелване е на 3 декември 1957 година, но някои последни тестове не са били проведени на време. На следващия ден - 4 декември, сряда, полета отново е отложен - поради замръзнал клапан, умора на хората и лошо време.
Най-накрая полетът е планиран за 6 декември, петък, през 1957 година. По време на една бизнес среща Джордж Тримбъл, президент на Мартин Къмпъни отбелязва сухо, че първата завършена ракета Вангард няма да достигне орбита. Той базира своята преценка на "преобладаващ математика на проба и грешка". Съгласно своите изчисления три провала за всеки седем опита са нормални за подобни експерименти.
Обратното броене започва и минава относително гладко. на T-0 Уолш е бил на телефона, съобщавайки на Хейгън какво става. От отворената врата на хангара той е имал изглед към ракетата. "Нула, огън, първото запалване". Следващото нещо, което съобщава представлява една единствена дума: "Експлозия".Американската гордост се срива в пламъци.
Сенатор Линдън Б. Джонсън обяснява ситуацията като "най-унизителната". В Ню Йорк, членове от съветската делегация от ООН попитали американските делегати дали САЩ би бил заинтересуван да получи помощ от СССР по отношение на програмата за подкрепа на изоставащите народи. Наистина, това е било тъжно събитие за времето си. А американците искали само едно - да бъде отговорено на съветския Спутник по някакъв начин. Сега цялото внимание е било насочено към армейската Лаборатория за реактивно движение, която трябва да подготви своята ракета Юпитер-С за изстрелването на първия американски спътник.
Аудио от Спутник. Аудио : НАСА
Ракетата Юпитер е модифицирана в рамките на 84 дни. На 1 февруари 1958 година тя успешно изстрелва в орбита първия американски сателит - Експлорър 1. Американският престиж е спасен. Предстои голяма космическа надпревара, която довежда до извеждането на първите хора в космоса, а в последствие и да лунните кацания.