Статия на Светослав Александров от ноември 2007-ма година. За хората, които се интересуват от космически изследвания Венера обикновено се възприема като скучна планета. Това е така, защото повърхността й е постоянно скрита от облачна атмосфера. Но под тази облачна атмосфера има какво да бъде изследвано, така че според мен Венера надали може да се оприличи като скучна планета!
Венера
Когато хората погледнат към небето рано сутрин, преди изгрев или късно вечер, веднага след залез Слънце те наблюдават една ярка светла "звезда", която българите наричат Зорница или Вечерница. Но всъщност това не е звезда, а е планетата Венера, която представлява интересен обект за научни изследвания.
Често изследователите наричат Венера "Земна посестрима" заради приликите с нашата планета. Диаметърът на Венера е 12 103 километра, а диаметърът на Земята е 12 756 километра. Има сходство и в средната плътност - 5.52 грама вещество на кубичен сантиметър за Земята и 5.24 грама вещество на кубичен сантиметър за Венера. Счита се, че Земята и Венера са произлезли от една и съща материя на облака, формирал Слънчевата система. Но с това сходствата и приликите свършват.
Ако трябва да опиша понятието "ад" със съвременни понятия аз намирам Венера за най-правилното описание на ада. Температурата на повърхността на Венера достига 470 градуса по Целзий, а атмосферното налягане е 90 пъти по-голямо от земното. Атмосферата на Венера почти не съдържа вода, като 97% от състава й е въглероден диоксид, като облаците в горните слоеве съдържат сярна киселина. Венера няма луни и магнитно поле. Тя се върти около оста си в обратна посока много бавно - веднъж за всеки 243 земни дни. Така че ако нямаше толкова плътна облачна атмосфера един наблюдател стоящ на венерианската повърхност би наблюдавал следното: Слънцето изгрява от запад и залязва на изток изключително бавно, почти незабележимо.
Космическият кораб Магелан
Космическият кораб Магелан е бил дълъг 4.6 метра, а високочестотната му антена е имала диаметър 3.7 метра. Прикачен за ретроракетите и напълнен с гориво общото тегло на Магелан е било 3 460 килограма.
Високочестотната антена е била използвана както за комуникация, така и за заснемане на радарни изображения. Тя е била останала от мисиите на НАСА Вояджър. Голяма част от хардуера на Магелан всъщност е била взаимствана от резервни части на други мисии, които са останали на Земята. Една от антените на Магелан е била от проекта Маринър 9. Компютърните системи са били пък взаимствани от проекта Галилео.
Магелан е бил космически кораб, който е добивал електроенергия посредством слънчеви панели. Те са били два на брой, имали са квадратна форма и всяка страна на квадрата е била с дължина 2.5 метра. Докато мисията е продължавала, качеството на работа на слънчевите батерии прогресивно се е влошавало (както е и било очаквано) и към края на мисията използването на електроенергия е трябвало да става много внимателно.
Мисията е била наименувана в чест на изследователя от 16 век Магелан, който за пръв път е обиколил Земята по океан.
Начало, развитие и край на мисията
Магелан е изстрелян на 4 май 1989 година на борда на совалката Атлантис. Това е и първата мисия, която е изстреляна на борда на совалка. Но Атлантис е доставила Магелан само в ниската околоземна орбита. Оттам твърдогоривен двигател е бил запален, изпращайки кораба на 15 месечно пътешествие, през което той е обикалял около Слънцето до окончателното си пристигане в орбита около Венера, което се е осъществило на 10 август 1990 година. Орбитата е била полярна, което означава, че Магелан е можел да извършва детайлни наблюдения на северния и южния полюс на планетата.
По време на мисията Магелан е бил използван за пръв път в историята на космическите полети да тества технологията еърбрейкинг с цел промяна параметрите на орбитата. Технологията, която е свързана с известен риск се състои във въвеждането на кораба в горните слоеве на атмосферата, където силите на триене и съпротивление намалявали скоростта му. След успешните тестове на технологията тя бе внедрена и на други сонди - Марс Глобъл Сървеър, Марс Одисей, Марс Риконисънс Орбитър.
През октомври 1994 година Магелан изгоря в атмосферата на Венера успешно осъществявайки едно от най-детайлните междупланетни изследвания в човешката история.
Научни резултати
Магелан успя да картографира 98% от цялата повърхност на Венера. Това бе осъществено посредством радарна технология. Тъй като Венера е забулена от облачна атмосфера няма начин планетата да бъде картографирана по обикновения начин посредством оптическа камера.
Магелан откри, че повърхността на Венера е относително млада. Венера е образувана преди 4.5 милиарда години, възраст, сходна с възрастта на Земята. Но учените считат, че самата повърхност е относително млада - на 500 милиона години. Това означава, че някакво събитие преди 500 милиона години е променило цялата повърхност. Учените мислят, че става въпрос за масивни изригвания от лава. Въпреки че Венера може все още да има активни вулкани и днес след сравнение на снимков материал от Магелан не са открити действащи изригвания.
Въпреки че някои учени считат, че Венера в миналото е била нормална планета и е станала жертва на парниковия ефект, който е създал изключително високи температури, няма данни от Магелан, които да показват, че в миналото е имало водни басейни. Освен това проучването на повърхността не показва някакви признаци за ерозия, причинена от вода, въпреки че има данни за ерозия, причинена от вятър.
Една от надеждите на учените, че на Венера може да има тектонични движения, които на Земята създават земетресения не успя да бъде оправдана. Няма данни от Магелан, че такива събития настъпват и днес. Учените подозират, че въпреки че размера на Венера е подобен на Земята, вътрешните строежи на двете планети съществено се отличават един от друг. По-точно - изглежда, че Венера не притежава астеносфера, слой, който на Земята се намира между кората и мантията.
Учените също така се удивляват и на разпределението на вулканите на Венера. На Земята вулканите са в групи. Но вулканите на Венера са в по-голяма или в по-малка степен разпределени случайно по повърхността на планетата. Учените бяха изненадани също така да открият огромни канали, които представляват канали от лава.
Изображения
В тази част ще бъдат представени част от изображенията на мисия Магелан.
ЛИТЕРАТУРА:
http://www2.jpl.nasa.gov/magellan/ - Мисия Магелан към Лабораторията за реактивно движение на НАСА.