Светослав Александров - статията е написана през май 2007 година. 2003 година бе момент на най-голямата космическа надпревара след лунното състезание през 60-те години на по-миналия век. Само че този път състезателите бяха различни, а и целите на надпреварата бяха различни - Великобритания, Япония, Европейската космическа агенция (ЕСА) и НАСА се състезаваха в това кой пръв ще изпрати успешно мощна апаратура на Марс. Победителите в надпреварата през 2003 г. са ясни – НАСА с успеха на марсоходите Спирит и Опортюнити, и ЕСА – с първата си междупланетна сонда – Марс Експрес. През май 2007 г., както европейският кораб, така и марсоходите продължават да работят за изненада на учени и инженери!
Но хората, които следяха с интерес “марсианската надпревара” най-добре си спомнят британския Бийгъл 2, за който се говореше по всички медии. Ръководителят на проекта – проф. Колин Пилинджър успя да спечели сърцата на хиляди хора по целия свят. Той-направи най-мощната рекламна кампания на безпилотен кораб в историята на човечеството. И когато проектът беше реализиран и изстрелян през 2003 година всички (включително и аз) очаквахме кацането в студената Коледна нощ и ето – ние почти бяхме зарязали празника и стояхме пред компютрите, за да следим наживо прогреса на мисията. Хората вярваха, че Бийгъл 2 ще успее и понеже е екипиран с уреди, които са в състояние да търсят живот, Великобритания ще се превърне в страната, открила първите извънземни живи форми!
Но... вместо това се случи нещо неочаквано. След кацането веднага стана ясно че нещо не е наред – сигналът с Бийгъл 2 никога не бе възстановен и след няколко месеца безуспешни опити корабът беше обявен за загубен. И днес хората продължават да си задават въпроса – защо се случи така?
Щяхме да имаме отговор на въпроса, ако можехме да следим етапите на кацането стъпка по стъпка. Ръководителите на проекта на НАСА – Марс Полър Лендър помнят деня през 1999 г., в който корабът им беше загубен и причината за загубата също не е ясна. И така, от 1999 година насам на всеки космически кораб, който каца на Марс, НАСА внедрява система, която да предава информация “наживо” по време на кацането. Но екипът на Бийгъл 2 не се поучи от НАСА и не внедри подобна система за своя кораб, и така никой не знае точната причина за провала.
След което Европейската космическа агенция проведе разследване. Резултатите от разследването не бяха публикувани в медиите дълго време и хората гадаеха причината защо агенцията мълчеше и не даваше гласност по въпроса. През това време Колин Пилинджър твърдеше, че причина за загубата е вариации в налягането на марсианската атмосфера и че поради някаква случайност, заради това парашутът на кораба не се е отворил. Професорът настоя и за отпускането на средства по строежа на нов кораб – Бийгъл 3. И в един момент, докладът най-накрая е публикуван след продължително закъснение. Един бърз поглед по него е достатъчен за да се разбере защо ЕСА го криеше толкова време. Докладът може да се разгледа като обвинителен акт срещу самия Пилинджър и неговия екип, та дори и срещу ЕСА!
Но нека първо да разгледаме – кой е всъщност проф. Колин Пилинджър?
Той живее във Англия – центъра на ексцентрични личности. Пилинджър не само е ексцентричен, той понякога дразни и с поведението си. Изказванията му са националистични и най-вече насочени срещу САЩ. Той твърди, че сръчността на британските специалисти ще позволи да бъде построен качествен космически кораб за много по-малко пари отколкото корабите на янките.
За да може Бийгъл 2 да кацне на Марс, той първо трябва да бъде изстрелян. Това означава, че ЕСА трябва да одобри проектът и той да полети заедно със Марс Експрес. Интересното е, че за тази цел трябва да бъдат заделени достатъчно средства за проекта, а през 1998 г. ЕСА дава съгласието си след като са набавени само половината от необходимите пари!
А колко пари са похарчени това никой не знае със сигурност. Колин Пилинджър пази тази информация в тайна. Знае се само, че професорът настоява проекта да бъде изцяло финансиран от публиката и частните компании и някои хора изпращат дарения. Даренията се оказват недостатъчни, Пилинджър се обръща към Британската космическа агенция. Парите, изцедени оттам също не стигат и последната надежда е ЕСА. Друга малка тайничка е, че е възможно някои от компаниите да са работили за Бийгъл 2 без пари и никой не трябва да знае за това.
Към средата на 2000 година ръководството на ЕСА се изнервя и моли лабораторията по реактивно движение на НАСА да оцени проекта. Оценката се съставя от Джон Касани и според нея проектът е зле изпипан. Корабът няма достатъчно маса, срокът за разработка не е достатъчен, системата за кацане не е надеждна. Екипът на Касани прави много точна оценка къде са проблемите, но нито ЕСА, нито екипът на Бийгъл 2 обръща внимание на това.
За тези от екипа на Бийгъл 2, които са наред с мозъка си е ясно, че мисията има приблизително само 50% шанс да успее. Но това не успява да заглуши крясъците на пресата, която парадира с проекта и ръководителя Колин Пилинджър. Смята се, че към 2001 година ЕСА се съгласява да плати пари за Бийгъл 2, за чудо и приказ на хората. С това проблемите обаче не приключват.
През 2002 година се оказва, че въздушните възглавници са негодни. Екипът прави нов дизайн на парашута и на въздушните възглавници и неизвестно как успява да се справи с графика и да подготви Бийгъл 2 за изстрелване през 2003 година! Разбира се, дали новият парашут е бил надежден не е ясно, защото това е една от възможните причини за провал.
Ясно е, че Бийгъл 2 изобщо не е трябвало да лети. С толкова много проблеми ЕСА решава да изстреля малкият спускаем апарат и това е голям грях за агенцията. Тя губи част от престижа си и понеже спускаемият апарат се третира като инструмент на Марс Експрес, загубена е част от основната мисия на кораба.
И така какво да кажем в заключение? Най-важното – просенето на пари не е адекватно решение при строежа на космически кораб.