Светослав Александров, статията е написана през ноември 2007 година. Единствените планети, до които СССР има мисии са Марс и Венера. Марсианската програма е до голяма степен провал - само няколко орбитални апарата и един спускаем, който дори не успя да изпрати снимки след кацането си. След 1973 година за учените на СССР стана ясно, че губят битката със САЩ за Марс и се насочиха към Венера, която няма толкова трудни за кацане условия. Именно там съветските учени пожънаха големи успехи.
Съветските мисии от серията Венера са наистина блестящи и представляват едно от върховите постижения на космическата програма. Към 2007 година мисиите от серията Венера са единствените, които са изпратили панорамни изображения от повърхността на планетата и изглежда тази тенденция ще продължи и за напред, защото в близките години не се планира да бъде построен нов спускаем апарат, който да функционира на горещата повърхност. Самото изпращане на спускаем апарат на Венера е и неизгодно - в тези екстремни условия той не би функционирал продължително време. Затова е по-удобно да изследваме планетата от орбита.
Ранни опити на човечеството да достигне Венера
Първите опити да бъде облетяна Венера датират още от 1961 година. Тогава при старта си Венера 1 се отправя към планетата с цел облитане, но по пътя сигналът е изгубен.
След 1961 следват множество опити на СССР да изпрати венериански безпилотен кораб, но поради проблеми с ракетите нито един не успява да достигне Венера. Изстрелването на американската сонда Маринър 2 през 1962 година е успешно, тя успява да изпрати данни от планетата и на този етап СССР губят в надпреварата.
През 1965 година Венера 2 и Венера 3 най-сетне са успешно изстреляни. Сигналът с Венера 2 е загубен малко преди пристигането, а сигналът с Венера 3 е загубен преди навлизането в атмосферата. Макар и неуспешен, Венера 3 е първият апарат от човешка ръка, който достига до повърхността на друга планета извън системата Земя-Луна.
Но през 1967 година след множество опити СССР успяват! Венера 4 е изстрелян успешно и на 18 октомври 1967 година навлиза в атмосферата. Той функционира дълго време, през което изпраща съществена информация за Венера. Според анализа на сондата венерианската атмосфера се състои предимно от въглероден диоксид. Атмосферното налягане е изключително високо. Температурата на атмосферата също е много висока.
През 1969 година отново е пожънат успех. Венера 5 и 6 са две сонди, които навлизат в плътната атмосфера. Те също успяват да изпратят към Земята полезни данни.
През 1970 година се случва нещо неповторимо в човешката история! Венера 7 навлиза в атмосферата на 15 декември, а по-късно капсулата каца.В продължение на 23 минути много слаб сигнал от повърхността е предаван към Земята! Венера 7 се превръща в първия космически кораб, който предава сигнал от повърхността на друга планета след кацането си. Огромен инженерен успех за съветската програма! През 1972 година успеха е повторен от Венера 8, но сондата функционира за по-дълго време на повърхността - цели 50 минути и 11 секунди.
Първите снимки от повърхността на Венера
На 22 октомври 1975 година Венера 9 успешно каца на повърхността на Венера. Този космически апарат извършва още едно постижение в човешката история - за първи път към Земята са изпратени снимки от повърхността на друга планета! Само няколко дена по-късно - на 25 октомври Венера 10 също каца и също успява да изпрати снимки!
През 1978 година на Венера кацат Венера 11 и Венера 12. Съветската литература не споменава за наличието на камери на тези апарати, но в други източници ще срещнете, че камери са били монтирани на борда. Покритията на камерите обаче не са се отделили от кораба и снимки не са били могли да бъдат направени.
Венера 11 и 12 се считат обаче за успешни мисии. Резултати от другите научни инструменти, които са функционирали са показали, че на Венера има гръмотевици и светкавици. На Венера 11 се дължи и откритието на въглероден моноксид в атмосферата на планетата.
През 1981 година кацат Венера 13 и Венера 14. С помощта на тези сонди американецът Дон П. Митчел изготвя първите цветни снимки на венерианската повърхност, които са публикувани в последствие. На страницята на КОСМОС БГ са публикувани оригиналните снимки от Венера 14.
Венера 13 и 14 успяват да вземат проби от почвата. След внимателен анализ се оказва, че пробата на Венера 14 е много сходна с океанските толеитични базалти. Пробата на Венера 13 пък представлява слабо диференцирани меланократични алкални габроиди. Температурата, измерена на повърхността на Венера от Венера 13 е 457 градуса по Целзий, а атмосферното налягане - 83 земни атмосфери. Венера 14 измери температура 465 градуса по Целзий и атмосферно налягане - 97 земни атмосфери.
Последните мисии от серията Венера - Венера 15 и 16 са били орбитални апарати и не са кацали, а са се занимавали с картографиране на планетата. Радарните карти, получени при това обаче са били с по-ниско качество от тези на Магелан, получени в началото на 90-те години на миналия век.
ЛИТЕРАТУРА:
http://nssdc.gsfc.nasa.gov/planetary/venera.html - Soviet missions to Venus
Всички изображения в тази статия са взети от този уеб адрес.