Десет причини за загубата на интереса към космическите изследвания
(авторска статия от Светослав Александров, администратор на сайта - от месец февруари 2009 година)
Космическата совалка ще бъде „пенсионирана“ догодина. Тогава се очаква и Международната космическа станция да бъде завършена, след което НАСА ще се концентрира и ще построи нов космически кораб, с помощта на който човек отново ще се върне на Луната и ще се устреми към Марс. Когато обаче плановете за завръщане на Луната и последващи полети към Марс бяха публикувани на страниците на НАСА, новата програма не успя да събуди интереса на младите. Което подтиква малкото останали ентусиасти на космическа тематика към размисъл – защо това се случва? Защо хората не са толкова ентусиазирани, колкото са били през 60-те години на миналия век?
От друга страна тези дни имах възможност да разговарям с една жена, която е родена и живее в Китай. Най-обикновена жена, която никога не е работила в космическия отрасъл. Но това, което ми направи впечатление бе ентусиазмът, с който разговаряше с мен за полетите на Янг Ливей (първият китаец в орбита, 2003 г.), на Чжай Чжиганг (първият човек, излязъл в открития космос, 2008 г.), първата мисия на Китай до Луната (Чанг'e 1, 2007-2009 г.). Жената ме осведоми също така, че всички тези успехи вдъхновяват младежите в Китай и събуждат желанието им да се развиват и да завладяват много хоризонти. Звучи интересно, нали? Което показва, че не навсякъде по Земята хората са така апатични, когато стане въпрос за космически изследвания.
Все пак, защо хората в Америка и Европа не се интересуват от космически изследвания, а ситуацията в Азия е различна? В тази статия аз предлагам десет възможни причини за това.
1. Неизпълнени обещания
Когато космическата совалка и плановете за космическа станция бяха представени, се считаше, че експериментите в орбита ще ни помогнат за да създаваме нови сплави и да произвеждаме нови животоспасяващи лекарства. На практика нищо подобно не се случи. Подобен опит да се оправдае съществуването на совалката и станцията доведе до негативен резултат и днес след 30 години хората все още продължават да умират от различни заболявания. Но дори и да се намери начин да се произведе дадено лекарство в орбита, доставката на суровини в орбита и връщането на продукта на Земята би струвало толкова много, че подобно начинание би изглеждало безсмислено.
2. Преследват се скромни цели
Това е може би втората най-важна причина за загубата на интерес към космическите изследвания. Колко хора, живели по времето на „Аполо“ са си представяли, че другите планети и звездите са на една педя разстояние? Предполагам – много. Но след мисиите „Аполо“ бюджетът за космонавтика е орязан, човек напуска Луната и до ден днешен не е напускал околоземна орбита. Космическата станция, колкото и голям и амбициозен проект да е, няма много допирни точки със завземането на нови светове, освен че там се тестват технологии, които евентуално биха могли да се използват при бъдещи мисии. А безкрайните пътешествия в околоземна орбита омръзват бързо.
3. Съвременните космически проекти отнемат много време.
Има ли някой на тази земя, който обича да чака години наред, докато дадено нещо се случи? Съмнявам се. Програми като космическата совалка и международната космическа станция се простряха в продължение на десетилетия. Сравнете това с шейсетте години на миналия век, когато всяка година се случваше нещо ново – първи човек в космоса, първи снимки на обратната страна на Луната, първи човешки крак на Луната. Статичността на съвременните програми – безкрайни полети от тук до станцията и обратно, без да се случи нищо ново и различно от това, комбинирано с обещания: „Като добием опит, ще отидем да населим Луната и Марс“, изнервя. На хората наистина не им се чака.
За сметка на това в Азия непрекъснато се случват нови и нови събития. Първи полет на китаец в космоса, първа китайска, японска и индийска сонда до Луната, първи сателит, изстрелян с иранска ракета. За хората там тези събития са нови, нещата се развиват динамично, младите се впечатляват.
