Светослав Александров - статия от месец януари 2008 година. Професор Стивън Уейнбърг привлече вниманието на медиите след като миналата година остро разкритикува Международната космическа станция, наричайки я „орбитална пуйка“, ненужна, инфантилна програма.
Сам Динкин наскоро публикува в сайта Космическа критика (thespacereview.com) интервю със Уейнбърг и вече даде позволение да преведа интервюто на български. Интервюто е изключително интересно. Приятно четене!
Интервю със Стивън Уейнбърг – част 1.
Да изследваме космоса с хора... Image Credit : NASA/JPL
Или да го изследваме с безпилотна техника. Image Credit : NASA/JPL-Solar System Visualization Team
(Credits : Sam Dinkin / thespacereview.com )
Международна космическа станция
Сам Динкин (Космическа критика): Вие наричате Международната космическа станция (МКС) „орбитална пуйка“ и привлякохте вниманието на медиите. Мислите ли, че решението да построят МКС е глупаво като се има впредвид, че не са предвидили никаква научна дейност за нея в първите години от проекта?
Професор Стивън Уейнбърг: Да, аз мисля, че МКС е просто един пример за глупавото подчертаване на пилотираната програма на НАСА. В началото МКС е била предвиждана да бъде платформа за бъдещи полети до Луната и Марс, но по-нататък орбитата й беше променена, за да поддържа руските кораби. Имало е продължителни усилия да оправдаят съществуването й поради науката, която се прави там. Но от моя гледна точка, която се крепи на основна физика, астрономия и най-вече космология, МКС не е допринесла с нищо в развитието на тази област. Ако беше аз щях да науча.
От друга страна аз съм чувал за растеж на кристали и биологични проучвания. Тук аз не съм компетентен да отсъждам, затова се обърнах към хора, на които имам доверие. Така по същия начин научавам, че станцията няма никакъв ценен принос.
КК: Тя не е започнала дори проучванията си в тази област. МКС не е активна като лаборатория, но аз съм съгласен с теб че растежа на кристали и индустриалното оправдание за МКС изглежда слабо. Но дори и да откриеш някакъв изключителен нов метод да произвеждаш нещо в орбита, наистина струва ли си да построиш фабрика там като се има впредвид цената на доставката?
Уейнбърг: Да, това е глупаво. Факт е, и Робърт Парк го е казал, цената да доставиш нещо от орбита със совалката е толкова висока, че дори и да намериш начин да превърнеш олово в злато, няма да има никакъв смисъл – в буквалния смисъл – защото струва 10 000 долара/паунд да доставиш нещо от орбита със совалката.
КК: Значи дори и да доставиш олово на МКС и да го върнеш обратно под формата на злато няма да оправдае цената си. Това е много забавно.
Уейнбърг: Глупаво е.
Факт е, че президентът Буш обяви своето виждане за отиването на Луната и Марс, след което НАСА обяви, че дейностите на МКС ще бъдат ограничени за да подкрепят идеите на Буш. От това което мога да наблюдавам, това би означавало тестване на екипировката в условия на микрогравитация. Аз съм съгласен, че единствения начин да проучим тези ефекти е да изкараме хората в космоса.
Това повдига по-голям въпрос: Струва ли си да правим това?
КК: Може би по-добре е да инвестираме в някоя евтина технология, която ще ни позволи да имаме изкуствена гравитация – като кабел между два въртящи се обекта.
Уейнбърг: Аз не споря за това. Бих искал да призная, че може би МКС е добро място, където можем да проучваме ефекта от микрогравитацията върху хората, но аз не се интересувам от това. Единствения смисъл човек да проучва това е ако има намерение да продължи изследването на космоса от човек. Но през този век аз не виждам смисъла от това.
КК: Дори и да решим, че искаме да продължим изследването и има лоши ефекти от престоя в микрогравитация, защо трябва да изпратим сега човек като ще го открием и при следващия човек? Няма морално оправдание – не е като да решаваме проблема на милиони болни докато тестваме един човек като опитно зайче.
