Статия на Светослав Александров от октомври 2007 г. Галилео бе безпилотен космически кораб, който промени нашето виждане за Слънчевата система. Това бе първият космически апарат, който прелетя край астероид и първият апарат, който откри луна на астероид. Той единствен успя да заснеме космически сблъсък между планета и комета.
Галилео бе първият кораб, който изследва атмосферата на Юпитер посредством спускаема сонда и първият, който проучи Галилеевите спътници за продължително време. Той намери доказателства за водни океани под повърхността на Европа, Ганимед и Калисто и разкри вулканичната активност на Йо.
Началото
Галилео бе изстрелян на 18 октомври 1989 година на борда на совалката Атлантис. До този момент към въшните планети и по-специално Юпитер бяха пътували четири космически апарата - Пайъниър 10 и 11 и Вояджър 1 и 2. Но те просто прелетяха край газовия гигант без да навлизат в орбита и имаха много ограничено време за проучвания. Затова учените са настоявали да бъде изпратена орбитална сонда, която да остане край Юпитер за дълго време. Към орбиталната сонда е трябвало да бъде прикачена втора - атмосферна спускаема сонда. Всичко това бе успешно реализирано.
След изстрелването на Атлантис Галилео бе освободен и пратен в междупланетното пространство. Но тъй като апаратът нямаше достатъчно гориво на борда за да отлети директно към газовия гигант бе избран алтернативен път- чрез облитания на Венера и Земята. Галилео трябваше да облети един път Венера и два пъти Земята преди да се отправи към Юпитер.
След първото облитане на Земята проблемите започнаха. Голямата антена с форма на чадър не се отвори според плана. Но учените успяха да препрограмират космическия кораб да изпраща данните чрез по-малка антена. Така учените успяха да възстановят почти цялата информация, която планираха да получат.
По време на първия полет през астероидния пояс Галилео прелетя край астероида Гаспра. През второто преминаване той направи снимка на астероида Ида. При това се оказа, че Ида има малък спътник (луна), която обикаля около него. Малката луна бе наименувана Дактил.
През 1994 година Галилео бе позициониран да наблюдава фрагментите от кометата Шумейкър-Леви 9, която се разби в Юпитер. Галилео бе единственият космически апарат, който наблюдаваше директно сблъсъка.
Пристигане на Юпитер
Галилео и спускаемата сонда летяха прикачени заедно за повече от 6 години. През юли 1995 година спускаемата сонда бе освободена за да започне самостоятелен полет към Юпитер.
Пет месеца по-късно тя се вряза в неговата атмосфера. Парашутът се отвори успешно и сондата записа 58 минути данни за местното време. Данните бяха предадени към Галилео и чак тогава препратени към Земята. Измерванията показаха няколко облака и светкавица на известно разстояние. По-късно бе установено, че спускаемата сонда била навлязла в област, наречена "горещо петно".
Към края на предаванията спускаемата сонда установи много силни ветрове, които не могат да се сравнят с нищо земно. След това сондата вероятно се е повредила заради високата температура и налягане.
За да навлезе в орбита около Юпитер Галилео трябваше да запали главния си двигател. Такова нещо не е било правено преди. Една малка грешка - и Галилео щеше да прелети край Юпитер и никога повече нямаше да се върне там. Но след часове чакане бе установено, че навлизането в орбита е успешно и корабът е в отлично състояние.
Основната и разширената мисия
На 7 декември 1995 година Галилео започна своята основна мисия - двегодишно изучаване на Юпитерианската система. През тези две години апаратът направи 11 орбити с облитания на луните и остави много въпроси без отговори. Затова учените решиха да разширят мисията.
През времето на тази разширена мисия Галилео се фокусира най-вече върху Европа - спътника с ледена повърхност. Бе установено, че Европа може да има океан под повърхността.
При едно от тези облитания корабът се приближи толкова близо до Европа, че ако там имаше нещо с размера на училищен автобус той би бил открит. Новите наблюдения подкрепиха вероятността за подповърхностен океан. НАСА сега планира да изпрати към Европа мисия, която да навлезе в орбита и евентуално да кацне там.
Сближаването с Йо означавеше Галилео да премине през зоните с висока радиация, затова тези облитания бяха оставени за най-накрая. Но те бяха осъществени и радиацията наруши работата на бордовите компютри. Инженерите работеха цяла нощ, за да нормализират работата на космическия апарат, който изпрати научни данни от Йо и засне интересно изригване.
Завършването на разширената мисия доведе до програмата Милениум - Галилео бе програмиран да работи още време - до 2001 година. През това време Касини на път към Сатурн облетя и Юпитер и двата космически кораба проучваха планетата едновременно.
Устройство на космическия кораб
Човечеството още не е готово да изпраща хора във външната част на Слънчевата система. Но ние можем да пращаме роботизирана техника и Галилео е точно такъв тип космически кораб.
