Светослав Александров- статията е писана през месец юни 2007 година. Човечеството изстрелва космически кораби от малко повече от четиридесет години. През това време то успя да изпрати сонди отвъд Слънчевата система, да изпрати спускаеми апарати на Луната, Венера, Марс, Титан и няколко астероида, да достави на Земята образци от кометите и слънчевия вятър, да получи детайлни снимки на всички планети.
За съжаление всички тези успехи се дължат на безпилотни космически сонди, сложни апарати, които действат по точно определена компютърна програма. Не така стоят нещата за пилотираните космически кораби. Над 90% от пилотираните полети са се провели в ниска околоземна орбита и само някои от корабите Аполо са успели да достигнат Лунната повърхност.
Не е трудно да се даде отговор на читателите на КОСМОС БГ защо се получава така.
Проблемът се крие в самата технология
Същината на проблема се корени в начина, по който достигаме Космоса. Сървеменната наука не е открила друг начин за това освен с помощта на ракетни двигатели и въпреки че има смели планове за космически асансьори и прочие нито един от тях не е реализиран досега. За да останеш в орбита ракетата не само трябва да набере височина, а и скорост.
А това се постига изключително трудно. Ракетата притежава определена маса, която в един момент се оказва голяма пречка. Решението е следното - създават се многостепенни ракети - на определен етап от полета по-долните степени се изхвърлят. Никога досега не е създавана ракета само от една степен, която не изпуска по пътя си никакъв хардуер и по този начин достига орбита. Дори космическата совалка е своеобразен вид многостепенна ракета.
Ето какво се получава - една ракета трябва да може да изпълнява следните условия: да развива голяма скорост, да набира необходимата височина, да е многостепенна, да притежава достатъчно гориво, да притежава надеждни двигатели, които да работят без НИКАКЪВ ПРОБЛЕМ през целия полет, в противен случай ракетата ще падне обратно на Земята. И така- ракетата се строи, тества се и се изстрелва, като след това в повечето случаи отделните степени не се събират и не се използват отново. Трудно е да направиш една ракета използвана многократно - това изисква още системи, допълнителна маса, която както казахме в един момент се оказва пречка.
И разбира се, цялата тази комплексна работа изисква много средства и добре обучен персонал. Грешки не бива да се допускат. И въпреки това често пъти не всичко е свършено както трябва и настъпват провали. Всички ракети се провалят - и руските Союз, и совалката, и Протон, и Ариана, и Делта. Няма застраховка, че полетът ще мине успешно. Единствено Атлас имат продължителна серия успехи и твърдогоривните бустери на совалката.
Не всички ракети са достатъчно стабилни, за да могат да се използват за пилотирани полети.
Няма достатъчно пилотирани космически кораби
Трябва да си признаем - няма достатъчно пилотирани космически кораби. Не всички ракети са достигнали до необходимия етап на стабилност че да могат да изстрелват хора. Ако искате да летите в Космоса нямате голям избор - трябва да изберете американската совалка - скъпа машина, която изисква многобройни поправки след всеки полет и която за тридесетгодишна история има две катастрофи и е причинила смъртта на 14 души и въпреки това дизайнът и, наподобяващ самолет я ограничава само в околоземна орбита. Или ще се качите на руския Союз, корабът на туриста. Роскосмос няма пари самостоятелно да поддържа стария Союз и поема финанси или от туристите, или от НАСА, или от ЕСА. Роскосмос няма пари да го ъпгрейдне така, че да бъде годен за лунни мисии, въпреки че има споразумение с ЕСА за такова начинание за бъдещето. Последният вариант е Шенжоу - китайският пилотиран кораб, който е и най-новият - летял е само два пъти. Но Китай е още бебенце по отношение на пилотираната програма и въпреки че има планове за Луната и Марс е още на поне 15 години от подобен полет.
А какво ще кажем за историческия Аполо? Той вече доказа, че е една скъпа играчка, която въпреки че може да стигне до Луната точи от бюджета на НАСА милиарди долари и е отдавна изоставена като неприложима идея.
Липсата на интерес от хората и от правителствата
Вече видяхме, че след полетите на Аполо никой се се заинтересува от бъдещето на програмата. Правителството на САЩ отказа да поддържа Аполо, както беше на път да се откаже и от космическата совалка. НАСА се опита да намери алтернатива по някакъв начин - обещавайки на Еър Форс, че ще извежда шпионските спътници и така подтиквайки правителството да финансира в нейната совалка. Единственото възможно решение за развитие, което намери НАСА - милитаризация и използване на совалката за военни цели се оказа груба грешка, заради която агенцията ближе рани вече цели тридесет години.
Подобна е ситуацията и с Русия. Проваляйки се в строежа на пилотирана лунна ракета правителството изгуби интереса към Луната, а вместо това се насочи към копиране на американската совалка. Резултата беше Буран - също скъпа играчка за околоземна орбита, която по никакъв начин не доведе до напредък.
Публичният интерес към космическите полети е минимален. Отминали са времената, когато всяко дете мечтаеше да е пилот или космонавт. За интереса в България - съдете по посещаемостта във сайта и форума. Новата програма на НАСА - Орион и обещанията, че човек ще се върне на Луната също срещна скептицизъм.
Първо Мир, после МКС
Излизайки, че човечеството все още е в несъстояние да строи бази на Луната и Марс единственото възможно решение да имаме постоянен дом в Космоса е да съобразим въпросния дом със възможностите на съвременните ракети. Виждате резултата - кръжащи лаборатории само на 300 - 400 километра над Земята. Мир за мен си остава най-големия успех за руската пилотирана програма. Нямам подобно мнение за МКС - сами виждате многобройните проблеми с космическата совалка, която просто няма възможността да завърши строежа на станцията - а той излезе твърде амбициозен. Жалко за орбиталната лаборатория. Вмомента само трима души живеят постоянно в Космоса - сравнете ги с шест милиарда на Земята! В най-добрия случай екипажа на МКС няма да надхвърли повече от шест души. Жалко, наистина жалко.
Орион, новите версии на Союз и програмата на Китай
Вмомента единствената надежда, която имаме е в новите програми на космическите агенции.
Орион е базиран предимно на технологията на совалката и Аполо - това със сигурност означава, че ще е много скъп. За осъществяването на лунен полет ще са необходими две изстрелвания - Арес 1 ( с екипажа ) и Арес 5 ( със спускаемия модул и ускоряващата степен ), което допълнително ще оскъпи полета. Аз лично не виждам възможност за повече от два лунни полета на година, а за лунна станция и Марс - абсурд.
Союз ако бъде ъпгрейднат ще може да лети до окололунна орбита. Планират се руски орбитални мисии към Луната. Но ако искат да кацнат на повърхността ще трябва да намерят средства за спускаем апарат.
Ако Китай успее да разработи голяма тежкотоварна ракета може да успее да осъществи лунен полет. Трудно е да кажем на какъв етап са самите китайци, защото повечето от проектите им са строго секретни.
Заключение
Лично аз съм за завършването на МКС. Въпреки че орбиталната станция ще бъде център на вниманието ни в близките десет години ние не бива да пренебрегваме и новите проекти на агенциите. Редно е да бъдат изпратени отново безпилотни мисии до Луната, включително и апарати, които да доставят проби от Луната и Марс. А дали ще бъдат заделени средства и дали ще има интерес - това вече е друг въпрос.