Уейнбърг: Има други рискове, много по-належащи, като например космически лъчения и слънчеви изригвания. Опасността от слънчеви изригвания е много по-голяма по път към Марс отколкото на МКС, защото Земното магнитно поле те пази дори и на МКС. Не виждам смисъла от МКС. Не, не.
НАСА и науката
Уейнбърг: Искам да покажа един случай, който показва неуважението на НАСА към науката в сравнение с изпращането на хора в космоса. Има инициатива от Сам Тинг, Нобелист от Масачузетския институт, който построи инструмент, наречен Алфа Магнетик Спектрометър. Целта на този уред е да проучва космически лъчи над земната атмосфера. Космическите лъчения с над определена енергия в наземни условия могат да бъдат проучвани само индиректно като изучаваме потоците от заредени частици, които те продуцират. Много е трудно – губи се цялата информация за посоката от която те идват. Губи се и информация за състава на лъченията. Единственото нещо, което може да се заключи от потоците заредени частици е каква е енергията им.
Инициативата цели за първи път да проучим високоенергийните лъчения над земната атмосфера. Спектрометъра бе построен за 1 милиард долара. Парите не дойдоха от източници на НАСА, а главно от Европа. НАСА обеща, че ще закара инструмента на МКС със совалката. И сега агенцията не е изпълнила обещанието си. НАСА каза, че не иска да отдели четвърт от товара на совалката си за да закара АМС към МКС – и просто обърнаха гръб на инициативата.
КК: Дори и по отношение на микрогравитацията те обърнаха гръб на Японците с тяхната центрофуга.
Уейнбълг: Което е много смешно, защото единствения добър аргумент за да построим МКС е, че ние сме поели обещание и трябва да го спазим. Те уважават обещанието да завършат строежа на МКС, но не уважават обещанието да я използват след това!
КК: И така ние ще имаме накрая голяма празна Международна космическа станция.
Уейнбърг: МКС е само част от всичко това, МКС струва много пари, но в сравнение с виждането на Президента за Луната и Марс това са малко пари. МКС, доколкото съм чувал струва между 25 милиарда и 60 милиарда. Не знам, може да струва и 100 милиарда.
Мисията Луна-Марс – тя ще струва стотици миларди, няма да се учудя дори да са трилиарди! Трилиард тук, трилиард там, така парите текат.
КК: Никой не говори за финансиране в рамките на година.
Уейнбърг: Така е.
КК: Дори и да финансираме с текущия бюджет от 16-20 милиарда долара, това пак би изхвърлило всяка друга програма, която НАСА прави.
Уейнбърг : (...) Има една програма, която се казва Отвъд Айнщайн. Тя първоначално се състоеше от различни компоненти:
-
Един компонент да изучава тъмната енергия.
-
Един компонент да изучава микровълновите лъчения, търсейки следствия от ефкета на гравитационната радиация.
-
Друг компонент е да изучава гравитационната радиация директно – така наречения спътник ЛИЗА който ще служи като изключителна вълнова антена в космоса
-
Още една програма наречена КОН-Х за да проучва рентгенови лъчения от източници като черните дупки.
Очевидно само един от тези проекти ще продължи напред. Националното дружество по изследванията препоръчало това да е проекта за изучаване на тъмна енергия, за който аз мисля, че е най-добрия. Другите също са ценни. Хора са прекарали голяма част от кариерата си работейки върху тях. Те очакват, че ще продължат работата си по някаква методика. Няма изглед че друг освен първия проект ще бъде финансиран.
Има друга програма, наречена Експлорър, която изпълнява проекти на ниска цена. Такава цена, за която например WMAP струва. В началото се предполагаше, че ще има съревнование между проекти Експлорър. Но сега цялата програма е замразена.
КК: Разочароващо.
Уейнбърг: Това се е случвало из цялата история на НАСА. Агенцията спря две мисии на Аполо - 18 и 19, които бяха специално посветени на научна дейност.
КК: Значи Аполо е била програма относително бедна откъм научно отношение и науката предназначена за тези две мисии е била сериозна?