4. Космонавтиката е нещо чуждо и далечно – така разсъждават много хора
Това твърдение има общи допирни точки с 4-та точка. На хората им писна да чакат да строят встрани от космическите изследвания. Все още космосът е трудно достъпен, все още няма туристически полети в суборбиталното пространство и орбита, като изключим малкото богати милионери, закупили билет към МКС. Надяваме се, че скоро това ще се промени, а космосът да стане евтин и достъпен, както съвременните самолетни екскурзии.
5. Космонавтиката според много хора е свързана с излишно разхищение на пари.
Вероятно сте чували подобно твърдение и друг път: „Имаме си толкова проблеми тук на Земята, хора гладуват и умират, а ние къде сме тръгнали“. За това е виновна донякъде лошата преса. Нека да вземем един елементарен пример – миналата година астронавтката Хайди Пайпър изпусна торба с инструменти по време на космическата си разходка. Веднага след това се появиха гръмки заглавия от сорта на: „Торба за 100 милиона долара бе изгубена в космоса“. Естествено, като човек прочете подобно нещо, си казва – „абе те тия в космоса харчат толкова пари, а нищо хубаво не сме видяли от тях“.
Медиите обичат да раздуват провалите и причините за провалите. Обикновено в пресата се появява съобщение за даден полет, когато той се провали, докато на успешните такива изобщо не се обръща внимание. Нека да ви задам три въпроса – колко от вас знаят, че в течение на 30 години ние имаме две катастрофи на совалки? А колко от вас знаят, че е имало 129 успешни мисии на совалки? Колко от вас знаят, че благодарение на изкуствен спътник на НАСА ние знаем за разрушаването на озоновия слой и ако нямаше космическа програма надали щяхме да знаем за замърсяването на околната среда? (Забележка – ракетите също отделят вредни емисии, но те са нищо в сравнение с вредните емисии от автомобили и предприятия) Сигурен съм, че повечето от вас ще успеят да дадат положителен отговор на първия въпрос, а отрицателен – на вторите два. Това е показателно!
6. Научната фантастика и реалността не вървят ръка за ръка
За голямо съжаление, голяма част от събитията, предвиждани от бащите на научната фантастика, не са се случили. Още нямаме бази на Луната. Още не сме пътували до Марс и звездите. Още нямаме разумни роботи като тези от разказите на Азимов, които да пращаме на Меркурий. Още нямаме летящи автомобили. Макар че много хора очакват тези научнофантастични разкази да вдъхновяват младите хора (и някои действително се вдъхновяват), много са изгубили вярата, че всичко това наистина ще се случи.
7. Безсмислено е да се пътува в космоса, след като вече е доказано, че на Луната и Марс има само камъни и нищо друго
Познато твърдение? Докато е вярно, че в Слънчевата система най-вероятно няма разумен живот, на Луната и Марс могат да се научат много неща, които да са ни полезни – например за еволюцията на Слънчевата система. Освен това Венера и Марс са полезен модел, с помощта на който можем да изучим глобалното затопляне – там има въгледвуокисна атмосфера, а въглеродният диоксид е основната причина за това.
8. Бъдещите проекти на НАСА изглеждат като повторение на старите.
Много хора виждат „Орион“ и „Констелейшън“ като повторение на мисиите „Аполо“. Новите мисии дори се наричат „Аполо на стероиди“. Защо да се повтарят неща от миналото, вместо да се направи нещо уникално и ново?
Пак повтарям – полетите на Китай и тези от азиатските страни са действително нови за техните жители, те се следят с голям ентусиазъм там и това възбужда интереса на местните граждани.
9. Разпространението на конспиративни теории
За съжаление, лъжетеории от сорта, че човек никога не е бил на Луната подкопа вярата на човек в НАСА и правителствените агенции като цяло.
10. Имам си кола, работа, щастлив съм с всичко, което ми принадлежи и нищо друго не ме интересува.
За съжаление и това съм го чувал. Не желая да го коментирам.