Статия, написана от Светослав Александров през декември 2007 година. През 2007 година се случиха изключително интересни събития. Вероятно от началото на новото хилядолетие това е най-напрегнатата година по отношение на космическите полети. Имаше както провали, така и забележителни успехи. Не може иначе – космическите полети са рисковани. Случват се и инциденти – за щастие, тазгодишните са без трагични случаи.
Провалите
Първата неприятна изненада настъпи на 30 януари. Ракетата Зенит 3СЛ , която трябваше да изведе на геосинхронна орбита сателита Комсат се взриви на стартовата площадка. Експлозията беше забележителна, но освен това нанесе и решителен удар върху пазара на изкуствените спътници. Както знаем, построени са множество изкуствени спътници, и много от тях вероятно никога няма да напуснат Земята защото ракетите и финансовите средства не достигат. А когато една ракета излезе от строя, настъпва цяла каша с графика на изстрелванията. До края на 2007 година полетите на Зенит все още не са възстановени.
След по-малко от два месеца, на 21 март нов провал нанесе удар, този път върху частната космическа индустрия. Полетът на ракетата Фалкон 1 започна успешно и продължи така до отделянето на степените. Но след като бе запалена втората степен и горенето продължи известно време ракетата излезе от строя. Тя така и не достигна орбита.
Но голямата изненада дойде на 15 юни! Самата ракета Атлас 5, която се счита за най-стабилна не успя да изведе изкуствените спътници НОСС на правилната орбита поради проблеми със степента Центавър. Вместо това космическите апарати коригираха орбитата си за сметка на собствено гориво и продължителността на работата им ще бъде съкратена.
На 5 септември и ракетата Протон-М се провали. Ракетата Протон много често се проваля, но за пръв път от толкова години неразделяне на първата от втората степен доведе до провала. Въпреки всичко, полетите не бяха спрени и Протон вече извърши няколко успешни полета след като бързо се съвзе от удара.
Пилотираната програма
Пилотираната програма продължи и през 2007 година своето безсмислие. В началото на годината градушка очука крехката совалка Атлантис и я изведе от строя за няколко месеца. НАСА откри годината чак на 8 юни, когато Атлантис се отправи към Международната космическа станция. Атлантис достави на борда на МКС гредата Старборд С3/С4.
На 8 август излетя совалката Индевър. Тя достави гредата С5.
Но вероятно най-значимите събития се случиха през октомври. На 23 октомври Дискавъри се отправи към МКС и прикачи към станцията модула Хармония, който е свързващо звено между комплекса и бъдещите лаборатории, които ще бъдат прикачени. Освен това по време на тази мисия се случиха някои интересни събития:
-
При преместването на гредата П-6 бе установено разкъсване на слънчевите панели. Астронавтът Скот Паразински успешно ги поправи.
-
Бе установена повреда на въртеливата свръзка SARJ – тя бе пълна с медни стружки. Става въпрос за точно този SARJ, който е към гредата Старборд С3/С4, която бе прикачена ... едва тази година! На МКС за съжаление изглежда, че всичко се износва по-бързо от очакването.
До края на годината НАСА не успя да изстреля Атлантис повторно, оставайки само с три полета през 2007. Модулът Колумбус така и не полетя и доставянето му ще стане след поредното отлагане.
През 2007 година многобройните отлагания на совалката и непрекъснатите повреди на Международната Космическа Станция правят завършването й още по-несигурно. През тази година пилотираната програма претърпя много критика.
През септември нобеловият лауреат Стивън Уийнбърг отбеляза, че безпилотните марсоходи Спирит, Опортюнити, и телескопа Хъбъл са изключително важни за напредъка на науката. Не така обаче се изрази той за Международната космическа станция и пилотираната програма на НАСА. Неговите думи, цитирани дословно са:
„Международната космическа станция е орбитална пуйка. Никаква сериозна научна дейност няма на нея. Почти мога да кажа, че никаква научна дейност няма на нея. И ще продължа по-нататък – цялата пилотирана програма, колкото и да е скъпа, не е довела до нищо ценно за науката“.
Уейнбърг продължи:
„Аз мисля, че на хората бързо им доскучава когато астронавтите играят голф из космоса. Изстрелването на хора в космоса и кацанията на Луната през 60-те наистина привлякоха публиката, но тези дни са в далечното минало“.
Безпилотно изследване на далечния космос.
Тук се случиха възможно най-интересните събития, които си струва да бъдат отбелязани.
На 25 февруари космическата сонда Розета облетя Марс. Така Розета се превърна във втората сонда на Европейската космическа агенция, изследвала Червената планета.
На 28 февруари Нови Хоризонти облетя Юпитер и за първи път от няколко години тази планета и Галилеевите спътници бяха проучени отблизо. Бяха направени изображения на Европа и вулканичния Йо.
На 5 юни Месинджър облетя Венера. Той проучи планетата заедно с европейската орбитална сонда Винъс Експрес.
На 4 август бе изстреляна американската сонда Феникс лендър, която ще кацне на северния полюс на Марс за да търси следи от живот. На 27 септември излетя и сондата Доун, която ще проучва Марс, Веста и Церера.
На 10 септември Касини облетя Япет и направи детайлни снимки на тази луна на Сатурн. Това бе истинска Артър Кларкова одисея.
На 3 октомври японската сонда Кагуя навлезе в орбита около Луната и започна детайлно проучване на нашия естествен спътник. Сред най-важните постижения беше и получаването на клипове с висока разделителна способност.
На 5 ноември китайската сонда Чанг-е навлезе в орбита около Луната и изпрати към Земята снимки с висока разделителна способност.
През това време продължиха работата си марсоходите Спирит и Опортюнити, както и сондите Марс Експрес, Марс Одисей и Марс Риконисънс Орбитър. Продължи работата си Винъс Експрес, която обикаля около Венера. Мисията на Юлисиз, която проучва Слънцето бе удължена отново. Касини направи мнгобройни облитания на Титан. Нови Хоризонти продължи своя път към Плутон, а на МЕСИНДЖЪР остана още малко до срещата с Меркурий.
Хаябуса пое своя път към Земята след посещението си на астероида Итокава. Така или иначе ние не знаем дали проби от там са събрани. Това ще се разбере след евентуално пристигане след някоя и друга година.
Заключение
До момента на писането на статията бяха осъществени 63 изстрелвания. От тях 58 бяха напълно успешни. Три бяха пълен провал, а 2 представляват частичен успех. Ракетата Молния М завърши своята кариера с един последен полет и бе „пенсионирана“. Ариана 5 осъществи 5 успешни полета. Ракетата Делта 2 успешно продължи своята кариера. Ракетите Протон, Атлас, Зенит имаха провали. Ракетата Делта 4 Хеви летя отново и полетът бе успешен.