Уейнбърг: Не, по времето на Аполо астронавтите наистина са вършели полезни неща. Те донесоха на Земята лунни проби. Те сложиха лазерен светлоотразител, който оттогава се използва за изучаване на движението на Луната с голяма точност. Това са неща, които е можело да бъдат свършени и от безпилотни ракети, но през онези дни състоянието на компютрите и роботите не е било такова, каквото е днес.
Днес ние може да се справяме отлично с роботи. Ние не трябва да връщаме роботите на Земята. Спирит и Опортюнити работят на Марс. Те не искат да се прибират обратно.
Спирит и Опортюнити струват под 1 милиард долара. Сега сравнете това с цената, която бихме дали да пратим човек на Марс – последната е хиляди пъти по-висока. Ние може да изпратим цял куп безпилотни мисии, които ще проучат цялата повърхност на Марс за много по-малко пари, отколкото ако изпратим човек, който ще проучва само един ограничен регион. Ако това, което те намират не бе интересно, на кой ще му пука?
Пилотираната програма – целта на НАСА
КК: Мислите ли, че НАСА се е превърнала просто в поредния работодател?
Уейнбърг: Е, тя дори и преди е била, като всяка федерална програма, един работодател. Не, аз не мисля така. Не бих казал „просто поредния работодател“. Лидерството на НАСА се осланя предимно на човешкото изследване. Мисля, че сегашния администратор на НАСА – Майк Грифин, е твърде откровен относно това. Той казва, че ние се опитваме да направим място за науката, но науката не е единствената цел на НАСА. Буш е казал – ние имаме намерение да отидем до Луната и Марс. И това е, което имаме намерение да правим. Пилотираните полети представляват задънена улица.
КК: Вие казахте „детински работи“
Уейнбърг: Това е, което те представляват всъщност.
КК: Но имаме ли нужда от НАСА ако нямаме пилотирани полети?
Уейнбърг: Аз мисля, че космическите полети – в частност безпилотните проекти – са изключително важни за нас. Със сигурност космическата наука има огромна икономическа и военна стойност, а също така и научна стойност. Част от дейността може да бъде поета от частния сектор. Част от дейността – военната дейност – трябва да бъде поета от правителството. Това не се прави от НАСА. Научната дейност също има своето отношение към военните и икономическите дейности. Ето как тя е толкова ценна.
КК: Откакто совалката бе построена опита ли се НАСА да подтикне развитието на технологията в космоса?
Уейнбърг: Мисля, че спътника WMAP беше изключителен. Той бе изстрелян, обиколи Луната, набра скорост, отиде до точката на Лагранж и започна служба. Там ще работи и космическия телескоп Джеймс Уеб. Там, на милиони километри от Земята те няма да могат да бъдат поправяни, затова трябва да работят съвършено от самото си начало. Това за мен е подтикване развитието на технологията.
Спирит и Опортюнити, марсоходите, са връх в развитието на технологията. Те оказват огромно влияние тук, на Земята. Роботите често вършат работа, която на Земята се счита за трудна, скучна, опасна. Аз мисля, че НАСА трябва да има много мощна роботизирана програма! Тъй като сме инвестирали много в пилотираната програма, аз не казвам напълно да я зарежем. Мисля, че трябва да я поддържаме. Може да се окаже полезна за в бъдеще. Например, астронавтите могат да продължат да обслужват Хъбъл, да отиват в околоземна орбита.
КК: Дори и да не е ефективна икономически, ние поддържаме нивото на работата, и така крепим националния престиж. Дори и да не можем да оправдаем голям бюджет, малък бюджет е приемлив.
Уейнбърг: Да, и аз мисля така. Малък бюджет е приемлив. Аз мисля, че е добре да поддържаме технологията, вероятно може да напредваме по този начин, винаги с идеята че сме полезни. Грандиозните планове за хора до Марс обаче не са полезни.
КК: Не са все още.
Възможност за Марс
Уейнбърг: Представете си, че един от тези роботи открие следи от живот на Марс и след като бъде направен опит да анализират нещата с робот, ти решаваш, че има нужда от човек, който би преценил на място ситуацията. Тогава бих одобрил мисията.