Мозъкът на Галилео е бил компютъра. Той контролирал научните инструменти. Освен това Галилео притежавал и двигатели, които са били използвани по време на пътуването и навлизането в орбита. Спускаемата сонда не е имала гориво на борда.
Научните инструменти са били десет на брой. Някои от тях са били монтирани на дълги пръти, за да не засичат нежелани сигнали, генерирани от самия космически кораб. Шестте от инструментите+ радиото са били използвани за мониторинг на атмосферата на Юпитер. Камерата с висока разделителна способност е можела да различава електромагнитни вълни ( светлинни лъчи ) във видимата част от електромагнитния спектър.
Какви тайни крият луните на Юпитер?
Ние можем да си мислим, че луните на една планета си приличат, но всъщност това е далеч от истината. Ние изучаваме различен тип равнини, скали, потоци лава, океани, кратери. Каква е повърхността на изследваната луна- със скали ли е покрита или с лед? Информацията, получена от Галилео помогна за сглобяването на цялостната картина за спътниците на Юпитер. А Юпитер има много спътници - но четири от тях са най-важни - Йо, Европа, Ганимед и Калисто.
Йо
Йо е известен най-вече с вулканичната си природа. Този спътник има над 400 активни вулкана. Някои вулкани причиняват серни изригвания, които достигат на повече от 500 километра височина. Освен това Йо има характерен планински строеж, като някои от планините са по-високи от Еверест. По-голямата част от повърхността на този интересен спътник е покрита със сяра или скреж от серен диоксид.
Галилео откри, че Йо се намира в рамките на един от най-интензивните радиационни пояси на Юпитер! Това пречи на изследванията на спътника от космически апарати. Самият Галилео не е успял да направи снимки по време на най-голямото сближение при облитанията. Но все пак бяха изпратени на Земята множество интересни изображения като това, което виждате по-горе.
Европа
Европа е най-малката от четирите Галилееви луни. Но освен че е най-малката тя представлява и най-интересния обект за изследване - защото е покрита с лед и се предполага, че течен океан може да съществува под повърхността й. Възможно е дори в този течен океан да има живот.
Галилео откри, че Европа продуцира индуцирано магнито поле посредством взаимодействие с Юпитерианското магнитно поле. Това е едно от косвените доказателства за наличието на подпочвени води. Европа може би притежава и метално ядро.
Повърхността на Европа е относително гладка без съществени забележителности. Забелязват се много малко кратери.
Ганимед
Ганимед е най-голямата луна на Юпитер. Диаметърът й е по-голям от Меркурий, но в сравнение с Меркурий масата й е по-малка. Галилео при облитанията си откри, че Ганимед има собствено, независимо от Юпитерианското магнитно поле. Ганимед е единствената луна, за която се знае, че има магнетосфера.
И за Ганимед се предполага, че може да е място, където има живот. Но шансовете за живот на Европа са много по-големи, защото се счита, че океаните на Ганимед са много на дълбоко.
Калисто
Последната голяма луна на Юпитер също е сравнима с Меркурий по размер (само с 1% по-малък е диаметъра й), но подобно на Ганимед има малка маса. Понеже Калисто е най-отдалечена от Юпитерианските влияния счита се, че тази луна е най-подходящ кандидат за строеж на обитаема база от хора. За Калисто също се предполага наличието на подповърхностен океан. След като Галилео направи снимки вече се знае, че на повърхността на луната има големи кратери.
Тайните на Юпитер
Въпреки че акцентът при изследванията трябва да бъде върху луните на Юпитер, самата газова планета също представлява интересен обект за проучвания. Сондата Галилео откри, че за тази огромна газова планета са характерни гигантски гръмотевични бури, които не могат да се сравнят със най-жестоките земни урагани. Нещо повече - един такъв ураган би могъл да погълне цялата Земя!
Галилео направи проучвания и на пръстените на Юпитер, които са невидими за земните телескопи и могат да бъдат изследвани само с космически апарати. От проучванията днес е ясно, че пръстените са прахови отломки, изхвърлени от четирите големи спътника посредством колизия с малки небесни тела.
Краят на мисията
Краят на мисията бе изключително тъжно събитие, Галилео остави Юпитер без изследователска сонда за дълъг период от време. Чак след четири години (през 2007 г.) системата бе отново проучена от сондата Нови Хоризонти, но това беше само за няколко месеца, защото Нови Хоризонти продължи по пътя си към своята основна цел - Плутон. А новият орбитален апарат - Джуно ще бъде изстрелян чак към 2011 г.
Мисията Галилео завърши на 21 септември 2003 г. Сондата изгоря в плътната атмосфера на Юпитер. Това беше най-доброто решение, за да бъде предотвратен шанса безпилотния космически кораб да попадне върху повърхността на някоя от ледените луни и да замърси океаните им със земни бактерии.
ЛИТЕРАТУРА:
Galileo Legacy Site : http://galileo.jpl.nasa.gov/