КК: Аз не мисля, че бих, защото ако въпросът в случая е „Как живота на Земята е възникнал?“ дори и да похарчим 100 милиарда долара може да не си струва. Ако ние платим 50 милиарда долара тук на Земята, вероятно ще изобретим изкуствен интелект.
Уейнбърг: Е, не, аз не съм съгласен с това. Аз мисля, че въпроса е много мистериозен. Нещо което хората като цяло, включително и аз, искаме да знаем: „Колко често се среща живота във Вселената?“. Ние не сме в състояние да изчислим това. Каква е вероятността една планета на определено разстояние от звездата си, със необходимия химичен състав, да произведе живот? Може би ние ще може да изчислим вероятността в бъдеще, но сега сме за никъде. Ние знаем, че не е нула защото живота се е зародил на Земята. Ние не знаем точно колко е. Вероятно като се има впредвид наземните условия, вероятността е 10%. Може пък да е едно на трилиони, трилиони, трилиони.
КК: Ние знаем, че не е едно.
Уейнбър: Ние дори не знаем това, защото още не сме посетили планети от земен тип. Хората мислят днес, че Марс е като Земята. Ние не знаем дали е така със сигурност, но постепенно хората приемат това. А дали планетата, подобна на Земя - Марс е формирала живот? Ако не е, тогава вероятността би била много малка.
КК: Би могла да бъде.
Уейнбърг: Тогава ще имаме два случая. В единия случай живота е възникнал. В другия случай не е. Ако на Марс живот е възникнал, аз бих казал, че хората ще сметнат, че е разумно да се счита, че живота е много често срещано явление във Вселената. Това би било различна картина на Вселената в която живеем. Аз бих похарчил много пари за това. Но, както е сега, да пратим един астронавт на Марс...
КК: Те ще изпратят множество мисии преди да изпратят една единствена пилотирана експедиция.
Уейнбърг: Аз бих искал да видя тези множество мисии преди да започнем да даваме пари да изпратим човек на Марс.
Морални сметки за Марс
КК: Ами ако говорим за еднопосочен билет както при Спирит и Опортюнити? Какво ще стане, ако някой пожелае да отиде там и да остане? Би могло да намали цената повече от половина ако нямаме гориво за връщане.
Уейнбърг: Не обичам да мисля за това.
КК: Помисли колко човешки живота може да спасим с половин трилиона долара дадени за медицината.
Уейнбърг: Знам. Това повдига въпрос със особен морален смисъл. Аз мисля, че философите имат фраза: „учение за нравствените задължения“. Как бихме отсъдили за дадено действие – просто заради желанието да постигнеш всичко? Или като погледнем върху качествената страна? Противно е за една правителствена програма да има нещо, което да включва самоубийство. Аз разбирам, че става въпрос за един единствен човек и че с останалите пари може да спасим други животи, но аз не...
КК: А какво ако пратим мисията с достатъчно провизии, ако доброволците имат добър шанс да оцелеят до края на живота си? Бихме могли да пратим много кислород и храна, ако не гориво...
Уейнбърг: Питаш ме къде трябва да се постави граница на всичко това ли? Не знам. Аз лично не искам да отида там.
КК: Достатъчно. Това е правителствена програма. Някакви възражения към частния сектор, към това някой да си рискува живота и парите за да има развитие в космическото дело? За да проучва космоса?
Уейнбърг: По принцип нямам. Аз имам, обаче възражения към икономическа система, която дава толкова пари на хората, че да си правят каквото им скимне с тях. Аз не мисля, че хората трябва да бъдат мръсно богати.
КК: А ако някой има 10-20 милиарда за да финансира една оскъдна мисия?
Уейнбърг: Тогава бих казал: давай напред. Но аз бих поставил въпроса под икономическата система, която би му дала тези пари.
КК: Нашата икономическа система подкрепя добре физичните експерименти.
Уейнбърг: Аз бих искал да ги има, а не да ги изоставяме. Не бих се хвърлил от едната на другата страна и да стана егалитарист.Но аз мисля, че ние сме отишли твърде далече в посока, която има смисъл на огромна дупка между най-богати и най-бедни. Това е друг проблем.
(...)